Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-140/10: Greenstar-Kanzi Europe, Съдебно решение от 20 октомври 2011 г.
Трябва ли член 94 от Регламент № 2100/94 във връзка с член 11, параграф 1, член 13, параграфи 1—3 и членове 16, 27 и 104 от този регламент да се тълкува в смисъл, че титулярят или лицензополучателят има право на иск за преустановяване на нарушение срещу всяко лице, което извършва действия по отношение на материал, който лицензополучателят му е продал или прехвърлил, когато не са спазени ограниченията относно продажбата на този материал, предвидени в лицензионния договор между лицензополучателя и титуляря на закрила на Общността на сортовете растения?
При утвърдителен отговор, има ли значение за преценката на нарушението дали лицето, което извършва посочените действия, е знаело или е трябвало да знае за съдържащите се в лицензионния договор ограничения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/10: Kahveci и Inan, Заключение от 20 октомври 2011 г.
1. Трябва ли [член 7] да се тълкува в смисъл, че членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, не могат да се позовават на тази разпоредба, след като работникът е придобил гражданството на приемащата държава членка, като същевременно е запазил турското си гражданство?
2. За отговора, който следва да се даде на първия въпрос, има ли значение моментът, в който съответният турски работник е придобил гражданството на приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/09: Realchemie Nederland, Съдебно решение от 18 октомври 2011 г.
Следва ли понятието „граждански и търговски дела“ в член 1 [от Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че [посоченият] регламент се прилага и за признаването и изпълнението на решение, което включва осъждане да се плати глоба по член 890 от [ZPO]?
Следва ли член 14 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че той намира приложение и спрямо производство по изпълнение, свързано с:
а) постановено в друга държава членка решение относно нарушение на право върху интелектуалната собственост;
б) постановено в друга държава членка решение, с което се налага имуществена санкция или глоба за неспазване на забрана за нарушаване на право върху интелектуалната собственост;
в) постановени в друга държава членка решения относно съдебните разноски, които се основават на споменатите в точки а) и б) решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-187/10: Unal, Съдебно решение от 29 септември 2011 г.
Член 6, параграф 1, първо тире от Решение № 1/80 […], във връзка по-специално с принципа на правна сигурност, допуска ли компетентните национални органи да отнемат на турски работник — без наличието на каквото и да било виновно поведение с цел измама от негова страна — разрешението му за пребиваване с обратно действие от датата, когато е отпаднало предвиденото в националното право основание за издаването му, когато периодът от една година по посочения по-горе член 6, параграф 1, първо тире е изтекъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/10: Halley, Съдебно решение от 15 септември 2011 г.
Съвместими ли са разпоредбите на член 137, първа алинея, 2° от Кодекса […], във връзка с разпоредбите на член 111 от същия кодекс с членове 26 [ДФЕС], 49 [ДФЕС], 63 [ДФЕС] и 65 [ДФЕС], при положение че давностният срок за данъка върху наследството, платим за поименните акции, е две години, когато мястото на действително управление на дружеството е в Белгия, докато същият давностен срок е десет години, когато мястото на действително управление на дружеството не се намира в Белгия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/08: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 8 септември 2011 г.
Допустимо ли е решение на Комисията, с което национална мярка се квалифицира като държавна помощ, обявена за съвместима с общия пазар, да бъде обжалвано от държавата членка?
Отговаря ли спорната схема за търговия с права за емисии на изискването за селективност по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО?
Представлява ли спорната схема предимство, финансирано с държавни ресурси по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО?
Спазено ли е задължението за мотивиране при квалифицирането на спорната схема като държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/10: Q-Beef и Bosschaert, Съдебно решение от 8 септември 2011 г.
Допуска ли правото на Съюза при обстоятелства като тези в главното производство прилагането на петгодишния давностен срок, предвиден от вътрешния правен ред за вземания към държавата, по отношение на искове за връщане на такси, внесени без основание, в нарушение на правото на Съюза, въз основа на „смесена система на помощи и такси“?
Допуска ли правото на Съюза при обстоятелства като тези в главното производство национална правна уредба, която определя на частноправния субект по-дълъг срок, за да получи възстановяване на такси от друг частноправен субект, действал в качеството си на посредник, на когото ги е внесъл недължимо и който ги е платил на държавата за сметка на първия, докато, ако беше внесъл тези такси пряко на държавата, искът за възстановяване на сумата на този частноправен субект би бил погасен в по-кратък срок, който би бил дерогация от общия режим за възстановяване на платеното без основание, щом като частноправните субекти, които са действали като посредници, могат ефективно да поискат от държавата така възстановените на други частноправни субекти суми?
Оказва ли влияние установяването от Съда на несъвместимост на обратното действие на разглежданата национална правна уредба с правото на Съюза в решение, постановено в отговор на преюдициално запитване, върху началния момент на давностния срок, предвиден във вътрешния правен ред по отношение на исковете за вземания срещу държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/10: National Grid Indus, Заключение от 8 септември 2011 г.
1) Ако държава членка обложи с окончателен изравнителен данък учредено съгласно нейното право дружество, в случай че то премести мястото на действителното си управление в друга държава членка, може ли при настоящото състояние на общностното право това дружество да се позове на член 43 ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС) срещу първата държава членка
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: с разглеждания окончателен изравнителен данък — който се начислява върху наличните към момента на преместването на седалището увеличения на стойността на елементите от имуществото на дружеството, прехвърлени от държавата членка по произход в приемащата държава членка, като липсва възможност за отлагане на данъчното облагане за бъдещи периоди и не може да се вземат предвид последващи обезценявания на стойността — нарушава ли се член 43 ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС), в смисъл че такова облагане с окончателния изравнителен данък не може да се обоснове от необходимостта за разпределяне на правомощията за данъчно облагане между държавите членки
3) Отговорът на предходния въпрос зависи ли по-специално от обстоятелството, че с разглеждания окончателен изравнителен данък се облага печалба (от разлики във валутния курс), реализирана в рамките на данъчната компетентност на Нидерландия, при положение че тази печалба не може да бъде отразена в приемащата държава според режима на данъчно облагане, който се намира в сила там?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/10: Voogsgeerd, Заключение от 8 септември 2011 г.
1) Трябва ли държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, който е наел работника или служителя по смисъла на член 6, параграф 2, буква б) от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, чрез което работникът или служителят е бил нает съгласно трудовия договор, или трябва да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа, макар че този работник или служител не извършва обичайно своята работа в една и съща държава?
2) Трябва ли мястото, където е длъжен да се явява работникът или служителят, който не извършва обичайно работата си в една и съща държава, и където получава указания и нареждания за работата си, да се разглежда като мястото на действителната му работа по смисъла на първия въпрос?
3) Трябва ли мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа по смисъла на първия въпрос, да отговаря на определени формални изисквания, например да е налице правосубектност, или за целта е достатъчно наличието на фактическо място на дейност?
4) Може ли мястото на дейност на друго дружество, с което дружеството работодател е свързано, да се разглежда като мястото на дейност на работодателя по смисъла на третия въпрос, въпреки че ръководните правомощия не са прехвърлени на това друго дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.