Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага към материално- и/или процесуалноправно изискване във връзка с първоначалното влизане на територията на държава членка дори когато една от целите на това изискване — [каквото] в настоящия случай [е] разрешение[то] за временно пребиваване — е да препятства незаконното влизане и пребиваване преди подаването на молба за издаване на разрешение за пребиваване и следователно то може да се разглежда като мярка по смисъла на точка 85 от Решение от 21 октомври 2003 г. по дело Abatay и др. (C-317/01 и C-369/01, Recueil, стр. I-12301), която може да бъде утежнявана?
В тази връзка какво значение следва да се придаде на изискването за законно пребиваване по член 13 от Решение № 1/80?
При тази преценка има ли значение обстоятелството, че съгласно националното право подаването на молба самò по себе си прави пребиваването законно до отхвърлянето на молбата, или е от значение само фактът, че съгласно националното право пребиваването до подаването на молбата се разглежда като незаконно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. Как трябва да се разбира понятието „умишлено неспазване“ в член 51, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета в редакцията, изменена с Регламент (ЕО) № 74/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г., в член 23 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 и в член 67, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004; за да се приеме, че е налице такова неспазване, достатъчно ли е да не е спазена дългосрочна постоянна политика по смисъла на член 8, параграф 2, буква c) от националните Насоки?
2. Правото на Съюза допуска ли възможността в държава членка да се приема, че е налице „умишлено“ по смисъла на цитираните регламенти неспазване на схема и тогава, когато са налице едно или повече от следните обстоятелства:
a) по отношение на съответното изискване за кръстосано спазване, което не е изпълнено, се приема, че действията са умишлени;
б) съответното изискване за кръстосано спазване е сложно;
в) съществува дългосрочна постоянна политика;
г) налице е активно действие или съзнателно бездействие;
д) земеделският производител вече е бил уведомяван за пропуски при изпълнението на съответното изискване за кръстосано спазване;
е) степента на неспазване на съответното изискване за кръстосано спазване сочи, че действията са умишлени?
3. Може ли получателят на помощта да носи отговорност за „умишлено неспазване“, ако трето лице извършва дейностите по възлагане от този получател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Следва ли изразът „други ценни книжа“, съдържащ се в член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че обхваща Granton-картите, които представляват прехвърляеми карти, използвани за (частично) плащане на стоки и услуги, и ако е така, освободени ли са от ДДС издаването и продажбата на такива карти?
2) Ако отговорът е отрицателен, следва ли изразът „други прехвърляеми инструменти“, съдържащ се в член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива, да се тълкува в смисъл, че обхваща Granton-картите, и ако е така, освободени ли са от ДДС издаването и продажбата на такива карти?
3) Ако Granton-картите представляват „други ценни книжа“ или „други прехвърляеми инструменти“ в посочения по-горе смисъл, за отговора на въпроса дали издаването и продажбата им са освободени от ДДС от значение ли е фактът, че при използването на тази карта е на практика невъзможно да се събере данък върху (пропорционална част от) платената за нея цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Попада ли предметът на преюдициалното запитване в приложното поле на ускорената процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Съществуват ли достатъчни процесуални или материалноправни основания за ускорено разглеждане на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 345 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че понятието „режим[…] на собственост [в държавите членки]“ обхваща също и правния режим на разглежданата [в главните производства] абсолютна забрана за приватизация, който се съдържа в [Декрета от 2008 г.] във връзка с член 93 от [Закона за електроенергията] и член 85 от Закона за газта и съгласно който режим акциите от капитала на мрежов оператор могат да бъдат прехвърляни само на публичните органи?
При утвърдителен отговор на [първия въпрос] следва ли, че правилата относно свободното движение на капитали са неприложими към забраната за групите от дружества и към забраната за извършване на дейности, които могат да навредят на управлението на мрежата, или поне следва ли, че забраната за групите от дружества и забраната за извършване на дейности, които могат да навредят на управлението на мрежата, не трябва да се преценяват с оглед на правилата относно свободното движение на капитали?
Чисто икономически интереси ли представляват стоящите и в основата на [Закона за независимото управление на мрежите] цели за осигуряване на прозрачност на енергийния пазар и за предотвратяване на нарушенията на конкуренцията чрез възпрепятстване на кръстосаното субсидиране в широк смисъл (включително обмена на стратегическа информация), или тези цели могат да се считат и за интереси, които не са от икономическо естество, в смисъл че при определени обстоятелства, в качеството им на императивни съображения от общ интерес, те могат да обосноват ограничаване на свободното движение на капитали?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 3 и член 7, параграф 2 от Римската конвенция, във връзка, доколкото е необходимо, с Директива 86/653, да се тълкуват в смисъл, че особените повелителни норми на държавата на сезирания съд, предоставящи по-широкообхватна закрила от предоставяната от Директива 86/653 минимална закрила, се прилагат към договора, дори и ако се окаже, че приложимо към договора е правото на друга държава — членка на Европейския съюз, в която са транспонирани изискванията на посочената Директива 86/653 за предоставяне на минимална закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Какви са последиците за разпределението на съдебните разноски при оттегляне на жалба съгласно член 87, параграф 5 от Процедурния правилник?
При какви условия съдебните разноски могат да бъдат възложени на ответната страна въпреки оттеглянето на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допуска ли Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 година, в случай че първоначално приспаднатият ДДС бъде коригиран съгласно член 20 от тази директива така, че в резултат на това коригиране приспаднатата сума следва да бъде напълно или частично възстановена, посочената сума да бъде събрана от лице, различно от извършилото първоначалното приспадане данъчнозадължено лице, и по-специално — както е предвидено в член 12а от нидерландския Закон от 1968 г. — от лицето, на което данъчнозадълженото лице е доставило определена вещ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли разпоредбите на член 6, параграф 2 от Римската конвенция за приложимото право към договорните задължения да се тълкуват в смисъл, че ако работник или служител извършва своята работа, предмет на трудов договор, не само обичайно, но и трайно и непрекъснато в една и съща държава, трябва да се прилага във всички случаи правото на тази държава, дори и всички останали обстоятелства да сочат, че трудовият договор е в тясна връзка с друга държава?
Изисква ли утвърдителният отговор на първия въпрос при сключването на трудовия договор или най-малкото при започване на работа работодателят и работникът или служителят да са имали намерение или поне да са били наясно, че работата ще се извършва трайно и непрекъснато в една и съща държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.