всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Нидерландски

Автентичен език на производството – нидерландски

Дело C-578/14: Argenta Spaarbank, Определение от 4 юни 2015 г.

Изисква ли се преюдициалното запитване да съдържа достатъчно описание на фактическите и правните обстоятелства и мотиви за отправянето му, за да бъде допустимо съгласно член 267 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-578/14: Argenta Spaarbank, Определение от 4 юни 2015 г.

Спазени ли са изискванията за съдържание и мотивираност на преюдициалното запитване, за да се приеме то за допустимо пред Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-579/13: P и S, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.

Следва ли смисълът и целта на Директива 2003/109, член 5, параграф 2 и/или член 11, параграф 1 от нея да се тълкуват по такъв начин, че предвиденото в националното право за граждани на трети страни със статут на дългосрочно пребиваващи задължение за гражданска интеграция, чието неизпълнение се санкционира с глоба, е несъвместимо с тях?
За отговора на първия въпрос има ли значение дали задължението за гражданска интеграция е наложено преди предоставянето на статут на дългосрочно пребиваващ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-595/13: Fiscale Eenheid X, Заключение от 20 май 2015 г.

1. Следва ли член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че дадено дружество, учредено от повече от един инвеститор с единствената цел да инвестира набрания капитал в недвижими имоти, може да се разглежда като специален инвестиционен фонд по смисъла на тази разпоредба?
2. При утвърдителен отговор на въпрос 1, следва ли член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че понятието „управление“ обхваща и експлоатация на недвижимите имоти на дружеството, която то фактически е възложило на трето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-72/14: X, Заключение от 13 май 2015 г.

1. В [решение FTS, C‑202/97, EU:C:2000:75], Съдът приема, че издадено от компетентната институция на държава членка удостоверение Е 101 обвързва осигурителните институции на другите държави членки и тогава когато съдържанието на удостоверението се окаже невярно. Важи ли това решение също и за случаи като настоящия, при които съдържащите се в [Регламент № 1408/71] правила за разпределение на компетентността не намират приложение?
2. От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че компетентната институция не е възнамерявала да издаде удостоверение Е 101, но по административни причини съзнателно и обмислено е използвала документи, които според формата и съдържанието си са създавали впечатление на удостоверения Е 101, при което данъчнозадълженото лице е считало, и разумно е можело да счита, че е получило такова удостоверение?
1. При поставен от низшестоящ национален съд преюдициален въпрос, трябва ли Hoge Raad, като най-висша национална юрисдикция, да отправи до Съда преюдициално запитване или да изчака отговора на поставения от низшестоящия съд въпрос дори ако счита, че правилното прилагане на правото на Европейския съюз по въпроса, по който следва да се произнесе, е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение как следва да се отговори на този въпрос?
2. При положителен отговор на първия въпрос: обвързани ли са нидерландските органи в областта на социалната сигурност от издадено от орган в друга държава членка удостоверение Е 101 дори когато става въпрос за лице, осигуряващо превоз по р. Рейн, поради което предвидените в Регламент № 1408/71 правила относно приложимото законодателство, на които се позовава удостоверението, не се прилагат на основание член 7, параграф 2, буква а) от този Регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-47/14: Holterman Ferho Exploitatie и др., Заключение от 7 май 2015 г.

1. Следва ли разпоредбите от глава II, раздел 5 (членове 18—21) от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на член 5, точка 1, буква а) или на член 5, точка 3 в случай като настоящия, в който срещу ответника е предявен иск от дружеството, чийто управител е той, не само в качеството му на управител поради лошо изпълнение на задълженията му или на основание неправомерно поведение, но също — и независимо от това му качество — поради умисъл или груба небрежност при изпълнение на сключения между него и дружеството трудов договор?
2. а) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли понятието „дела, свързани с договор“, по член 5, точка 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и случай като настоящия, в който дружество предявява иск срещу лице в качеството му на управител на това дружество поради нарушение на задължението да изпълнява коректно задачите си, произтичащи от дружественото право?
б) При утвърдителен отговор на въпрос 2 а), следва ли понятието „мястото на изпълнение на въпросното задължение“ по член 5, точка 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че мястото е където управителят е изпълнил или е трябвало да изпълни дружествените си задължения, което по правило е мястото на централно управление или основното място на стопанска дейност по смисъла на член 60, параграф 1, буква б), съответно буква в) от същия регламент?
3. а) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли понятието „по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict“ по член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и случай като настоящия, в който в който дружество предявява иск срещу лице в качеството му на управител на това дружество поради лошо изпълнение на задачите си, произтичащи от дружественото право или на основание неправомерно поведение?
б) При утвърдителен отговор на въпрос 3 а), следва ли понятието „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ по член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че е мястото, на което управителят е изпълнил или е трябвало да изпълни задълженията си на управител, което по принцип е мястото на централно управление или основното място на стопанска дейност на съответното дружество по смисъла на член 60, параграф 1, буква б), съответно буква в) от същия регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-51/13: Nationale-Nederlanden Levensverzekering Mij, Съдебно решение от 29 април 2015 г.

Допуска ли правото на Съюза, по-специално член 31, параграф 3 от Трета директива за животозастраховането, животозастрахователят, въз основа на „отворените“ и/или неписаните норми на нидерландското право, като принципите на съразмерност и справедливост, които се прилагат към (пред)договорното отношение между животозастраховател и потенциален титуляр на полица, и/или общото и/или особеното задължение за полагане на грижа, да е длъжен да предоставя на титулярите на полици повече информация относно разходите и рисковите премии от предвиденото в нидерландските разпоредби, с които през 1999 г. е била транспонирана Трета директива за животозастраховането (по-специално член 2, параграф 2, букви q) и r) от RIAV 1998)?
Относимо ли е за отговора на първия въпрос какви са последиците от несъобщаването на тази информация или какви може да бъдат според нидерландското право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-16/14: Property Development Company, Съдебно решение от 23 април 2015 г.

Лихвите по заемния капитал, които съгласно член 35, параграф 4 от Четвърта директива 78/660 могат да бъдат включени в производствените разходи, доколкото се отнасят до периода на производството, част ли са от данъчната основа при отделяне на стоката за употреба по смисъла на член 5, параграф 6 от Шеста директива, и по-точно от „себестойността“ по смисъла на член 11, A, параграф 1, буква б) от тази директива и/или от съпътстващите разходи по смисъла на член 11, А, параграф 2 от същата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-382/13: Franzen и др., Съдебно решение от 23 април 2015 г.

Следва ли член 13, параграф 2, уводно изречение, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че пребиваващите в дадена държава членка лица, спрямо които се прилага този регламент и които въз основа на договор за краткотрайна работа упражняват трудова дейност като заети лица не повече от два или три дни месечно на територията на друга държава членка, са подчинени на това основание на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост?
При утвърдителен отговор на първи въпрос, буква а), в този случай посочените пребиваващи лица подчинени ли са на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост както през дните, в които упражняват, така и през дните, в които не упражняват трудова дейност, и при утвърдителен отговор — в какъв срок след приключването на последната действително упражнявана трудова дейност се прилагат посочените разпоредби?
Допуска ли член 13, параграф 2, уводно изречение, буква a) във връзка с член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71 работник мигрант, който е подчинен на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост, да бъде разглеждан като осигурено лице в държавата на пребиваване съгласно разпоредби от законодателство на последната държава, каквито разпоредби се съдържат в AOW?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите относно свободното движение на работници и/или граждани на Съюза, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата по настоящите спорове не допуска да се прилагат национални разпоредби като член 6a от AOW и/или от AKW, съгласно които пребиваващ в Нидерландия работник мигрант се изключва в тази държава от осигуряването по реда на AOW и/или на AKW, тъй като е подчинен изключително на германското социалноосигурително законодателство, дори и тогава, когато този работник като „geringfügig Beschäftigte“ е изключен от „Altersrente“ в Германия и няма право на „Kindergeld“?
За отговора на третия въпрос, буква а), от значение ли е обстоятелството, че е било възможно лицето да се осигурява доброволно по реда на AOW или да отправи искане до SVB за сключване на споразумение по смисъла на член 17 от Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-85/14: KPN, Заключение от 16 април 2015 г.

1) Допуска ли член 28 от Директивата за универсалната услуга регулирането на тарифи, без анализ на пазара да е показал, че дадено предприятие разполага със значителна пазарна сила по отношение на регулираната услуга, при положение че трансграничното набиране на негеографски телефонни номера е технически напълно възможно и единствената пречка за достъпа до тези номера се състои в прилагането на тарифи, при които повикването към негеографски номер е по-скъпо от повикването към географски номер?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос пред запитващата юрисдикция възникват следните два въпроса:
a) Важи ли правомощието за регулиране на тарифите и когато по-високите тарифи се отразяват само в ограничена степен на обема на повикванията към негеографски номера?
б) В каква степен националният съд има право на преценка дали дадена мярка относно тарифите, която е необходима съгласно член 28 от Директивата за универсалната услуга, не е непропорционално тежка за оператора на транзитен трафик предвид преследваните с нея цели?
3) Оставя ли член 28, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга открита възможността посочените в тази разпоредба мерки да се предприемат от друг орган, който е различен от упражняващия правомощието по член 13, параграф 1 от Директивата за достъпа [НРО], предвид факта че посоченият орган има единствено правомощието да издава наредби относно изпълнението им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16768697071309 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form