всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Нидерландски

Автентичен език на производството – нидерландски

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1. а) Следва ли член 14, параграф 2, буква а) от [Регламент № 1408/71] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство наетият да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се разглежда като част от управляващия моторни превозни средства персонал: i) на наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или ii) на предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или iii) на предприятието по подточка i), но и на предприятието по подточка ii)
б) Следва ли член 13, параграф 1, буква б) от [Регламент № 883/2004] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство за работодател на наетия да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се счита: i) наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или ii) предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или iii) предприятието по подточка i), но и предприятието по подточка ii)
2) В случай че при обстоятелства като тези в главното производство за работодател се счита предприятието, посочено във въпрос 1, буква а), подточка ii) и във въпрос 1, буква б), подточка ii), приложими ли са — изцяло или частично — специалните условия, при които работодатели като агенциите за временна заетост и други посредници могат да се позоват на предвидените в член 14, параграф 1, буква а) от [Регламент № 1408/71] и в член 12 от [Регламент № 883/2004] изключения от принципа[, че заетото лице се подчинява на законодателството] на държавата на заетостта по аналогия и в главното производство за целите на прилагането на член 14, параграф 2, буква а) от [Регламент № 1408/71] и на член 13, параграф 1, буква б) от [Регламент № 883/2004]
3) В случай че при обстоятелства като тези в главното производство предприятието по въпрос 1, буква а), подточка ii) и по въпрос 1, буква б), подточка ii) се счита за работодател и отговорът на въпрос 2 е отрицателен, описват ли изложените в представения акт за преюдициално запитване факти и обстоятелства случай на злоупотреба с правото на Съюза и/или с правото на ЕАСТ
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви са последиците от това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1. Допуска ли член 2, параграф 2 от [Рамковото решение], както е транспонирано в белгийското право със Закона за ЕЗА, когато проверява дали е налице изискваната от тази разпоредба горна граница на наказанието от най-малко три години, изпълняващата държава членка да вземе предвид действащия към момента на издаването на европейската заповед за арест наказателен закон на издаващата държава членка?
2. Допуска ли член 2, параграф 2 от [Рамковото решение], както е транспонирано в белгийското право със Закона за ЕЗА, когато проверява дали е налице предвидената в тази разпоредба горна граница на наказанието от най-малко три години, изпълняващата държава членка да вземе предвид наказателния закон, действащ към момента на издаването на европейската заповед за арест, в който е предвиден завишен размер на наказанието в сравнение с наказателния закон, който е бил в сила в издаващата държава членка към момента на извършването на деянията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

Следва ли разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива [2001/23] да се тълкуват в смисъл, че в случай на едновременно прехвърляне на различни части от предприятието по смисъла на член 1 параграф 1 от [тази директива] на различни приобретатели правата и задълженията, които произтичат от съществуващия към момента на прехвърлянето трудов договор на даден работник или служител, зает във всяка от прехвърлените части, преминават към всеки един от приобретателите, но в съотношение, отговарящо на обхвата на заетостта на работника или служителя в придобитата от съответния приобретател част от предприятието, или в смисъл, че посочените права и задължения се прехвърлят общо към приобретателя на онази част от предприятието, в която посоченият работник или служител е бил зает основно, или в смисъл, че ако разпоредбите на [посочената директива] не могат да се тълкуват по начините, изложени по-горе, правата и задълженията, произтичащи от трудовия договор на въпросния работник или служител, не се прехвърлят на нито един от приобретателите, като това важи и в случай че не е възможно да се определи отделно обхватът на заетостта на работника или служителя във всяка от прехвърлените части от предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

Нарушение на изискванията за ефективна съдебна защита при издаване на европейска заповед за арест от прокуратурата с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено с влязла в сила присъда.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Трябва ли член 90, параграф 1 от Регламент […] № 6/2002 […] да се тълкува в смисъл, че задължително предоставя на всички посочени в него съдилища на държава членка компетентността да постановяват временни или обезпечителни мерки, или посочената разпоредба оставя на държавите членки изцяло или отчасти свободата да предоставят компетентността за постановяването на такива мерки изключително на съдилищата, които съгласно член 80, параграф 1 от този регламент са посочени като (първоинстанционни и второинстанционни) съдилища, произнасящи се по промишлените дизайни на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Следва ли член 13, част А, параграф 1, буква е) от [Шеста директива], понастоящем член 132, параграф 1, буква е) от [Директива 2006/112], да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да определят условие за изключване на предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данъчно облагане, по силата на което самостоятелна група, предоставяща услуги и на лица извън своя членски състав, става задължено лице по ДДС в пълен обем и във връзка с услугите, които предоставя на своите членове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Като се вземат предвид член 3, параграф 5 от Директива 2003/86 и преследваната с нея цел, а именно да се определят условията за упражняване на правото на събиране на семейството, допуска ли тази директива национална правна уредба, която отразява тълкуване на член 5, параграф 4 от Директивата в смисъл, че когато не е взето решение в определения срок, националните органи са длъжни служебно да издават разрешение за пребиваване на заинтересованото лице, без преди това да са установили, че това лице действително отговаря на условията за пребиваване в Белгия съгласно правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Може ли, след като е издал ново разрешение за референтен продукт, компетентният орган […] да промени служебно или не срока на издадено преди това разрешително за паралелна търговия по смисъла на член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, за да го съобрази с по-късната дата на изтичане на срока на новото разрешение за референтния продукт?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли от Регламент (ЕО) № 1107/2009, че новото разрешение за референтния продукт води автоматично до промяна на срока на разрешителното за паралелна търговия
Вписването на новата дата на изтичане на срока на разрешителното за паралелна търговия в базата данни на компетентния орган чисто административно действие ли, е или изисква този орган да е взел служебно или не решение за това?
Ако отговорът на втория въпрос е, че е необходимо да бъде взето решение, приложим ли е към него член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, и по-специално параграф 3 от този член?
При отрицателен отговор на третия въпрос: коя разпоредба или кои разпоредби са приложими в такъв случай?
Може ли продукт за растителна защита да не се счита за идентичен по смисъла на член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 само поради това че референтният продукт не се произвежда (вече) от същото предприятие
При отговора на този въпрос от Съда се иска да установи също дали под „асоциирано предприятие“ или „предприятие, произвеждащо „по лиценз“, може да се разбира и предприятие, което произвежда продукта по същата формула с разрешението на притежателя на правото върху нея. От значение ли е в това отношение дали активните съставки на референтния и на паралелно въведения продукт се произвеждат от едно и също предприятие?
От значение ли е за преценката на идентичността на продукта промяната в мястото на производство на референтния продукт?
При утвърдителен отговор на петия и/или шестия въпрос: може ли изводът от преценката („липса на идентичност“) да бъде поставен под съмнение, ако компетентният орган установи, че съставът на продукта не е променен или че промяната в него е незначителна?
Кой носи тежестта на доказване на обстоятелството, че условията по член 52, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 са изпълнени, когато притежателят на разрешителното за паралелния продукт и притежателят на разрешението за референтния продукт са на различно мнение по този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Следва ли член 20, параграфи 1—3 от Директива [2013/33] да се тълкува в смисъл, че изчерпателно урежда случаите, в които може да бъде ограничена или отнета възможността за ползване на материалните условия на приемане, или от член 20, параграфи 4 и 5 [от тази директива] следва, че правото на материални условия на приемане може да бъде отнето и като санкция за сериозни нарушения на правилника на центровете за настаняване или за поведение, свързано с прояви на сериозно насилие?
Следва ли член 20, параграфи 5 и 6 [от посочената директива] да се тълкува в смисъл, че преди приемането на решение за ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия на приемане или за налагане на санкции и в рамките на тези решения държавите членки трябва да определят необходимите мерки за гарантиране на правото на достоен стандарт на живот за времето на лишаването, или тази разпоредба може да бъде спазена чрез система, при която след постановяване на решението относно ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия за приемане се проверява дали на лицето, до което се отнася решението, се осигурява достоен стандарт на живот и евентуално в този момент се вземат коригиращи мерки?
Следва ли член 20, параграфи 4—6 [от посочената директива] във връзка с членове 14 и 21—24 [от същата], както и във връзка с членове 1, 3, 4 и 24 от Хартата за основните права да се тълкува в смисъл, че мярка или санкция за временно (или окончателно) лишаване от правото на ползване на материалните условия на приемане може да бъде наложена на ненавършили пълнолетие лица, и по-специално на непридружено ненавършило пълнолетие лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Следва ли член 3, точка 8 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 да се тълкува в смисъл, че хипотезата, в която пътникът се качва във влак със свободен достъп с цел да пътува, без да си е набавил билет, попада в обхвата на понятието „договор за превоз“ по смисъла на тази разпоредба?
Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, националният съд, който констатира неравноправност на наказателна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да намали размера на неустойката, предвидена в тази клауза в тежест на потребителя, и от друга страна, въз основа на принципи на националното договорно право националният съд да замести тази клауза с диспозитивна разпоредба от националното право, освен ако съответният договор няма да може да се изпълнява без неравноправната клауза, а обявяването му за недействителен в неговата цялост излага потребителя на особено неблагоприятни последици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13940414243361 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form