всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Нидерландски

Автентичен език на производството – нидерландски

Дело C-624/17: Tronex, Заключение от 28 февруари 2019 г.

1.1 Следва ли търговец на дребно, който в съответствие със сключено с неговите доставчици споразумение им предоставя обратно предмет, върнат от потребител или вече неподдържан в предлагания асортимент (тоест предметът се предоставя обратно на вносителя, на търговеца на едро, на дистрибутора, на производителя или на лицето, от което този предмет е получен), да се разглежда като притежател, който се освобождава от посочения предмет по смисъла на член 3, точка 1 от Директивата за отпадъците?
1.2 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 1.1 обстоятелството, че в това отношение става въпрос за предмет с лесно отстраним недостатък или дефект?
1.3 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 1.1 обстоятелството, че в това отношение става въпрос за предмет с недостатък или дефект от такъв мащаб или с такава тежест, че предметът вече не е годен или не може да се използва за първоначално предвидената му употреба?
2.1 Следва ли търговец на дребно или доставчик, който на свой ред продава на определен купувач (на остатъчни партиди) даден предмет, върнат от потребител или вече неподдържан в предлагания асортимент, да се разглежда като притежател, който се освобождава от посочения предмет по смисъла на член 3, точка 1 от Директивата за отпадъците?
2.2 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 2.1 какъв е размерът на покупната цена, която следва да заплати купувачът на търговеца на дребно или на доставчиците?
2.3 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 2.1 обстоятелството, че в това отношение става въпрос за предмет с лесно отстраним недостатък или дефект?
2.4 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 2.1 обстоятелството, че в това отношение става въпрос за предмет с недостатък или дефект от такъв мащаб или с такава тежест, че предметът вече не е годен или не може да се използва за първоначално предвидената му употреба?
3.1 Следва ли купувач, който на свой ред продава голяма партида, състояща се от изкупени от търговци на дребно или доставчици стоки, върнати от потребители или вече неподдържани в предлагания асортимент, на трето лице (в чужбина), да се разглежда като притежател, който се освобождава от стоковата партида по смисъла на член 3, точка 1 от Директивата за отпадъците?
3.2 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 3.1 какъв е размерът на покупната цена, която следва да заплати третото лице на купувача?
3.3 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 3.1 обстоятелството, че някои от стоките, включени в партидата, са с лесно отстраними недостатъци или дефекти?
3.4 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 3.1 обстоятелството, че в партидата са включени и стоки с недостатъци или дефекти от такъв мащаб или с такава тежест, че съответният предмет вече не е годен или не може да се използва за първоначално предвидената му употреба?
3.5 От значение ли е за отговора на въпросите по точка 3.3 или 3.4 какъв процент са дефектните стоки от цялата партида с продадените на третото лице стоки
При положителен отговор, наличието на какъв процент се оказва решаващо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-677/17: Çoban, Заключение от 28 февруари 2019 г.

Следва ли член 6, параграф 1 от Решение № 3/80, при съобразяване на член 59 от Допълнителния протокол, да се тълкува в смисъл, че не допуска законова уредба на държава членка като член 4a от [TW], въз основа на която одобрено допълващо обезщетение се отнема, когато получаващото го лице се премести в Турция, независимо че това лице самó е напуснало територията на държавата членка
Във връзка с това от значение ли е обстоятелството, че към момента на напускането на държавата членка заинтересованото лице повече няма право на пребиваване на основание на правната уредба относно асоциирането, но притежава разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на ЕС
В това отношение от значение ли е обстоятелството, че съгласно националното законодателство заинтересованото лице има възможност в срок от една година след напускането на държавата членка да се върне в нея, като поиска отново да му бъде отпуснато допълнително обезщетение, като тази възможност продължава да е налице, докато посоченото лице разполага с разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-644/17: Eurobolt, Заключение от 28 февруари 2019 г.

1(a)
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че заинтересовано лице може да оспорва законосъобразността на подлежащ на изпълнение от националните органи акт на институция на Съюза на основание съществено процесуално нарушение, нарушение на Договорите или на някои правни норми, които следва да се прилагат при тяхното изпълнение, или злоупотреба с власт?
1(б)
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че институциите на Съюза, участвали в приемането на акт, чиято валидност се оспорва пред национален съд, са длъжни по негово искане да му предоставят цялата информация, с която разполагат и която са взели предвид или е трябвало да вземат предвид при приемането на съответния акт?
1(в)
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че правото на ефективни правни средства за защита изисква съдът да извърши пълна проверка дали са изпълнени условията за прилагане на член 13 от Регламент (ЕО) № 1225/2009
От член 47 от Хартата следва ли по-специално че съдът може в пълна степен да преценява дали фактите са били установени изцяло и дали съответната правна последица може да бъде надлежно обоснована с тях
По-специално от член 47 от Хартата следва ли също, че съдът може в пълна степен да преценява дали е трябвало да бъде взето предвид дадено фактическо обстоятелство, за което се твърди, че не е било отчетено при вземането на решението, но което може да повлияе върху свързаната с установените факти правна последица?
2(a)
Трябва ли понятието „относима информация“ в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 да се тълкува в смисъл, че обхваща и становището относно констатациите на Комисията, представено от установен в Европейския съюз независим вносител на стоки, за които се извършва разследването по смисъла на тази разпоредба, като този вносител е бил информиран от Комисията за разследването, предоставил е на Комисията изисканата информация и след като му е била предоставена възможност за това, своевременно е изразил становището си относно констатациите на Комисията?
2(б)
При утвърдителен отговор на въпрос 2(а), може ли при това положение този вносител да се позове на нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, в случай че становището му не бъде предоставено на посочения в тази разпоредба консултативен комитет в срок от най-малко 10 работни дни преди неговото заседание?
2(в)
При утвърдителен отговор на въпрос 2(б), следва ли при това положение от посоченото нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, че този акт е незаконосъобразен и не следва да се прилага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-423/17: Warner-Lambert Company, Съдебно решение от 14 февруари 2019 г.

1) Трябва ли член 11 от Директива [2001/83] или друга разпоредба от правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че уведомлението, с което заявителят или титулярят на [РТ] с генеричен лекарствен продукт по смисъла на член 10 от [тази д]иректива информира компетентния орган, че в обобщението на характеристиките и в листовката с упътвания на генеричния лекарствен продукт не посочва онези части от обобщението на характеристиките на референтния лекарствен продукт, които се отнасят до защитени с патент на трето лице показания или форми на дозировка, следва да се разглежда като заявление за ограничаване на обхвата на [РТ], което трябва да доведе до положение, в което това разрешение да не важи или вече да не важи за патентованите показания или форми на дозировка?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: съставляват ли член 11 и член 21, параграф 3 от Директива [2001/83] или други разпоредби от правото на Съюза пречка за компетентния орган при издаването на разрешение по реда на член 6 във връзка с член 10 от [тази д]иректива да оповести обобщението на характеристиките на продукта и листовката с упътвания, включително с онези части, които се отнасят до защитени с патент на трето лице показания или форми на дозировка, при положение че заявителят или титулярят на [РТ] е съобщил на този орган, че в обобщението на характеристиките и в листовката с упътвания не посочва онези части от обобщението на характеристиките на референтния лекарствен продукт, които се отнасят до защитените с патент на трето лице показания или форми на дозировка?
3) От значение за отговора на втория въпрос ли е обстоятелството, че компетентният орган изисква от титуляря на разрешението да помести в листовката с упътвания, която последният трябва да постави в опаковката на лекарствения продукт, препратка към уебсайта на органа, на който е публикувано обобщението на характеристиките на продукта, включително с онези части, които се отнасят до защитените с патент на трето лице показания или форми на дозировка, въпреки че на основание член 11 от Директива 2001/83 тези части не са включени в листовката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-179/18: Rohart, Съдебно решение от 13 февруари 2019 г.

Следва ли принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с Правилника […] да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, което забранява при изчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст на работник или служител въз основа на неговите вноски в тази държава членка да се взема предвид военната служба на заинтересованото лице, отбита в посочената държава членка, тъй като към момента на военната служба, както и след това, заинтересованото лице е било без прекъсване длъжностно лице на Европейския съюз и поради това не отговаря на изискванията за приравняване съгласно законодателството на държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-568/17: Geelen, Заключение от 12 февруари 2019 г.

1.а. Трябва ли член 9, параграф 2, буква в), първо тире от [Директива 77/388], съответно член 52, буква а) от [Директива 2006/112] (в редакцията ѝ в сила до 1 януари 2010 г.), да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази разпоредба попада и възмездната доставка на интерактивни еротични сесии, предавани на живо по интернет?
1.б. При утвърдителен отговор на въпрос 1.а, трябва ли в такъв случай изразът „мястото, където физически се извършват услугите“, съдържащ се в член 9, параграф 2, буква в) от [Директива 77/388], съответно изразът „мястото, където услугите фактически се извършват“, съдържащ се в член 52 от [Директива 2006/112], да се тълкува в смисъл, че определящо е мястото, където моделите извършват действия пред уебкамерата, или че определящо е мястото, където посетителите гледат образите, или следва да се има предвид друго място?
2. Трябва ли член 9, параграф 2, буква д), дванадесето тире от [Директива 77/388], съответно член 56, параграф 1, буква к) от [Директива 2006/112] (в редакцията ѝ в сила до 1 януари 2010 г.), във връзка с член 11 от [Регламент № 1777/2005], да се тълкува в смисъл, че възмездната доставка на интерактивни еротични сесии, предавани на живо по интернет, може да се счита за „услуга, извършвана по електронен път“?
3. При утвърдителен отговор както на въпрос 1.а., така и на въпрос 2, и ако определянето на мястото на доставката на услуги с оглед на релевантните разпоредби на директивите води до различни резултати, как тогава трябва да се определя мястото на доставката на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-492/18: TC, Съдебно решение от 12 февруари 2019 г.

Допустимо ли е националното законодателство да предвижда общо и безусловно задължение за освобождаване на издирвано лице, задържано въз основа на европейска заповед за арест, след изтичане на 90-дневен срок, когато съществува много сериозна опасност от укриване, която не може да бъде сведена до приемливо равнище чрез налагане на подходящи мерки?
Съвместима ли е с член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална съдебна практика, която позволява продължаване на задържането на издирваното лице след изтичане на 90-дневния срок въз основа на тълкуване, че този срок се спира при отправяне или изчакване на преюдициално запитване или при отлагане на решението поради опасност от нечовешки или унизителни условия на задържане в издаващата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-750/18: A и B, Определение от 8 февруари 2019 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по въпроса за разноските в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-395/17: Комисия/Нидерландия, Заключение от 6 февруари 2019 г.

Нарушение на задължението за лоялно сътрудничество, произтичащо от член 5 (впоследствие член 10) от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 4, параграф 3 ДЕС), поради това че Кралство Нидерландия не е платило компенсация за загубата на собствени ресурси, която е трябвало да бъде внесена в бюджета на Съюза вследствие на неправомерно издадени сертификати EUR.1 от митническите органи на Кюрасао и Аруба

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-535/17: NK, Съдебно решение от 6 февруари 2019 г.

Попада ли в обхвата на изключението по член 1, параграф 2, буква б) от Регламент [№ 44/2001] иск за обезщетение за вреди, предявен от синдик въз основа на правомощията му по член 68, параграф 1 от Faillissementswet (Законът за несъстоятелността) да управлява и осребри масата на несъстоятелността, когато този иск е предявен от името на всички кредитори на несъстоятелността срещу трето лице поради извършени от него противоправни действия спрямо кредиторите, като при уважаване на посочения иск постъпленията от него се включват в масата на несъстоятелността?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, тоест когато разглежданият иск попада в приложното поле на Регламент [№ 1346/2000], следва ли за закон на държавата, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се счита законът, приложим съгласно член 4, параграф 1 от посочения регламент към този иск както по отношение на активната процесуална легитимация на синдика да предяви този иск, така и по отношение на приложимото по същество материално право?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли съдилищата на държавата членка по образуване на производството по несъстоятелност в съответния случай да отчитат при необходимост по аналогия:
а) член 13 от Регламент [№ 1346/2000] в смисъл, че ответникът може да се защитава срещу иск, предявен от синдика в полза на всички кредитори на несъстоятелността, като докаже, че не трябва да се ангажира отговорността му за неговите действия от гледна точка на правото, което би било приложимо към иска за непозволено увреждане, ако той не беше предявен от синдика, а от индивидуален кредитор;
б) член 17 от Регламент [№ 864/2007] във връзка с член 13 от [Регламент № 1346/2000], тоест във връзка с разпоредбите за сигурност и правилата за поведение, приложими по мястото на извършване на посочените противоправни действия, например правилата за финансово поведение на банките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13940414243306 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form