Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-104/89: Mulder и др./Съвет и Комисия, Съдебно решение от 19 май 1992 г.
Възниква ли извъндоговорна отговорност на Общността за вреди, причинени на производители на мляко, които са били лишени от референтни количества вследствие на прилагането на Регламент № 857/84 и Регламент № 1371/84, без да се вземе предвид тяхното положение като участници в схемата за премии за непредлагане или конверсия?
Възниква ли извъндоговорна отговорност на Общността за вреди, причинени на производители на мляко, на които е предоставено специално референтно количество, изчислено по редукционна ставка от 60% съгласно Регламент № 764/89, която е призната за незаконосъобразна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-20/91: De Jong/Staatssecretaris van Financiën, Съдебно решение от 6 май 1992 г.
Следва ли член 5, параграф 6 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че когато данъчно задължено лице (строителен предприемач) придобива земя единствено за лична употреба, но върху тази земя в рамките на своята стопанска дейност изгражда жилище за собствено ползване, само къщата, а не земята, следва да се счита за използвана за лични нужди по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/90: Vreugdenhil/Комисия, Съдебно решение от 13 март 1992 г.
Допустимо ли е Комисията да носи извъндоговорна отговорност за вреди, произтичащи от приемането на акт, който е обявен за невалиден поради превишаване на правомощията?
Явява ли се нарушението на системата за разпределение на правомощията между институциите на Общността достатъчно сериозно нарушение на върховен правен принцип, защитаващ индивидуалните права, което да обоснове извъндоговорна отговорност на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-20/91: De Jong/Staatssecretaris van Financiën, Заключение от 27 февруари 1992 г.
1) Следва ли член 5, параграф 6 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че данъчно задължено лице (строителен предприемач), което придобива земя единствено за лично ползване и впоследствие изгражда на тази земя в хода на своята стопанска дейност сграда (жилище), а накрая използва сградата заедно със земята, върху която се намира, и евентуално прилежащата земя за лично ползване, е приложило стоки, които са част от неговите стопански активи, за лично ползване по смисъла на директивата не само по отношение на сградата, но и по отношение на сградата заедно със земята, върху която се намира, и евентуално прилежащата земя?
2) Следва ли условието, предвидено в член 5, параграф 6 от Шестата директива, относно приравняването на използването на стоки, които са част от стопанските активи, за лично ползване на доставка, че данъкът върху добавената стойност върху въпросните стоки или техните съставни части е бил изцяло или частично приспаднат, да се разбира в смисъл, че когато стоки, които са част от стопанските активи, са използвани за лично ползване под формата на недвижим имот, състоящ се от сграда и земята, върху която се намира, и евентуално прилежащата земя, ако няма право на приспадане по отношение на земята, няма доставка на стоки нито по отношение на недвижимия имот като цяло, нито по отношение на част от него, т.е. сградата?
3) Ако отговорът на втория въпрос е, че целият недвижим имот представлява доставка на стоки по смисъла на член 5, параграф 6 от Шестата директива, следва ли член 11А, параграф 1, буква б) от директивата да се тълкува в смисъл, че данъчната основа, предвидена в него, трябва да се основава на себестойността на целия недвижим имот, т.е. включително себестойността на земята, или сумата е ограничена до частта от себестойността, по отношение на която данъкът върху добавената стойност е приспадаем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/90: Bernini/Minister van Onderwijs en Wetenschappen, Съдебно решение от 26 февруари 1992 г.
1. Следва ли лице като г-жа Бернини, което е било наето на работа в една държава членка (в случая Нидерландия) като стажант в рамките на професионално обучение, при последващо заминаване да учи в държавата членка, на която е гражданин, да се счита за работник по смисъла на членове 48 и 49 от Договора за ЕИО и на Регламент (ЕИО) № 1612/68?
2. Следва ли съдебната практика на Съда, установена в решенията по дела 39/86 (Lair) и 197/86 (Brown), да се разбира в смисъл, че работник мигрант, в случай като настоящия, при който съществува (някаква) доказуема връзка по съдържание между характера на (действителната и ефективна) работа, извършвана преди това, и последващото обучение, запазва статута си на работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО и член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, дори ако не е станал неволно безработен (например когато работникът по собствена воля е прекратил предишната си дейност, за да учи) и ако започва обучение не непосредствено след приключване на предишната работа, а след значителен период от време?
5. Може ли отпускането на финансова помощ за обучение (като тази, предвидена в нидерландския Wet op de Studiefinanciering) на дете на работник по смисъла на член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 да се счита за социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от този регламент, когато работникът иначе би трябвало сам да поеме изцяло или частично разходите за издръжка и обучение на това дете и когато такава помощ води до доказуема финансова икономия за съответния работник?
Ако да, означава ли това, че детето на работника може да претендира самостоятелно право на финансова помощ за обучение в случай, че националните разпоредби на държавата членка (като нидерландското законодателство) предоставят такова право единствено на учещото се дете, а не на работещия родител
Съществува ли пълно право на финансова помощ за обучение или, например, само право, съответстващо на степента, в която отпускането на финансова помощ на детето води до доказуема финансова икономия за съответния работник
Има ли значение дали детето пребивава или не в държавата членка, в която работи съответният родител, при положение че националното законодателство на държавата членка (като нидерландското законодателство) не изисква пребиваване в държавата членка за децата на собствените си национални работници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-357/89: Raulin/Minister van Onderwijs en Wetenschappen, Съдебно решение от 26 февруари 1992 г.
1. Пречи ли естеството на дейността на „oproepkracht“ („работник на повикване“) такова лице да бъде считано за работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО?
2. Има ли значение обстоятелството, че дадено лице е упражнявало или е търсило да упражнява икономическа дейност само за кратък период, например в рамките на „oproepcontract“ („договор на повикване“), за отговора на въпроса дали дейностите са с толкова малък мащаб, че могат да се считат за чисто незначителни и второстепенни, така че разпоредбите относно свободното движение на работници да не се прилагат?
3. При преценката дали дадено лице е работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО, трябва ли да се вземат предвид всички дейности, които работникът е упражнявал в рамките на Европейските общности, или само най-скоро упражняваните дейности в приемащата държава членка?
4. Може ли мигриращ работник, който (доброволно или неволно) е напуснал предишната си професия, за да учи с цел придобиване на нови умения за по-нататъшната си кариера, да запази статута си на работник по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, въпреки че няма връзка между предишните му дейности и избраното обучение, и може ли на това основание да претендира за същите социални предимства, каквито са предоставени на работник със същия статут, който е гражданин на приемащата държава?
5. Представлява ли изискването мигриращ студент да притежава разрешение за пребиваване, за да има право на система за помощи за разходите по обучението, при положение че такова изискване не се налага на студентите от приемащата държава, дискриминация, забранена по член 7 от Договора за ЕИО?
6. Произтича ли за гражданин на държава членка, който е приет за професионално обучение в друга държава членка, от съответните разпоредби на правото на Общността право на пребиваване в тази друга държава членка, за да може да премине професионалното обучение там
Ако да, може ли това право на пребиваване да се упражнява независимо от това дали е издадено разрешение за пребиваване от тази друга държава членка
Възможно ли е разрешението за пребиваване, издадено от националните органи на тази друга държава членка, да бъде предоставено при ограничителни условия относно целта и продължителността на престоя и наличието на достатъчно средства за издръжка?
7. Попада ли система за финансиране на обучението (като нидерландската WSF), в която не се прави разлика между помощ за разходите за достъп до курса и помощ за издръжка, изцяло или частично в обхвата на Договора за ЕИО (и по-специално членове 7 и 128 от него)?
Ако попада само частично, означава ли фактът, че системата за финансиране на обучението не прави посоченото разграничение, че гражданин на друга държава членка, който например отива да премине професионално обучение в Нидерландия, трябва да получи цялата сума на помощта за образователната вноска (както например е посочено в член 12, параграф 1, буква в) от нидерландската WSF) или само (пропорционална част от) сумата, на която съответното лице би имало право, ако разпоредбите на WSF относно размера на предоставяната помощ за обучение се прилагат изцяло към него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.