всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Нидерландски

Автентичен език на производството – нидерландски

Дело C-72/95: Kraaijeveld и др., Заключение от 26 март 1996 г.

1. Следва ли изразът „работи по канализация и предпазване от наводнения“ в точка 10, буква е) от Приложение II към Директива 85/337/ЕИО да се тълкува като обхващащ и определени видове работи по диги, разположени покрай водни пътища?
2. С оглед по-специално на изразите „проекти“ и „модификации на проекти“, използвани в директивата, има ли значение за отговора на първия въпрос дали става въпрос за: (a) изграждане на нова дига; (b) преместване на съществуваща дига; (c) укрепване и/или разширяване на съществуваща дига; (d) замяна на дига на същото място, независимо дали новата дига е по-здрава и/или по-широка от старата; или (e) комбинация от две или повече от горните?
3. Следва ли член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2 от директивата да се тълкуват в смисъл, че — ако държава членка е определила в националното си законодателство неправилни спецификации или критерии и/или прагове по смисъла на член 4, параграф 2 от директивата за проект, посочен в Приложение II — съществува задължение по силата на член 2, параграф 1 от директивата да се извърши оценка на въздействието върху околната среда, ако проектът е вероятно да има „значително въздействие върху околната среда поради, наред с другото, неговия характер, размер или местоположение“ по смисъла на член 2, параграф 1?
4. Ако на трети въпрос се отговори утвърдително, има ли това задължение пряко действие, т.е. може ли да бъде позовано от отделно лице пред национален съд и трябва ли да бъде прилагано от националния съд, дори ако не е било изрично позовано в разглежданото производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-277/94: Taflan-Met и др., Заключение от 26 март 1996 г.

1. Приложимо ли е Решение № 3/80 на Съвета по асоцииране ЕИО-Турция относно прилагането на схемите за социално осигуряване на държавите членки на Европейските общности към турските работници и членовете на техните семейства в Общността без да е проведена процедура по прилагане, както е предвидено в член 2, параграф 1 от Споразумението относно необходимите мерки и процедури за прилагането на Споразумението за създаване на асоциация между Европейската икономическа общност и Турция?
2. (a) Ако Решение № 3/80 не е (все още) приложимо в Общността, може ли това решение въпреки това при определени обстоятелства да има правни последици, доколкото неговите разпоредби са способни да бъдат прилагани пряко?
(b) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, достатъчно ли са ясни и точни членове 12 и 13 от Решение № 3/80, за да могат да бъдат прилагани пряко без необходимост от допълнителни мерки за прилагане, както е предвидено в член 32 от Решение № 3/80?
3. (a) Ако член 13 от Решение № 3/80 може да бъде прилаган при такива обстоятелства, следва ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71, посочени в член 13, да се прилагат в редакцията им към момента на приемане на това решение от Съвета по асоцииране на 19 септември 1980 г., или следва да се вземат предвид и последващите изменения на съответните разпоредби на Регламент № 1408/71?
(b) Има ли значение в това отношение дали измененията, направени след 19 септември 1980 г., са довели до това части от съответните разпоредби впоследствие да бъдат изложени по-подробно в други членове или в приложения към Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-137/95: SPO и др./Комисия, Определение от 25 март 1996 г.

Правилно ли е прилагането на кумулативния характер на условията за изключение по член 85, параграф 3 от Договора и оценката на необосноваността при неизпълнение само на едно условие?
Може ли при определяне на тежестта на нарушението съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 да се изисква разграничение между умишлено и небрежно извършени нарушения или позоваване на началните условия за налагане на глоба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-326/94: Maas/Belgische Dienst voor Bedrijfsleven en Landbouw, Заключение от 21 март 1996 г.

1. Какво е точното естество на операциите, които трябва да бъдат извършени от оферента в рамките на предвидения срок съгласно член 6, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1824/80 на Комисията от 11 юли 1980 г., при неизпълнение на които предоставената гаранция се губи
Може ли да възникне отговорност за оферента, когато натоварването на борда е извършено след изтичането на посочения срок, въпреки че доставката, тоест поставянето на стоката в близост до кораба, е осъществена в рамките на този срок
2. Следва ли членове 6 и 7 от Регламент (ЕИО) № 1824/80 на Комисията от 11 юли 1980 г. да се тълкуват съвместно
С други думи, може ли гаранцията да бъде задържана при (леко) неизпълнение на изискванията за качество, дори когато съответният получател не прави никакви забележки или резерви в това отношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-275/94: Van der Linden, Съдебно решение от 14 март 1996 г.

Следва ли член 47 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. между държавите членки на Европейската икономическа общност относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че съдът, пред който се иска изпълнение, може да разпореди изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава, само ако, или заедно с молбата, или преди да се произнесе по нея, се представят и документите, посочени в член 47, и по-специално доказателство за връчване?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли този член да се тълкува в смисъл, че, независимо от разпоредбите на националното право, изискването за представяне на документа не е изпълнено, когато решението е връчено едва след подаването на молбата и документът, удостоверяващ връчването, е съставен и представен едва след като съдът, пред който се иска изпълнение, се е произнесъл по молбата и страната, срещу която се иска изпълнение, е подала жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-2/94: Denkavit Internationaal и др., Заключение от 7 март 1996 г.

1. (a) Трябва ли член 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета да се тълкува в смисъл, че освен данък върху регистрацията на дружества, сдружения и юридически лица, както е посочено в този член, такса, която се дължи ежегодно поради — задължителната — регистрация на предприятие в Камарата на търговията и промишлеността и за която критерият е икономическото значение на предприятията, изразено — главно — чрез използвания в предприятието капитал, попада автоматично в обхвата на забраната, предвидена в посочения член, дори когато няма връзка между задължителния характер на регистрацията на предприятието и правната форма на лицата, на които предприятието принадлежи?
(б) Ако отговорът на този въпрос е отрицателен:
Когато регистрацията, посочена в 1(а) по-горе, по отношение на собственика на предприятието отговаря на формалността, описана в член 10, буква в) от Директива 69/335/ЕИО на Съвета, следва ли наложената на собственика такса поради регистрацията на предприятието да се счита за данък по смисъла на посочения член, дори когато тя не е свързана с увеличение на таксата, посочена в 1(а) по-горе?
2. Ако (някой от) горните въпроси получи утвърдителен отговор:
Може ли понятието „такси, платени под формата на възнаграждение или сборове“, използвано в член 12, буква е) от Директива 69/335/ЕИО на Съвета, да обхваща такса като тази, наложена от Камарата на търговията и промишлеността, която, освен че покрива разходите, направени от Камарата за извършване на регистрациите в търговския регистър, се използва и за финансиране на задачи и дейности, които Камарата изпълнява в интерес на всички предприятия в своя район, като разходите за такива задачи и дейности се разпределят между предприятията според тяхното икономическо значение, изразено — главно — чрез използвания в предприятието капитал?
3. Ако се приеме, че такса като посочената по-горе е незаконосъобразна, може ли неизпълнението на срока, предвиден в националното законодателство за упражняване на правна защита, да не бъде противопоставяно, докато разпоредбите на националното законодателство, на които се основава таксата и които са несъвместими с Директива 69/335/ЕИО, не бъдат отменени, като възражение срещу иск на лице, което в спор, заведено пред национален съд, се позовава на тази незаконосъобразност въз основа на посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/94: Inzo/Belgische Staat, Съдебно решение от 29 февруари 1996 г.

Следва ли член 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане да се тълкува в смисъл, че когато данъчната администрация е приела, че дружество, което е декларирало намерение да започне икономическа дейност, пораждаща облагаеми сделки, има статут на данъчно задължено лице за целите на ДДС, възлагането на проучване за рентабилност във връзка с предвидената дейност може да се счита за икономическа дейност по смисъла на този член, дори ако целта на това проучване е да се установи до каква степен предвидената дейност е рентабилна, и че, освен в случаи на измама или злоупотреба, статутът на данъчно задължено лице за целите на ДДС не може да бъде отнет на това дружество със задна дата, когато, с оглед на резултатите от това проучване, е решено да не се преминава към оперативната фаза, а дружеството да бъде ликвидирано, поради което предвидената икономическа дейност не е породила облагаеми сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-293/94: Brandsma, Заключение от 29 февруари 1996 г.

1. Следва ли националното законодателство на държава членка, което забранява пускането в обращение, придобиването, предлагането, излагането или продажбата, съхраняването, приготвянето, транспортирането, продажбата, разпореждането срещу възнаграждение или безвъзмездно, вноса или използването на пестициди за неаграрна употреба, които не са предварително разрешени от министъра на здравеопазването, да се счита за количествено ограничение или мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора, когато съгласно тази национална мярка пестицид за неаграрна употреба, който е законно пуснат на пазара в друга държава членка, не може да бъде предлаган за продажба при вноса му в първата държава членка, докато не бъде получено предварително разрешение от министъра на здравеопазването в тази държава?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен и такава мярка противоречи на член 30 от Договора за ЕИО, може ли първата държава членка при горепосочените обстоятелства законосъобразно да се позове на изключението от забраната, съдържаща се в член 30, на основание общественото здраве, както е предвидено в член 36 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-308/93: Bestuur van de Sociale Verzekeringsbank/Cabanis-Issarte, Заключение от 29 февруари 1996 г.

1) На основание член 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, прилага ли се този регламент, включително принципът на равно третиране, предвиден в член 3 от него, в случаи като настоящия по отношение на лица като ответницата: (a) защото тя следва да се третира като лице с право на обезщетение съгласно точка 2, буква а) от приложение V(H) към този регламент (както е било номерирано приложението към момента на обжалваното решение)
(b) защото тя следва да се третира като член на семейството или (в крайна сметка) като преживял съпруг по смисъла на член 2 от този регламент поради обстоятелството, че — съгласно член 9 от Кралския указ от 24 февруари 1961 г., действащ към съответния момент — тя е била осигурена въз основа на доброволните вноски, плащани от нейния вече починал съпруг (за периода от 20 октомври 1960 г. до 12 ноември 1963 г.)
(c) защото тя следва да се третира като член на семейството или преживял съпруг поради обстоятелството, което следва да се установи, че през последния посочен период, но и извън него, тя попада в обхвата на точка 2, буква е) във връзка с точка 2, буква в) от посоченото приложение
2) Може ли да се приеме, че в случаи като настоящия са изгубени социалноосигурителни предимства в резултат на упражняване на правото на свободно движение, поради което целите, заложени в членове 48—51 от Договора за ЕИО, не са постигнати, и ако да, какви са последиците за изискването за гражданство в настоящия случай за целите на намаляване на вноските?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-107/94: Asscher/Staatssecretaris van Financiën, Заключение от 15 февруари 1996 г.

1. Позволява ли член 48 от Договора на държава-членка (държавата по заетостта) да налага значително по-висока ставка на данък върху доходите и заплатите върху доходите, получени в тази държава от работодател, установен там, когато служителят не пребивава в държавата по заетостта, а в друга държава-членка?
2. Ако не, допуска ли се такова различие в третирането, ако по-малко от 90% от световния доход на служителя, изчислен съгласно критериите на държавата по заетостта, се състои от доход, който може да бъде взет предвид за целите на данъка върху доходите от държавата по заетостта в случая на нерезиденти?
3. Допустимо ли е да се вземе предвид, чрез различна данъчна ставка, обстоятелството, че служителят не е длъжен да плаща вноски към националната осигурителна схема, действаща в държавата по заетостта?
4. Има ли значение в това отношение дали служителят е длъжен да плаща вноски за сравнимо осигуряване в държавата по пребиваване?
5. Има ли значение за отговорите на горепосочените въпроси дали служителят е гражданин на държавата по заетостта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form