Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Препраща ли правото на Общността, и по-специално член 56 ЕО и сл., на законодателство като това, разглеждано в главното производство, съгласно което вътрешен данъкоплатец винаги има право на приспадане на данъчно облекчение по отношение на данъка върху имуществото, докато нерезидентен данъкоплатец няма такова право в случай, че съответните активи се намират предимно в държавата на пребиваване на данъкоплатеца (в която не се облага с данък върху имуществото)?
Ако не, има ли значение в този случай, че Нидерландия по силата на двустранен договор е предоставила на жителите на Белгия, които във всички други отношения са в сравними обстоятелства, право на данъчно облекчение (като в Белгия също не се облага с данък върху имуществото)?
Ако на някой от предходните два въпроса се отговори утвърдително, противоречи ли правото на Общността на схема за съдебни разноски като разглежданата, съгласно която по принцип се възстановява само ограничена част от съдебните разноски, когато гражданин спечели дело пред националните съдилища за нарушение на правото на Общността от държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
1) Задължен ли е съд или трибунал по смисъла на третия параграф на член 234 ЕО съгласно тази разпоредба да отправи до Съда на Европейските общности въпрос като посочения по-долу относно валидността на разпоредби на регламент, когато Съдът на Европейските общности е постановил, че аналогични разпоредби на друг, сравним регламент са невалидни, или може да се въздържи от прилагането на първите разпоредби с оглед на явните аналогии между тях и разпоредбите, обявени за невалидни?
2) Невалидни ли са член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1423/95 на Комисията от 23 юни 1995 година за определяне на подробни правила за вноса на продукти в сектора на захарта, различни от меласа, доколкото предвиждат, че допълнителната такса, посочена в тях, по правило се определя въз основа на представителната цена, посочена в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1423/95, и че тази такса се определя въз основа на CIF вносната цена на съответната пратка само ако вносителят направи такова искане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
1) Прилагат ли се членове 217—232 от Митническия кодекс на Общността към събирането на митническо задължение, което е възникнало преди 1 януари 1994 г., но чието събиране не е предприето или започнато преди 1 януари 1994 г.
2) Ако да, трябва ли уведомлението, предвидено в член 221 от Митническия кодекс на Общността, винаги да се извършва след вписването на размера на митата в счетоводството или, с други думи, трябва ли уведомлението, предвидено в член 221 от Митническия кодекс на Общността, винаги да бъде предшествано от вписване на митата в счетоводството
3) Води ли закъснялото уведомяване на длъжника за размера на митата — тоест уведомяване, извършено след изтичането на тригодишния срок, предвиден в първоначалната редакция на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността, макар че митническите органи действително са били в състояние да определят точния размер на дължимите мита в рамките на този тригодишен срок — до невъзможност за събиране на съответното митническо задължение, до погасяване на съответното митническо задължение или до някакво друго правно последствие
4) Длъжни ли са държавите членки да определят начина, по който уведомлението за размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс на Общността, трябва да бъде направено на длъжника
Ако да, може ли държавата членка, която не е уточнила как трябва да се извършва уведомлението за размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс на Общността, да твърди, че всеки документ, в който е посочен размерът на митата и който (след вписване в счетоводството) е бил съобщен на длъжника, може да представлява уведомление до длъжника за размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс на Общността, дори ако този документ по никакъв начин не се позовава на член 221 от Митническия кодекс на Общността или не указва, че се отнася до уведомление до длъжника за размера на дължимите мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
1. Представлява ли член 3 от Successiewet 1956 допустимо ограничение по смисъла на член 57 ЕО?
2. Представлява ли член 3 от Successiewet 1956 забранено средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 58 ЕО, когато се прилага спрямо движение на капитали между държава членка и трета държава, като се взема предвид и Декларацията относно член 58 (бивш член 73d) от Договора за създаване на Европейската общност, приета по повод подписването на Заключителния акт и Декларациите на Междуправителствените конференции за Европейския съюз от 7 февруари 1992 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
1. Следва ли член 8 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 да се тълкува в смисъл, че в случай на отказ от страна на адресата да приеме документ поради неспазване на езиковото изискване, предвидено в член 8, подателят може да отстрани този недостатък?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: следва ли отказът да приеме документа да има за последица правната невалидност на цялата процедура по връчване?
3. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
а) В какъв срок и по какъв начин преводът трябва да бъде доведен до знанието на адресата
Следва ли уведомяването за превода да отговаря на условията, които Регламентът поставя за връчването на документи, или начинът на изпращане може да бъде свободно определен?
б) Приложимо ли е националното процесуално право по отношение на възможността за отстраняване на недостатъка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2005 г.
Условията, при които съдебните разноски се възлагат на държава членка вследствие на отказ на Европейската комисия от иска по производство за установяване на нарушение.
Значението на поведението на държава членка за разпределението на съдебните разноски при отказ от иска.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Следва ли забраната за дискриминация, предвидена в член 7, параграф 5 от Директива 96/92, да се тълкува в смисъл, че изключва мерки като членове 5.6.4 и 5.6.7 от Системния кодекс и член 13, параграф 1 от Overgangswet 2000, които предоставят на SEP приоритетен достъп до част от капацитета за внос на електроенергия с цел изпълнение на международни договори, сключени по време, когато SEP е била натоварена със задачата да осигурява надеждно и ефективно обществено разпределение на електроенергия на възможно най-ниски и оправдани в светлината на обществения интерес разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
1. а) Следва ли понятието „телевизионно излъчване“ по смисъла на член 1, буква а) от Директива 89/552/ЕИО да се тълкува така, че не обхваща „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 98/34/ЕО, изменена с Директива 98/48/ЕО, а обхваща услуги като посочените в примерния списък на услугите, които не са обхванати от член 1, параграф 2 от Директива 98/34/ЕО, включително „услуги тип near-video on-demand“, съдържащ се в приложение V към Директива 98/34/ЕО, по-специално в точка 3, които следователно не представляват „услуги на информационното общество“?
б) Ако отговорът на въпрос 1а) е отрицателен, как следва да се направи разграничение между понятието „телевизионно излъчване“ по смисъла на член 1, буква а) от Директива 89/552/ЕИО и понятието „комуникационни услуги, предоставящи информационни елементи... по индивидуално искане“, също посочено в същата разпоредба?
2. а) Въз основа на какви критерии трябва да се определи дали услуга като разглежданата, която включва кодирани сигнали, предавани по мрежа, набор от филми, избрани от доставчика, които абонатите могат, срещу отделно заплащане за всеки филм и с помощта на ключ, изпратен от доставчика по индивидуално искане, да декодират и гледат в различни моменти, определени от доставчика, и която съдържа елементи както на (индивидуална) услуга на информационното общество, така и на услуга за телевизионно излъчване, представлява услуга за телевизионно излъчване или услуга на информационното общество?
б) В това отношение следва ли приоритет да се даде на гледната точка на абоната или на тази на доставчика на услугата
Има ли значение дали услугата е в конкуренция с други услуги?
3. В този контекст има ли значение, че, от една страна, класифицирането на услуга като разглежданата като „услуга на информационното общество“, към която не се прилага Директива 89/552/ЕИО, може да подкопае ефективността на тази директива, по-специално по отношение на целите, свързани с изискването да се запази определен процент от времето за излъчване за европейски произведения, и, от друга страна, ако се прилага Директива 89/552/ЕИО, изискването по нея да се запази определен процент от времето за излъчване за европейски произведения не е напълно подходящо, тъй като абонатите плащат за всеки филм и могат да гледат само филма, за който са платили?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.