всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Нидерландски

Автентичен език на производството – нидерландски

Дело C-141/99: AMID, Съдебно решение от 14 декември 2000 г.

Член 52 от Договора от 25 март 1957 година за създаване на Европейската общност препятства ли прилагането на национално законодателство на държава членка, съгласно което, за целите на облагането с корпоративен данък, търговска загуба, понесена в тази държава членка през предходен данъчен период от дружество, установено в тази държава, може да бъде приспадната от печалбите, реализирани от това дружество през следващ данъчен период, само доколкото тази загуба не може да бъде отнесена към печалбата, реализирана от негово постоянно представителство в друга държава членка през същия предходен данъчен период, с което се стига до положение, при което така отнесената загуба не може да бъде приспадната, в нито една от засегнатите държави членки, от облагаемия доход на това дружество за целите на облагането с корпоративен данък, докато, ако постоянното представителство се намираше в същата държава членка като дружеството, съответните търговски загуби със сигурност биха могли да бъдат приспаднати от облагаемия доход на това дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-392/98: Assco Gerüste GmbH/Wilhelm Layher GmbH & Co., Съдебно решение от 14 декември 2000 г.

Компетентна ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува член 50 от TRIPs споразумението, включително когато въпросът не се отнася до временни мерки за защита на права върху търговски марки?
Има ли член 50, параграф 6 от TRIPs споразумението пряко действие, така че националните съдилища са длъжни да го прилагат дори при липса на съответна национална разпоредба?
Може ли правото на иск по общите разпоредби на националното право относно непозволено увреждане, по-специално нелоялна конкуренция, за защита на промишлен дизайн срещу имитация, да се квалифицира като "право на интелектуална собственост" по смисъла на член 50, параграф 1 от TRIPs споразумението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-300/98: Dior и др., Съдебно решение от 14 декември 2000 г.

Когато съдебните органи на държавите членки са призовани да постановят временни мерки за защита на права на интелектуална собственост, попадащи в обхвата на Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (TRIPs), и пред Съда на Европейските общности е образувано дело в съответствие с разпоредбите на Договора, по-специално член 177 (сега член 234 ЕО), има ли Съдът на Европейските общности компетентност да тълкува член 50 от Споразумението TRIPs?
В област, в която се прилага Споразумението TRIPs и по която Общността вече е приела законодателство, задължени ли са съдебните органи на държавите членки по силата на правото на Общността, когато са призовани да прилагат национални разпоредби с оглед постановяване на временни мерки за защита на права, попадащи в такава област, да го правят, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на член 50 от Споразумението TRIPs, и в област, по която Общността все още не е приела законодателство и която следователно попада в компетентността на държавите членки, изисква ли или забранява ли правото на Общността националният правен ред да предоставя на частноправните субекти право да се позовават пряко на правилото, установено в член 50, параграф 6 от Споразумението TRIPs, или да задължава съдилищата да прилагат това правило служебно?
Оставя ли член 50 от Споразумението TRIPs на договарящите страни, в рамките на техните собствени правни системи, задачата да определят дали правото да се предяви иск по общите разпоредби на националното право относно непозволените увреждания, по-специално нелоялната конкуренция, с цел защита на промишлен дизайн срещу копиране, следва да се квалифицира като право на интелектуална собственост по смисъла на член 50, параграф 1 от Споразумението TRIPs?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-278/99: van der Burg, Заключение от 12 декември 2000 г.

1. Следва ли член 1 от Директива 83/189 да се тълкува в смисъл, че член C.11.1, параграф 1 от Besluit radio elektrische inrichtingen (Декрет за радиоелектрическото оборудване), който предвижда, че „[з]абранява се извършването на търговска реклама или причиняването на търговска реклама за предавателно оборудване, което не е одобрен тип“, следва да се третира като техническо регулиране по смисъла на Директива 83/189 ...?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: води ли това до резултат, че такава разпоредба трябва да не се прилага само ако представлява пречка за търговията или за свободното движение на стоки в конкретен случай, или следва да се приеме, че такава разпоредба не трябва да се прилага, ако разпоредбата по принцип, и следователно независимо от конкретния случай, има или може да има ефект на пречка за търговията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/99: BASF, Заключение от 30 ноември 2000 г.

I.a. С оглед на определенията, дадени в член 1.2, 1.3 и 1.8 от Регламент (ЕО) № 1610/96 („регламентът“), трябва ли „продукт“ по смисъла на член 3 от регламента да се разбира като активна субстанция или комбинация от активни субстанции, както е описано по-подробно в член 1.3, такива, каквито се срещат в природата или са произведени по промишлен път, включително всяка неизбежна примес, произтичаща от производствения процес?
б. Става ли дума за идентични продукти по смисъла на регламента в случай, когато чрез нов процес се получава продукт за растителна защита, който съдържа по-малко количество неизбежни примеси от съществуващ продукт за растителна защита със същата активна съставка?
в. Има ли значение за отговора на въпрос I.б. обстоятелството, че за този нов продукт за растителна защита трябва да бъде получено ново разрешение, и ако да, какво е това значение?
II. Изпълнени ли са условията, предвидени в член 3, параграф 1, букви а) и д) от регламента, ако продукт за растителна защита е произведен чрез патентован процес, в резултат на което съдържа по-малко количество неизбежни примеси от съществуващ продукт за растителна защита със същата активна съставка, за този нов продукт за растителна защита е получено ново разрешение и патентът, обхващащ съответния производствен процес, е посочен като основен патент по смисъла на член 3, параграф 1, уводна част и буква а)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-248/98: KNP BT/Комисия, Съдебно решение от 16 ноември 2000 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 190 от Договора за ЕО относно начина на определяне на размера на глобата?
Длъжна ли е Комисията да отчете и надлежно да мотивира специфичните обстоятелства, свързани с участието на дъщерните дружества на жалбоподателя и с неговото участие в картела след края на 1989 г.?
Допустимо ли е при определяне на размера на глобата да се включват вътрешногрупови продажби на картон?
Може ли на жалбоподателя да бъде вменена отговорност за нарушения, извършени от придобито дъщерно дружество преди датата на придобиването, и достатъчно ли е мотивирано това от страна на Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-444/98: de Laat, Заключение от 16 ноември 2000 г.

1) Когато се определя дали граничен работник е частично безработен и следователно на основание член 71, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71 може да претендира обезщетение от компетентната държава членка, или е напълно безработен и следователно на основание член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71 може да претендира обезщетение от държавата членка, в която пребивава, има ли значение дали съгласно националното законодателство на компетентната държава членка или на държавата членка, в която пребивава, работникът се счита за частично или напълно безработен, или „частично безработен“ и „напълно безработен“ трябва да получат еднозначно тълкуване на равнище Общността?
2) Ако класификацията съгласно националното право е релевантна, коя класификация следва да има предимство, когато възприетото становище съгласно правото на компетентната държава членка и това съгласно правото на държавата членка, в която работникът пребивава, водят до различни резултати?
3) Ако класификацията съгласно националното право е ирелевантна и „частично безработен“ или „напълно безработен“ трябва да получат еднозначно тълкуване на равнище Общността, какъв критерий следва да се приложи?
4) Има ли решаващо значение в това отношение дали съществува продължаваща връзка с държавата по заетост, и ако да, какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да има такава връзка
Съществува ли такава връзка, ако:
а) има конкретна перспектива служителят да бъде отново нает от предишния работодател, или
б) служителят продължава да работи в същата държава, макар и в по-малка степен?
5) Алтернативно, при определяне дали е изпълнен критерият, посочен в въпрос 3 по-горе, следва ли да се приложи по-формален тест, като например дали съществува продължаващо трудово правоотношение за целите на трудовото право?
6) С оглед на отговорите на горепосочените въпроси, следва ли граничен работник, който непосредствено след прекратяване на пълната си заетост започва работа при същия работодател по трудов договор на непълно работно време, да се счита за частично безработен граничен работник по смисъла на член 71, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламента или за напълно безработен граничен работник по смисъла на член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/99: Donkersteeg, Съдебно решение от 16 ноември 2000 г.

Следва ли член 1 от Директива 83/189 да се тълкува в смисъл, че разпоредбата на член 2, параграф 1 от Verordening Minimumeisen Varkenshouderij 1993, която предвижда, че „операторът е длъжен да осигури на стопанството си едно или повече подходящи съдове за дезинфекция или подходящи съоръжения за почистване на обувки“, трябва да се счита за техническо правило по смисъла на тази директива?
Следва ли член 1 от Директива 83/189 да се тълкува в смисъл, че разпоредбата на член 2, параграф 1 от Verordening Bestrijding Ziekte van Aujeszky 1993, която предвижда, че „всеки оператор е длъжен да ваксинира прасетата, намиращи се в неговото стопанство, срещу болестта на Ауески в съответствие със схемата за ваксинация, установена за съответния вид животни и отделните райони от Pig Breeding Department по препоръка на Veterinary Care Association“, трябва да се счита за техническо правило по смисъла на тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-325/99: van de Water, Заключение от 9 ноември 2000 г.

Може ли (самото) държане на продукт, подлежащ на акциз по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата, да се счита за освобождаване за потребление по смисъла на член 6, параграф 1 от тази Директива, ако и доколкото върху него не е вече начислен акциз съгласно приложимите разпоредби на правото на Общността и националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/98: Coreck Maritime, Съдебно решение от 9 ноември 2000 г.

Следва ли първото изречение на първата алинея на член 17 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че клаузата за избор на съд трябва да бъде формулирана по такъв начин, че компетентният съд да може да бъде определен само въз основа на нейния текст?
При какви условия първата алинея на член 17 от Конвенцията намира приложение, и по-специално, прилага ли се тя, ако клаузата за избор на съд посочва съда по местонахождението на основното място на стопанска дейност на една от страните по първоначалния договор, но не е доказано, че това място на стопанска дейност се намира в държава — страна по Конвенцията?
Следва ли първата алинея на член 17 от Конвенцията да се тълкува в смисъл, че клауза за избор на съд, договорена между превозвач и товарач и съдържаща се в коносамент, е противопоставима на трето лице — приносител на коносамента, ако последното е встъпило в правата и задълженията на товарача съгласно приложимото национално право при придобиването на коносамента
Ако не е, трябва ли да се установи дали това лице е приело тази клауза с оглед на изискванията, предвидени в тази разпоредба?
Кой национален закон е приложим за целите на определяне на правата и задълженията на трето лице — приносител на коносамент, и какво е положението, ако съответното национално право не предоставя решение на въпроса дали третото лице при придобиването на коносамента встъпва в правата и задълженията на товарача?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form