Италиански
Автентичен език на производството – италиански
Дело C-588/24: Imballaggi Piemontesi, Съдебно решение от 15 януари 2026 г.
Допускат ли членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи правна уредба като националната правна уредба в областта на контрола върху споразуменията за ограничаване на свободната конкуренция, която за целите на упражняването на правомощията за налагане на санкции и без да се засяга упражняването на правомощията за установяване не предвижда изрично, че срокът за приключване на производството, определен от националния орган по конкуренция в уведомлението за нарушения, има преклузивен характер, и по този начин се позволява на този орган едностранно да удължава посочения срок за приключване с мотивирани актове при настъпване на обстоятелства, които водят до обективно или субективно разширяване на производството по проучване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-706/25: Comeri, Определение от 15 януари 2026 г.
Съществуват ли ограничения върху правомощията на държава членка да ратифицира международно споразумение в сферата на миграционната политика, като се отчитат компетентностите на Европейския съюз в областта на общата политика по убежището?
Необходимо ли е съединените дела да бъдат разгледани по ускорена процедура с оглед на засегнатите основни аспекти на националното конституционно право и правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-623/24: UJ и др./Комисия (Problèmes techniques perturbant un concours), Заключение от 15 януари 2026 г.
Нарушение на принципа на равно третиране, произтичащо от повтарянето на писмените тестове
Грешки при прилагане на правото при отхвърлянето на петото основание, изтъкнато в първоинстанционното производство (нарушение на обявлението за конкурса относно оценката на общите компетенции)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/24: Cirsa Italia, Определение от 12 януари 2026 г.
Прилага ли се Директива 2014/23/ЕС към концесии, сключени преди транспонирането ѝ, но удължени с нормативен акт след това?
Изискват ли членове 5 и 43 от Директива 2014/23/ЕС възлагащият орган да има задължителни дискреционни правомощия за изменение на условията за експлоатация на концесията при възникване на непредвидени обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-320/24: Soledil, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която прилагането на принципа на силата на пресъдено нещо не позволява на националния съд в производство след връщане на делото от касационната инстанция за ново разглеждане да провери служебно нищожността на договорна клауза, за която се твърди, че е неравноправна, при положение че, от една страна, основанието за неравноправността на тази клауза не е било изтъкнато от потребителя в предходните етапи на съдебното производство и от друга страна, нищожността на такава клауза не е била разгледана служебно от националните юрисдикции в производството, в което е постановено касационното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/23: Mara, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги, закрепени в членове 49 и 56 от ДФЕС, както и принципът на правото на Съюза на пропорционалност и член 67, параграф 2 от Директива 2014/24, прилагането на национални правила в областта на обществените поръчки като тези, съдържащи се, в италианското законодателство, в член 95, алинея 3, буква а) и алинея 4, буква б) от Кодекса за обществените поръчки, както и в член 50, алинея 1 от този кодекс, и тези, които произтичат от правния принцип, прогласен от Пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет) в решение № 8 от 21 май 2019 г., според които в случай на поръчки за услуги, които имат стандартизирани характеристики и в същото време са трудоемки, на възлагащия орган е забранено да предвижда като критерий за възлагане най-ниската цена, дори когато в документацията за обществената поръчка е предвидено намаление само по отношение на възнаграждението или потенциалната печалба на предприятието, без да се засягат разходите за труд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/24: Sidi Bouzid, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Допускат ли член 20 от Директива 2013/33/ЕС и принципите, прогласени от Съда в решения от 12 ноември 2019 г. Haqbin (C‑233/18, EU:C:2019:956) и от 1 август 2022 г. Ministero dell’Interno (Отнемане на материалните условия на приемане) (C‑422/21, EU:C:2022:616), — доколкото изключват възможността администрацията на държавата членка да разпореди оттегляне на мерките за приемане като санкция, когато това решение би създало опасност от накърняване на основните жизнени потребности на чужденеца, подал молба за международна закрила, и на неговото семейство — национална правна уредба, която, след мотивирана индивидуална преценка, включително на необходимостта и пропорционалността на мярката, позволява мерките за приемане да се оттеглят на основание, което е свързано не със санкции, а с настъпилото неизпълнение на условията за допускане на ползването от това приемане, и по-специално поради отказа на чужденеца, по причини, несвързани със задоволяването на основните жизнени потребности и със защитата на човешкото достойнство, да се съгласи да бъде преместен в друг център за настаняване, който е определен от администрацията поради обективни организационни нужди и гарантира, на отговорност на самата администрация, запазването на материални условия на приемане, равностойни на тези в първоначалния център, когато отказът за преместване и последващото решение за оттегляне поставят чужденеца в положение, при което той не е в състояние да задоволява основните си лични и семейни нужди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/24: BdM Banca/Комисия, Заключение от 18 декември 2025 г.
Нарушение на член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, доколкото Общият съд е приел, че искът е недопустим в частта, в която се отнася до вредата, свързана с намаляването на числеността на персонала.
Нарушение на член 340, втора алинея ДФЕС, доколкото Общият съд е изключил възможността неправомерното поведение на Комисията да представлява „достатъчно съществено нарушение“ на правото на Съюза.
Нарушение на член 340, втора алинея ДФЕС, както и на член 91, буква д) и член 96 от Процедурния правилник на Общия съд, доколкото Общият съд е приел, че не съществува причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на Комисията и твърдените вреди.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/24: Bissilli, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли член 24 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на европейска заповед за разследване (ЕЗР) за разпит на задържано в изпълняващата държава членка обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебното заседание, с цел събиране на доказателства чрез неговия разпит и с допълнителна цел да се осигури участието му в съдебния процес?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли разпоредбата на член 10 от Директива 2014/41, която позволява на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР, когато процесуално-следственото действие не е разрешено в сходен национален случай, да се тълкува в смисъл, че разрешава на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебния процес, в светлината на член 24 от Директива 2014/41, който урежда конкретните условия за разпит чрез видеоконференция, без да включва въпросното основание за отказ?
Трябва ли член 11, параграф 1, буква е) от Директива 2014/41 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция в съдебно заседание не може да бъде отказано, когато процесуалните гаранции, приложими към тази видеоконференция съгласно правото на издаващата държава, са достатъчни в конкретния случай, за да гарантират, че обвиняемото лице може ефективно да упражни правото си на защита и основното право на справедлив процес по смисъла на член 47 от Хартата?
Може ли понятието „основни принципи на правото на изпълняващата държава“, което може да представлява специално основание за отказ съгласно член 24, параграф 2, буква б) от Директива 2014/41, да представлява ограничение за изпълнението на искане за разпит на обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебен процес, въз основа на общи национални насоки, задължителни за всички изпълняващи органи, без да се преценяват особеностите на конкретния случай и предписанията на националното право на издаващата държава, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и приложими в конкретния случай, или напротив, не е ли правилно отказът за изпълнение да представлява изключение, което да се тълкува стриктно във връзка с конкретни процесуални аспекти, предвидени в националното право на издаващата държава, или с конкретни релевантни за случая обстоятелства?
Позволява ли член 22, параграф 1 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 издаването на ЕЗР за временно предаване на задържано в чужбина обвиняемо лице, за да бъде разпитано в съдебно заседание, ако този разпит има значение за разследването съгласно националното право на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-345/24: AGCOM, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
1) Прилага ли се Регламент [2018/644], що се отнася до събирането на информация, само към доставчиците на услуги за трансгранична доставка на колетни пратки или като цяло към всички доставчици на услуги за доставка на колетни пратки, освен конкретни изключения, свързани с отделни разпоредби?
2) Ако отговорът потвърждава първата хипотеза, следва ли да се приеме, че в Директива [97/67] или в т.нар. „имплицитни правомощия“ се намира правното основание, позволяващо на [НРО] при всички случаи да налагат на доставчиците на услуги за доставка, включително нетрансгранична, общи задължения за предоставяне на информация?
3) При отрицателен отговор на въпрос 2 трябва ли да се счита за разумно, недискриминационно и в съответствие с членове 14, 114 и 169 от Договора за функционирането на Европейския съюз обстоятелството, че Регламент [2018/644], а не се прилага по отношение на доставчиците на услуги за нетрансгранична доставка?
4) В какви граници (включително от гледна точка на необходимостта и пропорционалността) [НРО] може да налага на доставчиците на услуги за доставка на колетни пратки задължения за предоставяне на информация, и по-специално може ли да налага симетрични задължения за предоставяне на информация относно:
i) условията, прилагани за различните видове клиенти;
ii) договорите, които уреждат отношенията между отделното предприятие, което предоставя услугата за доставка на колетни пратки, и предприятията, които по различни начини, в зависимост от спецификата на сектора, участват в предоставянето на тази услуга;
iii) икономическите условия и правната защита, признати на наетите на различни длъжности работници при предоставянето на услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.