Италиански
Автентичен език на производството – италиански
Дело C-66/24: Higreen Power, Определение от 4 май 2026 г.
Възможно ли е национален съд да преценява съответствието с правото на Съюза на елемент от национален режим за държавна помощ, който вече е бил обявен за съвместим с вътрешния пазар с решение на Европейската комисия, чрез преюдициално запитване относно тълкуването на разпоредби на директиви относно насърчаване на възобновяемата енергия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-301/25: Lidl Italia (Pratiques commerciales déloyales concernant des denrées alimentaires), Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност поведението на търговеца, представляващо заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от тази директива, да се санкционира въз основа на транспониращата Директивата национална правна уредба в случаи, в които това поведение попада и под действието на предвидената в член 7 от Регламент № 1169/2011 забрана на практиките за необективно информиране относно храните и на националната правна уредба за прилагането на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-811/24: Pescheria Il Granchio Blu, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Включва ли определението за „преработка и предлагане на пазара“ по член 2, буква в) от Регламент № 717/2014 и дейността по търговия на дребно с рибни продукти и съвместимо ли е евентуалното изключване [на тази дейност] от приложното поле на Регламент № 717/2014, въз основа на буквалния текст на разпоредбата, с формулировката на член 5, букви г) и ж) от Регламент (ЕС) № 1379 от 2013 г., който самостоятелно определя търговията на дребно в общата организация на пазарите на рибни продукти, и съвместимо ли е това изключване с общата уредба на сектора на рибарството, тъй като Регламент № 1379/2013 при всички случаи съдържа определение на търговията на дребно, което я включва сред дейностите от сектора на рибарството (настоящият съдебен състав е склонен да приеме, че изключването е съвместимо)?
В крайна сметка, приложим ли е Регламент № 717/2014 към дейността по търговия на дребно с рибни продукти […] поради значението на търговията на дребно за сектора на рибарството или поради нейното ясно разграничаване (последното становище, което води до изключването на дейността по търговия на дребно от приложното поле на Регламент № 717/2014, изглежда по-убедително на съдебния състав, който отправя въпроса)?
Допуска ли правото на ЕС национално законодателство, което позволява предоставянето на помощ de minimis на предприятия, които продават рибни продукти на дребно и отговарят на условията за ползване на облекчения, тъй като се различават от промишления риболов и са включени в свободната градска зона, създадена след земетресението, което засегна централна Италия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/25: Sedrata, Заключение от 23 април 2026 г.
1) Допуска ли Директива [2008/115], и по-специално членове 3, 6, 8, 15 и 16, прилагането на национална правна уредба […], която позволява лица, срещу които са потвърдени или удължени заповеди за задържане […], да бъдат прехвърлени в зоните, посочени в член 1, параграф 1, буква в) от [Протокола], при липса на каквато и да било предварително определена и конкретно установима възможност за връщане?
2) В случай, че отговорът на този въпрос е отрицателен, допуска ли член 9, параграф 1 от Директива [2013/32] прилагането на национална правна уредба […], която позволява, поради считания за инструментален характер на молбата за международна закрила, задържането, в една от зоните, посочени в член 1, параграф 1, буква в) от [Протокола], на мигрант, който е обект на заповед за експулсиране и който, след като е отведен в посочените зони, е подал такава молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/25: M.M. Ristorazione, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Трябва ли член 9, параграф 5 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че не допуска националната разпоредба на член 132, параграф 4 от Кодекса на индустриалната собственост, съгласно която правилото, с което се предвижда прекратяване на правната сила на обезпечителната мярка, в случай че не е образувано производство, водещо до решение по съществото на случая в императивен срок, съдържащо се в параграф 3 от същия член 132, не се прилага за спешните мерки, постановени на основание член 700 от Гражданския процесуален кодекс, както и за другите обезпечителни мерки, които могат да изпреварят последиците от решението по същество, въпреки че в тези случаи всяка от страните може да образува посоченото производство, водещо до решение по съществото на случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/25: Società Cattolica di Assicurazione, Заключение от 23 април 2026 г.
Препятства ли член 2 от [Втората директива] в ситуация като разглежданата в настоящото производство национално законодателство, което поради това, че съдебното решение е придобило сила на пресъдено нещо в италианското гражданско производство, не допуска за първи път пред Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) да се повдигне въпросът за нищожността на клауза, включена в договор за застраховка „гражданска отговорност“ на моторни превозни средства, която в нарушение на [Втората директива] позволява на застрахователя да предяви регресен иск срещу превозваното лице, което е едновременно пострадалото и застраховано лице?
Прилага ли се принципът, че ефективността на правото на [ЕС] има предимство пред силата на пресъдено нещо, дори когато: а) силата на пресъдено нещо засяга неблагоприятно правото на обезщетение за вреди, предоставено с член 2 от [Втората директива] на членовете на семейството на лице, починало в резултат на пътнотранспортно произшествие, от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на моторни превозни средства; б) носителят на това право е действал напълно пасивно в производството, което е приключило в резултат на силата на пресъдено нещо, засягаща неблагоприятно правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/26: Casotta, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Противоречи ли на членове 6, 10 и 18 от Директива 2012/29/ЕС, тълкувани във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална правна уредба, която не предвижда задължение за информиране на жертвата на престъплението, която не се е конституирала като граждански ищец, за подаването на извънреден правен способ от осъдения задочно, нито ѝ предоставя възможност да участва в производството по този способ?
Противоречи ли на членове 8 и 9 от Директива (ЕС) 2016/343, тълкувани във връзка с членове 47 и 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална правна уредба, която изисква съдът да уважи извънреден правен способ за отмяна на влязла в сила осъдителна присъда, постановена в отсъствие на подсъдимия, при липса на преки доказателства, че лицето съзнателно се е отклонило от узнаване за наказателното производство срещу него, и не допуска извеждане на такова съзнателно отклонение въз основа на косвени доказателства или тежка небрежност от страна на осъдения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/26: Casotta, Заключение от 16 април 2026 г.
Непредвиждане на участие или информиране на жертвата в производството по отмяна на осъдителна присъда, когато тя не се е конституирала като граждански ищец
Изключване на възможността националният съд да вземе предвид поведението на обвиняемия и косвени доказателства при преценката дали той доброволно се е поставил в невъзможност да узнае за съдебното производство
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/25: Captrain Italia и др., Заключение от 16 април 2026 г.
1) Може ли да се наложи система от санкции, различна от предвидената в изричната разпоредба на член 35 от Директива 2012/34?
2) Допуска ли член 35 [от Директива 2012/34] кумулирането на няколко системи от санкции, т.е. за едно и също деяние — закъснение на гранична гара — на железопътното предприятие да може да бъде наложена както санкция съгласно общата схема, която е приложима за цялата мрежа, така и специфична санкция за граничната гара?
3) В случай на утвърдителен отговор на предходния въпрос, изисква ли член 35 [от Директива 2012/34] [Органът за регулиране на транспорта], когато въвежда или във всички случаи „утвърждава“ система от санкции за граничните гари за железопътните предприятия за товарни превози, винаги да следи за спазването на изискванията на тази разпоредба, като гарантира неутралността на мярката, така че i) да се предвидят премии за добросъвестните железопътни предприятия, ii) да се предвидят компенсация за ощетените предприятия и iii) да се налагат санкции и на управителя на инфраструктурата, ако той е причината за закъснението, ако се приеме, че неутралността предполага двустранен характер на отделните санкции?
4) В случай на утвърдителен отговор на [втория въпрос], изисква ли член 35 [от Директива 2012/34] [Органът за регулиране на транспорта] да координира и при какви условия системата от санкции, включена в „Performance Regime“ (режим на експлоатация), и системата от санкции за гранични гари, така че двете системи да преследват координирано целта за ефективност на мрежата, без да представляват прекомерна тежест за железопътните предприятия, засегнати от санкциите за гранични гари?
5) В случай на утвърдителен отговор на [втория въпрос], изисква ли член 35 [от Директива 2012/34] да се координират максималните суми, предвидени в двете системи от санкции, и да се извършва преценка на икономическото им въздействие върху железопътните предприятия, така че принципът на ефикасност да бъде балансиран с принципа на пропорционалност и разумност и да не се застрашава жизнеспособността на железопътните услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-681/25: Pinto/Governo Italiano и Ministero della Giustizia, Определение от 13 април 2026 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда искове на физически лица срещу държави членки или техни органи за установяване на нарушение на задължения по правото на Съюза?
Предоставя ли правото на Съюза възможност на физически или юридически лица да искат отмяна или обявяване за несъвместими с правото на Съюза решения на национални съдилища или административни органи пред Съда на Европейския съюз?
Може ли физическо лице да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз съгласно член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.