Италиански
Автентичен език на производството – италиански
Дело C-679/23: WS и др./Frontex (Opération de retour conjointe), Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Дали Регламент (ЕС) 2016/1624 възлага на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) задължение да провери дали за всички лица, които държава членка възнамерява да включи в координирана от нея съвместна операция по връщане, има издадени писмени и подлежащи на изпълнение решения за връщане, и дали неизпълнението на това задължение може да породи извъндоговорна отговорност на Frontex за вреди, претърпени от засегнатите лица, включително за вреди, произтичащи от евентуални нарушения на основни права по време на операцията по връщане?
Дали отговорността на приемащата държава членка по член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1624 изключва всякаква отговорност на Frontex за вреди, причинени от нейни отдели или служители при изпълнението на техните задължения в рамките на съвместна операция по връщане, включително за вреди, произтичащи от нарушения на основни права по време на полета за връщане?
При преценката за причинно-следствена връзка между поведението на Frontex и вредите, претърпени от лицата, включени в съвместна операция по връщане, следва ли да се вземат предвид всички обстоятелства, характеризиращи конкретния контекст, включително уязвимото положение на засегнатите лица и евентуалната опасност от нарушение на принципа на забрана за връщане, при определяне дали решенията на тези лица, взети след връщането им, прекъсват причинно-следствената връзка?
Може ли разходите за правна помощ, направени от жалбоподателите при подаването на жалби пред Frontex във връзка с механизма за жалби по член 72 от Регламент (ЕС) 2016/1624, да се считат за вреди, които са в достатъчно пряка причинно-следствена връзка с евентуално укоримо поведение на Frontex, въпреки че представителството от адвокат или правен съветник не е задължително в това извънсъдебно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-491/24: AGCM, Определение от 18 декември 2025 г.
Компетентни ли са държавите членки да установяват национални процесуални срокове за установяване на нарушения и налагане на санкции по конкуренция при липса на специфична уредба на Съюза и какви са изискванията към тези срокове според правото на Съюза?
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда фиксиран кратък срок за откриване на фазата на съобщаване на възраженията и свързването на неспазването на този срок с нищожност на решението и отпадане на правото на санкциониране?
Как се гарантират правата на защита на предприятията в контекста на определяне и спазване на процесуалните срокове по производствата за нарушения на конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/24: LEAL Lega Antivivisezionista – II, Определение от 17 декември 2025 г.
Какви са изискванията за допустимост на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС и кога Съдът на ЕС следва да откаже произнасяне поради липса на реален и висящ спор?
Възможно ли е да се запази необходимостта от преюдициално запитване при наличие само на евентуални и хипотетични бъдещи искове, когато главният спор е станал безпредметен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/24: LEAL Lega Antivivisezionista – II, Определение от 17 декември 2025 г.
Допустимо ли е произнасяне по преюдициално запитване, когато предметът на главния спор пред националния съд е отпаднал?
Може ли евентуални бъдещи и към момента хипотетични искове за обезщетение да обосноват необходимост от произнасяне на Съда по преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/24: LAV и др., Определение от 17 декември 2025 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, когато междувременно е отпаднал предметът на главното производство пред националния съд?
Следва ли производството пред Съда да бъде прекратено поради липса на предмет, ако решенията на Съда вече не могат да имат значение за висящия спор?
Могат ли хипотетични бъдещи искове за обезщетение да обосноват необходимост от преюдициално тълкуване на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/24: LAV и др., Определение от 17 декември 2025 г.
Следва ли Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициално запитване, когато спорът по главното производство е изгубил предмета си?
Може ли възможността страните да изменят първоначалните си искания в бъдещи искове за обезщетение да обоснове необходимостта от произнасяне на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-653/24: Regione Emilia-Romagna, Заключение от 11 декември 2025 г.
1) Трябва ли член 12, параграфи 1 и 2 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че е приложим и за инсталации, които извършват дейности, състоящи се единствено в производство на електроенергия, като например малки деривационни водноелектрически инсталации?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 12, параграфи 1 и 2 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че позоваването на изискването за недостиг на ресурси не допуска правна уредба на държава членка, която използва като общ и абстрактен критерий за разграничаване на това дали деривационни водноелектрически инсталации водят до недостиг на водноелектрическия ресурс разликата между големи и малки инсталации (които съответно произвеждат двигателна мощност със средна годишна номинална мощност, по-голяма, равна или по-малка от 3 000 kW)?
3) И накрая, в случай на утвърдителен отговор на първия и втория въпрос, трябва ли член 12, параграф 2 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда удължаване на срока на концесията, обосновано с необходимостта да се даде възможност на концесионера да се възползва изцяло от стимулите, получени за производството на енергия от възобновяеми източници, без да се засяга спазването на максималния срок (30 години), което може да бъде предоставено от самото начало на концесията на малка водноелектрическа инсталация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-684/24: Across Fiduciaria e a., Заключение от 11 декември 2025 г.
1) Съвместим ли е член 31, параграф 4 от [Директива 2015/849], който позволява предоставянето на достъп до информация за действителните собственици на доверителна собственост или сходна правна форма, с [членове 7 и 8 от Хартата] и член 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, доколкото във всички случаи позволява достъп на всяко физическо или юридическо лице, „което може да докаже легитимен интерес“, без да уточнява и определя самото понятие „легитимен интерес“, като оставя неговото определяне на пълната свобода на преценка на държавите членки и по този начин създава риск от прекалено широко определяне на кръга от лица, които имат право на достъп, което на свой ред може да накърни горепосочените основни права на засегнатото лице?
2) Съвместими ли са предвидените в член 31, параграф 7а от [Директива 2015/849] гаранции относно правото на административно обжалване на решение, с което се отказва (при наличие на изключителни обстоятелства, установени в националното право) достъпът по параграф 4 (достъп, който във всички случаи е разрешен до информация относно собствеността на доверителна собственост или сходна правна форма), като се има предвид защитата, предоставена от член 47 [от Хартата], както и от член 6 от [Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи], с членове 6—7 от [Постановление № 55], доколкото те предоставят на несъдебен административен орган, като териториалната търговска палата, правомощието да се произнесе по разкриването на данните, което има необратим ефект, и доколкото предоставят право на съдебна защита на действителния собственик едва на по-късен етап?
1) Трябва ли понятието „istituti giuridici“ [„правни форми“] в член 31, параграф 1, параграф 2 и параграф 10 от [Директива 2015/849], което се съдържа в текста на италиански език, да се тълкува в смисъл, че в съответствие с произтичащото от текстовете на други основни езици, както и от контекста и целта на [тази] директива, то се отнася до съществуването на органично единство на разпоредбите и принципите, уреждащи определено социално явление, или пък до конкретна и специфична правно-икономическа сделка, или още до видове правно-икономически сделки, преценени съобразно техните съществени характеристики, които във всички случаи имат структура или функции, сходни с тези на доверителната собственост?
2) Трябва ли член 31, параграф 10 от [Директива 2015/849] да се тълкува в смисъл, че уведомленията, извършвани от държавите членки, и докладът на Комисията до […] [П]арламент[а] и Съвета нямат задължителна нормативна сила, а са само декларативни актове, в които се признават [сходните] правни[…] форми, […] в различните правни системи, поради което в случай на спор националният съд и Съдът на Европейския съюз във всички случаи трябва да проверят наличието на такова сходство с доверителната собственост в структурата или функциите на тези правни форми само с оглед на разпоредбите на [тази д]иректива[…], тъй като тези допълващи правото [на Съюза] актове не могат да се считат за обвързващи?
3) Трябва ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно съображения 1, 2, 4, 5 и 12 — 17, както и член 2, член 3, […], [точка] 6 и член 31 от Директива [2015/849], а също и съображения 4, 5, 16, 17 и 25 — 34 от [Директива 2018/843], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в член 1, параграф 2, буква ee) и членове 20, 21 и 22 от Законодателен декрет № 231/2017, в частта, в която тази правна уредба включва сред правните форми със сходни на доверителната собственост структура и функции договорите за доверително управление на дружествата за доверително управление?
4) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципът на пропорционалност, както и разпоредбите на член 31, параграф 1 от [Директива 2015/849] във връзка с член 5, параграф 4 ДЕС и съображения 5 и 27 от [Директива 2018/843] национална правна уредба като предвидената в член 1, параграф 2, буква ee) и членове 20, 21 и 22 от Законодателен декрет № 231/2017, в частта, в която включва сред правните форми със сходни на доверителната собственост структура и функции договорите за доверително управление на дружествата за доверително управление, въпреки че дейността на тези дружества е обвързана с редица задължения и подлежи на надзор от страна на различни национални органи, и предвид рисковете, които могат да бъдат породени от извършваните операции?
5) Невалидни ли са разпоредбите на член 31, параграфи 1, 2 и 10 от [Директива 2015/849] поради противоречието им с разпоредбите на член 114 и член 288, параграф 3 ДФЕС, както и с принципа на полезното действие?
6) Трябва ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно съображения 1, 2, 5 и 12—17 от [Директива 2015/849], членове 30 и 31 от същата директива, съображения 4, 5, 16, 17 и 25—34 от [Директива 2018/843], членове 6, 7, 8 и 16 от Хартата, както и принципът на пропорционалност, предвиден в член 5, параграф 4 ДЕС, да се тълкуват — включително в светлината на решение на Съда от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers — в смисъл, че не допускат правна уредба като предвидената в член 21, параграф 4, буква d bis) от Законодателен декрет № 231/2007 и член 7, параграф 2 от Постановление № 55/2022, която позволява достъп на частни лица, включително на такива с неясен интерес, които имат релевантен и отделен правен интерес, в случаите, когато е необходимо да се знае кой е действителният собственик, за да се гарантира или защити интерес, съответстващ на правно защитено положение, когато разполагат с конкретни и документирани доказателства, че действителният и юридическият собственик са отделни лица, като освен това тези разпоредби изискват интересът да бъде пряк, конкретен и съществуващ, а за субекти, представляващи неясни интереси, той да не съвпада с интереса на лицата, спадащи към представляваната категория?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-497/24: Regione Marche (Taux d’aide maximal), Съдебно решение от 11 декември 2025 г.
Следва ли член 50, параграф 4 от Регламент [№ 1308/2013], доколкото предвижда, че „[к]ъм участието на Съюза се прилагат следните максимални размери на помощта по отношение на допустимите инвестиционни разходи: […] б) 40 % в райони, различни от по-слабо развитите региони“, да включва също и данъчните кредити и следователно, трябва ли при изчисляването на ограничението от 40 % данъчните кредити да се приравняват на евентуални допълнителни помощи, получени от бенефициера?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/24: AGCOM (Jeux d’argent en ligne), Заключение от 27 ноември 2025 г.
1) Прилага ли се съгласно член 1, параграф 5 от Директива [2000/31] режимът на отговорност на доставчиците на хостинг услуги, установен в член 14 от тази директива, към дейностите по онлайн реклама на игри и залагания с парични печалби, както и към рекламата на хазартни игри?
Ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос […]:
2) Прилага ли се режимът на отговорност по член 14 от Директива [2000/31] към доставчик на хостинг услуги като Google по отношение на съдържанието, публикувано от притежателите на канали в YouTube, с които Google е сключило посоченото по-горе споразумение за търговско партньорство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.