Италиански
Автентичен език на производството – италиански
Дело C-33/80: Albini/Съвет и Комисия, Съдебно решение от 16 юли 1981 г.
Допустимо ли е жалба по член 91 от Правилника за длъжностните лица да бъде насочена срещу регламенти на Съвета, които не представляват актове на органа по назначаването, засягащи неблагоприятно жалбоподателя?
Може ли да се иска обявяване на неприложимост на регламент по член 184 от Договора за ЕИО като самостоятелно искане?
Допустимо ли е предявяване на иск за обезщетение, когато искът за отмяна на същия акт е недопустим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/80: Mascetti/Комисия, Съдебно решение от 14 юли 1981 г.
Допустимо ли е жалбата срещу решението на администрацията относно старшинството в степен да се счита за подадена в срок, когато официалното решение с мотиви е получено едва с първото писмо, съдържащо основанията за това решение?
Допустимо ли е предявяването на искания относно изплащане на заплати, пенсионни права, социалноосигурителни вноски и обезщетения за прекратяване на договора, когато тези претенции са предявени повече от три месеца след възобновяване на работа, дори при настъпване на нови обстоятелства (оправдателна присъда)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/80: Foglia/Novello, Заключение от 9 юли 1981 г.
1. Какви са съответните функции на Съда на Европейските общности и на националния съд при отправяне на преюдициално запитване по член 177 от Договора за ЕИО, и какви са техните правомощия, особено с оглед на правомощията на националния съд по националното право по отношение на оценката на всички факти и правни въпроси, релевантни за спора по същество и за поставените въпроси, особено когато искът в главното производство е за установително решение?
2. Ако Съдът на Европейските общности по каквато и да е причина обяви, че не е компетентен да се произнесе по въпросите, отправени с преюдициално запитване, може ли националният съд, който по националното си право е длъжен да постанови решение между страните, също да тълкува правото на Общността и ако да, в какви граници и по какви критерии, или трябва да постанови решение единствено въз основа на националното право?
3. В рамките на критериите за тълкуване на член 177 от Договора за ЕИО съществува ли в правния ред на Общността общ принцип, който изисква или позволява на националните съдилища, пред които са образувани производства, в които възникват въпроси по тълкуването на правото на Общността, включващи и национални разпоредби, които могат да принадлежат към правни системи, различни от тази на съда, да разпоредят привличането в производството на органите на съответната държава членка преди отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности?
4. Във всички случаи, когато въпрос по тълкуването е повдигнат пред или от националните съдилища в производства между частни лица, който пряко засяга индивидуалните права на граждани или търговци от една от държавите членки, получават ли тези индивидуални права по материалното право на Общността степен на защита, която е различна или във всеки случай по-ниска от тази, която същите индивидуални права биха получили, ако администрациите на държавите членки, чиито закони са предмет на исканията за тълкуване по отношение на тяхната съвместимост с Договора за ЕИО, бяха представени и участваха пред националния съд или пред Съда на Европейските общности?
5. Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че забраната за налагане на вътрешни данъци, диференцирани според произхода и източника на продукта, обхваща ситуации като тази на френските разпоредби относно облагането на ликьорни вина, описани подробно в първото дело Foglia?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/80: Casati, Заключение от 7 юли 1981 г.
1. След изтичането на преходния период трябва ли ограниченията върху движението на капитали, посочени в член 67 от Договора за ЕИО, да се считат за премахнати независимо от разпоредбите на член 69 от него
2. Представлява ли нарушение на Договора фактът, че италианското правителство е пропуснало консултативната процедура, предвидена в член 73 от Договора, по отношение на Декрет-закон № 31 от 4 март 1976 г., който е преобразуван в Закон № 159 от 30 април 1976 г.
3. Гарантира ли някакъв принцип или разпоредба на Договора на нерезидентите правото да реекспортират предварително внесена и неизползвана валута, дори ако тя е била конвертирана в италиански лири
4. Ако да, може ли всяко неизпълнение на формалностите, предписани от валутното законодателство на държавата, от която впоследствие се реекспортират сумите при горепосочените обстоятелства, да бъде наказано с санкции, включително конфискация на валутата, глоба до пет пъти размера на тази валута и лишаване от свобода до пет години (при по-тежки наказания, когато са замесени няколко лица)
5. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, може ли всяко неизпълнение на горепосочените формалности да бъде наказано със санкции в същия размер като тези, наложени за незаконен износ на валута
6. След изтичането на преходния период може ли да се счита за съвместимо с изискванията за запазване на статуквото, установени в членове 71 и 106, параграф 3 от Договора, национално законодателство, което увеличава предвидените от други, по-ранни закони наказания, например когато нарушения, които преди са били наказуеми с административни санкции, стават наказуеми с лишаване от свобода и глоби, като по този начин се превръщат в престъпления
7. Позволява ли принципът, съгласно който различни ситуации не могат да бъдат третирани по един и същи начин (който е обхванат от забраната за дискриминация, посочена inter alia в член 7 от Договора), да се прилагат без разлика едни и същи наказания, каквито държава членка налага по отношение на незаконния износ на валута или на неизпълнение на формалностите във връзка с валутата, както спрямо резиденти на тази държава, така и спрямо нерезиденти
8. След изтичането на преходния период може ли да се счита за съвместимо с членове 67, 71 и 106, параграф 3 от Договора разпоредби на националното право, които предвиждат определени формалности във връзка с упражняването на правото, което обаче е признато, да се реекспортира предварително внесен капитал, като изискват изпълнението на такива формалности като единствено доказателство за предходен внос, като по същество създават наказание по наказателното право за неизпълнението им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/80: Salonia/Poidomani e Giglio, Съдебно решение от 16 юни 1981 г.
1. Дали националното споразумение от 23 октомври 1974 г., уреждащо препродажбата на ежедневници и периодични издания, представлява национално споразумение, което защитава пазара за разпространение и продажба на всички видове вестници, национални и чуждестранни, дали представлява нарушение на забраната за споразумения, предвидена в член 85 от Договора и, с оглед на специалните разпоредби относно допускането до търговията с вестници, минималните изисквания, задълженията и санкциите, наложени на търговците на дребно, дали споразумението води до изкривяване на условията на конкуренцията?
2. Не е ли посоченото споразумение несъвместимо и следователно не попада ли в обхвата на забраната, предвидена в член 85, параграф 1 от Договора, доколкото създава дискриминация спрямо търговците на дребно, въпреки че имат надлежно разрешение за продажба на вестници, издадено от компетентния административен орган, само защото не са съгласни да получат разрешение за търговия на дребно, издаването на което, съгласно разпоредбите на посоченото споразумение, е оставено на преценката на междурегионалните смесени комисии (а сега Националната комисия за разпространение на ежедневници и периодични издания)?
3. Не нарушава ли споразумението свободата на конкуренцията, при която изборът, изразен от потребителите, определя броя на пунктовете за продажба на вестници, по същия начин, както правилата за регулиране на пазара, прилагани от Нидерландската асоциация на търговците на велосипеди и свързани стоки, които съдържат принципи и ограничения, подобни на тези на споразумението за ежедневниците и които са били забранени от Комисията (решение от 2 декември 1977 г., Официален вестник L 20 от 25 януари 1978 г.)?
4. Могат ли клаузите, забраняващи доставката за продажба, съдържащи се в член 2 от разглежданото споразумение и член 1 от правилата за функциониране на смесените комисии, да се считат за удовлетворяващи обективни критерии, които изключват злоупотреба, и могат ли да бъдат освободени по член 85, параграф 3, дори ако са приети с цел да допринесат за подобряване на разпространението?
5. Дали фактът, че се прекратяват доставките за търговци на дребно, които, като г-жа Салония, не са получили разрешението, изисквано от посоченото споразумение, като по този начин се възпрепятства тези лица да получат продуктите за продажба по друг начин, изключва възможността да се ползват от освобождаването, предвидено в Регламенти 19 и 67, и ако такова освобождаване е било предоставено, не води ли този факт до презумпция, че ползата от него е била оттеглена?
6. Не представлява ли поведението, предвидено и уредено в разглежданото споразумение, злоупотреба с господстващо положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/80: Adorno/Комисия, Съдебно решение от 3 юни 1981 г.
Попада ли инвестиционен проект, представен от земеделски производител и насочен към подобряване на преработката и търговията на селскостопански продукти от същото стопанство, в обхвата на Регламент № 355/77?
Може ли Комисията да откаже помощ по Регламент № 355/77 на основание, че проектът попада в обхвата на Директива 72/159/ЕИО, когато условията за помощ по тази директива не са изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/81: Bernardi/Парламент, Определение от 2 юни 1981 г.
Какви са последиците за разноските при оттегляне на иска съгласно член 69, параграф 4 от Процедурния правилник и при липса на искане за разноски от страна на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/80: Amministrazione delle finanze dello Stato/Essevi и Salengo, Съдебно решение от 27 май 1981 г.
Какво е правното значение и сила на становищата, издадени от Комисията по реда на член 169 от Договора за ЕИО, и по-специално на уверението, дадено от Комисията в писмото за официално уведомяване от 8 май 1968 г. и в мотивираното становище от 28 февруари 1969 г., с което се разрешава на Италия временно да запази система на така нареченото „диференцирано данъчно облагане“?
Може ли държава членка да наложи върху спиртни напитки, произхождащи от други държави членки, данъчно задължение, от което подобни вътрешни продукти са изцяло или частично освободени?
След изтичането на срока, предвиден в третия параграф на член 95, може ли държава членка да бъде оправомощена да запази, по изключение, съществуваща преди това дискриминация в системата на данъчно облагане, приложима към вноса на питейни спиртни напитки, дестилирани от вино?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/80: International Chemical Corporation/Amministrazione delle fianze dello Stato, Съдебно решение от 13 май 1981 г.
Въпреки че съдебно решение на Съда, постановено на основание член 177 от Договора, с което се обявява за нищожен акт на институция, по-специално регламент на Съвета или на Комисията, има действие само спрямо националния съд, който е сезирал Съда, достатъчно основание ли е това за всеки друг национален съд да счита този акт за нищожен за целите на постановяване на собственото си решение
Това означава ли, че националните съдилища са лишени от правомощието, предоставено им с член 177 от Договора, и зависи ли от тях да преценят дали има необходимост отново да повдигнат въпрос, който вече е бил решен от Съда, когато Съдът вече е обявил акт на институция на Общността за нищожен, особено ако възникнат въпроси относно основанията, обхвата и евентуално последиците от установената по-рано нищожност?
Регламент (ЕИО) № 563/76 на Съвета от 15 март 1976 г. (ОВ L 67, стр. 18) нищожен ли е по причините, вече изложени в решенията от 5 юли 1977 г. по дела 114, 116 и съединени дела 119 и 120/76?
Съществуването през периода на прилагане на Регламент № 563/76 на схема, специално създадена с оглед разпределяне на икономическите последици от наложените с него задължения, изключва ли възможността за предявяване на иск за възстановяване на предоставени и обявени за конфискувани гаранции, дори ако подобен иск би могъл да бъде уважен само по националното право?
Фактът, че Регламент № 563/76 е обявен за нищожен, оправдава ли индивидуално или общо дерогиране от правилото, предвидено в първата алинея на член 8, параграф 1 от Регламент № 192/75
Третата алинея на член 8, параграф 1 от Регламент № 192/75 обхваща ли само случаите на сложен продукт, който като такъв не подлежи на износни възстановявания, но съдържа определени компоненти, които подлежат на такива, и не се ли прилага тя за случаи, в които сложният продукт като такъв подлежи на възстановяване и следователно трябва да бъдат изпълнени условията, предвидени в първата алинея на член 8, параграф 1?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.