Италиански
Автентичен език на производството – италиански
Дело C-30/81: Комисия/Италия, Съдебно решение от 17 декември 1981 г.
Може ли държава членка да се позове на вътрешноправни разпоредби, практики или обстоятелства, за да оправдае неизпълнение на задълженията си за транспониране на директиви на Съвета в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/80: Foglia/Novello, Съдебно решение от 16 декември 1981 г.
Какво тълкуване следва да се даде на член 177 от Договора за ЕИО по отношение на правомощието на Съда на Европейските общности във връзка с формулировката на отправените до него преюдициални запитвания и по-специално във връзка с тяхната функция в контекста на главното производство
По-специално, какви са съответните правомощия на Съда на Европейските общности и на съдилищата, които отправят преюдициални запитвания, като се има предвид преди всичко правомощията, които последните притежават съгласно своите национални правни системи, по отношение на оценката на всички фактически и правни обстоятелства, релевантни за спора по същество и за повдигнатите в него въпроси, особено когато искането в главното производство е за установителен иск?
Съществува ли в рамките на критериите за тълкуване на член 177 от Договора за ЕИО общ принцип в правния ред на Общността, който изисква или допуска националните съдилища, пред които са образувани производства, в които възникват въпроси относно тълкуването на правото на Общността, включващи и национални разпоредби, които могат да принадлежат към правни системи, различни от тази на съда, да разпоредят привличането в производството на органите на съответната държава членка, преди да отправят преюдициално запитване до Съда на Европейските общности?
Във всички случаи, когато въпрос за тълкуване се повдига пред или от националните съдилища в производства между частни лица, които пряко засягат индивидуалните права на граждани или търговци на една от държавите членки, получават ли тези индивидуални права по материалното право на Общността степен на защита, която е различна или във всеки случай по-ниска от тази, която същите индивидуални права биха получили, ако администрациите на държавите членки, чиито закони са предмет на исканията за тълкуване относно тяхната съвместимост с Договора за ЕИО, бяха представени и участваха пред националния съд или пред Съда на Европейските общности?
Може ли национален съд да предприеме производство срещу държава членка, различна от тази, в която се намира този съд, чиято законодателна уредба е предмет на спор относно нейната съвместимост с правото на Общността, и ако да — при какви условия?
Трябва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че забраната за въвеждане на вътрешно данъчно облагане, диференцирано според произхода и произхода на продукта, обхваща ситуации като тази на френските разпоредби относно облагането на ликьорни вина, описани подробно в дело 104/79?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/80: Комисия/Италия, Съдебно решение от 9 декември 1981 г.
Съвместимо ли е с член 30 и следващите от Договора ЕИО национално законодателство, което забранява вноса и предлагането на пазара на оцет от земеделски произход, различен от винения оцет?
Допустимо ли е национално законодателство да ограничава използването на обозначението „оцет“ само за винения оцет, като по този начин изключва други видове оцет от земеделски произход от тази категория?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/80: SIC, Заключение от 3 декември 1981 г.
По отношение на член 35 от Регламент (ЕИО) № 542/69 от 18 март 1969 г., допълнен с член 1 от Регламент (ЕИО) № 1079/71 от 25 май 1971 г., винаги ли е задължение на Финансовата администрация да уведоми, в срок от дванадесет месеца от датата на регистрация на декларацията Т 1, за нереализирането на този документ, за да запази гаранцията, предвидена в тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/81: Комисия/Италия, Заключение от 2 декември 1981 г.
Неизпълнение на задълженията поради неизпълнение в срок на разпоредбите, необходими за привеждане в сила на пет директиви относно програмата за опазване на околната среда
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/80: Meridionale Industria Salumi и др., Съдебно решение от 12 ноември 1981 г.
Прилага ли се Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 г., по-специално член 5 от него, по отношение на плащания на селскостопански налози, извършени преди 1 юли 1980 г. по ставка, по-ниска от дължимата по закон, по отношение на които дори преди тази дата са били предприети действия за събиране, чиято законосъобразност се оспорва, в други отношения, пред национален съд?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, разпростират ли се разпоредбите на член 5 върху плащания на селскостопански налози по ставка, по-ниска от дължимата по закон, когато такова плащане е било извършено, от една страна, в съществено съответствие с правилата на Общността според тълкуването им, което по това време е можело да се изведе от официалните актове на органите на Общността и което е било признато за правилно от националния съд, но впоследствие е било отхвърлено от Съда на Европейските общности, и, от друга страна, във формално съответствие с национални правила, впоследствие признати за неприложими по въпроса, но по това време последователно прилагани от компетентния национален административен орган в съответствие с циркуляри и инструкции, издадени от неговия ръководен орган
Ако член 5 се прилага към такива плащания, кой от двата му параграфа е приложим?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен и се прилага член 5, параграф 2, имат ли разпоредбите, предвидени в него (когато вече са приведени в действие чрез издаването на изпълнителните разпоредби, посочени във втората алинея на същия), ефект на легитимиране, в рамките на правния ред на Общността, на вече приети национални правила, определящи размера на събираните налози по ставка, по-ниска и следователно различна от тази, предвидена по това време от правилата на Общността?
Ако отговорът е отрицателен, разпростира ли се разпоредбата на член 7 от посочения регламент върху плащания, изискани след влизането му в сила, във връзка със събирания по отношение на плащания, извършени по ставка, по-ниска от дължимата по закон, при обстоятелствата, описани във втория въпрос, преди 1 юли 1980 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/80: Airola/Комисия, Съдебно решение от 12 ноември 1981 г.
Допустимо ли е размерът на обезщетението за отделяне, дължимо по член 106 от Правилника за длъжностните лица, да бъде намален чрез прилагане на обменен курс, различен от актуализирания курс, предвиден в член 63 от Правилника, считано от 1 април 1979 г.?
Следва ли към обезщетението за отделяне да се прилага коефициентът на корекция по член 64 от Правилника за длъжностните лица?
Може ли длъжностното лице да претендира прилагане на актуализиран обменен курс към обезщетението за отделяне за периода преди 1 април 1979 г. въз основа на вътрешни административни разпоредби на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/80: Casati, Съдебно решение от 11 ноември 1981 г.
След изтичането на преходния период трябва ли ограниченията върху движението на капитали, посочени в член 67 от Договора за ЕИО, да се считат за премахнати, независимо от разпоредбите на член 68 от него?
Означава ли това, че италианското правителство е пропуснало да приложи консултативната процедура, предвидена в член 73 от Договора, по отношение на Decreto Legge № 31 от 4 март 1976 г., който е приет като Закон № 159 от 30 април 1976 г., нарушение на този договор?
Гарантира ли някакъв принцип или разпоредба на Договора на нерезидентите правото да реекспортират предварително внесена и неизползвана валута, дори ако тя е била конвертирана в италиански лири?
Ако е така, може ли всяко неспазване на формалностите, предписани от валутното законодателство на държавата, от която впоследствие се реекспортират сумите при горепосочените обстоятелства, да бъде наказано с санкции, включително конфискация на валутата, глоба до пет пъти размера на тази валута и лишаване от свобода за срок до пет години (при по-тежки наказания, когато са замесени няколко лица)?
Ако на предходния въпрос се отговори положително, може ли всяко неспазване на горепосочените формалности да бъде санкционирано със същите наказания, каквито се налагат за незаконен износ на валута?
След изтичането на преходния период възможно ли е да се счита за съвместимо с изискванията за "замразяване" (standstill), посочени в членове 71 и 106, параграф 3, национално законодателство, което увеличава предвидените от други, по-ранни закони наказания, например когато нарушения, които преди са били наказуеми с административни санкции, стават наказуеми с лишаване от свобода и глоби, като по този начин се превръщат в престъпления?
Позволява ли принципът, съгласно който различните ситуации не могат да бъдат третирани по един и същ начин (който е обхванат от забраната за дискриминация, посочена inter alia в член 7 от Договора), едни и същи наказания, наложени от държава членка по отношение на незаконния износ на валута или неспазването на формалностите във връзка с валутата, да се прилагат без разлика както за резиденти на тази държава, така и за нерезиденти?
След изтичането на преходния период възможно ли е да се счита за съвместимо с членове 67, 71 и 106, параграф 3 от Договора национални разпоредби, които предвиждат определени формалности във връзка с упражняването на правото, което обаче е признато, да се реекспортира предварително внесен капитал, като изискват изпълнението на такива формалности като единствено доказателство за предходен внос, като по същество създават наказание по наказателното право за неизпълнението им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-29/81: Комисия/Италия, Съдебно решение от 10 ноември 1981 г.
Може ли държава членка да се позовава на вътрешноправни разпоредби, практики или обстоятелства, за да оправдае неизпълнение на задълженията си по директива на Съвета?
Разполага ли Съдът с правомощие да удължи срока, определен от Комисията в мотивираното становище по член 169 от Договора, за изпълнение на задълженията по директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/81: Комисия/Италия, Съдебно решение от 10 ноември 1981 г.
Може ли държава членка да се позовава на вътрешноправни разпоредби, практики или обстоятелства, за да оправдае неизпълнение на задълженията си по директива на Съвета?
Компетентен ли е Съдът да удължи срока, определен от Комисията в мотивираното становище по член 169 от Договора, за изпълнение на задълженията по директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.