Италиански

А) Като предварителен въпрос: Тъй като Общността е заместила държавите членки по отношение на изпълнението на задълженията, предвидени в ГАТТ, попадат ли разпоредбите на ГАТТ сред мерките, по тълкуването на които Съдът на Европейските общности има юрисдикция да дава преюдициално заключение съгласно член 177 от Договора, дори когато националният съд е поискан да ги приложи или тълкува по отношение на отношения между страни за цели, различни от определянето на валидността на мярка на Общността?
Б) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително: Какви, ако има такива, са последиците, които произтичат, в рамките на правния ред на Общността и на държавите членки, от факта, че Общността е заместила държавите членки по отношение на изпълнението на задълженията, предвидени в ГАТТ
Ако тези последици настъпват в различни моменти, каква е тяхната последователност
По-специално, с оглед на извеждането от това на основа за тълкуване или правило за прилагане на по-късни национални разпоредби, които са в противоречие с разпоредбите на ГАТТ, длъжен ли е националният съд, като вземе предвид предоставената юрисдикция по член 177 от Договора, да приеме, че ГАТТ, със специално позоваване на разпоредбите, посочени в следващия въпрос, действа на равнището на обикновено международно задължение и няма пряко вътрешно действие, или че има такова действие по отношение на отношенията между страните и, ако е така, има ли ГАТТ същата или по-голяма сила от противоречащите национални разпоредби?
В) Ако се даде утвърдителен отговор на въпрос А и независимо от отговора на въпрос Б, с оглед предоставяне на националния съд на насоки, релевантни за тълкуването на националните разпоредби: С оглед на правилата, установени в член V, параграф 3 от ГАТТ, по отношение на стоки, произхождащи от държави, които не са страни по него, но предназначени за пазара на държави, които са страни, забранено ли е на националния законодател и ако да, в какви граници и при какви условия, да предвижда налагането на такси (като държавната такса върху стоките, разтоварени или натоварени във всички национални морски пристанища, и пристанищната такса върху стоките, разтоварени или натоварени само в някои от тези пристанища, посочени съответно в първия и втория параграф на член 2 от Декрет-закон № 47 от 28 февруари 1974 г., преобразуван в закон с Закон № 117 от 16 април 1974 г.) както върху вътрешни продукти или приравнени на тях продукти, така и върху вносни продукти, при разтоварване или натоварване на тези стоки в морски пристанища на страна, принадлежаща към ГАТТ, които такси се налагат върху вносния продукт дори когато, произхождайки от държава, която не е страна по ГАТТ, той е само в транзит през националната територия и е предназначен за пазара на друга държава, която е страна по ГАТТ, и дори когато – особено по отношение на тези такси, които са предвидени за определени пристанища, администрирани от независими органи, за които таксите са частично предназначени – операциите по разтоварване, натоварване и препращане към пазара, за който стоките са окончателно предназначени, се извършват изключително от търговско дружество, използващо съоръжения и инсталации, построени, управлявани и поддържани от това дружество, без предоставяне на каквато и да е пряка и конкретна услуга от страна на пристанищния орган?
Г) Независимо от отговорите на въпроси А, Б и В:
1. С оглед на принципите, върху които се основава системата на Общността относно правилната роля на конкуренцията и общата търговска политика, с особено позоваване на правилата, установени съответно в член 90, параграф 1 и член 113, параграф 1 от Договора, и във връзка със специфичните разпоредби, уреждащи общностния транзит, установени с Регламенти (ЕИО) № 542/69 на Съвета от 18 март 1969 г. и № 2813/72 на Съвета от 21 ноември 1972 г., забранено ли е на националния законодател и ако да, в какви граници, при какви условия и при какви изисквания, включително от формален характер, относно произхода на стоките и транзитната процедура, да предвижда налагането на такси (като държавната такса върху стоките, разтоварени или натоварени във всички национални морски пристанища, и пристанищната такса върху стоките, разтоварени или натоварени само в някои от тези пристанища, посочени съответно в първия и втория параграф на член 2 от Декрет-закон № 47 от 28 февруари 1974 г., преобразуван в закон с Закон № 117 от 16 април 1974 г.) както върху вътрешни продукти или приравнени на тях продукти, така и върху вносни продукти, при разтоварване или натоварване на тези стоки в морски пристанища на държава членка, които такси се налагат върху вносния продукт дори когато, произхождайки от трета държава, той е само в транзит през националната територия и е предназначен за пазарите на Федерална република Германия и на Австрия, и дори когато – особено по отношение на тези такси, които са предвидени за определени пристанища, администрирани от независими органи, за които таксите са частично предназначени – операциите по разтоварване, натоварване и препращане към пазара, за който те са окончателно предназначени, се извършват изключително от търговско дружество, използващо съоръжения и инсталации, построени, управлявани и поддържани от това дружество, без предоставяне на каквато и да е пряка или конкретна услуга от страна на пристанищния орган?
2. Ако налагането на такива такси е забранено, има ли отделно лице право на иск пред националните съдилища за възстановяване на платените суми или да се противопостави на искането за плащане, предявено от държавата?