всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Унгарски

Автентичен език на производството – унгарски

Дело C-654/13: Delphi Hungary Autóalkatrész Gyártó, Определение от 17 юли 2014 г.

Противоречи ли изключването на изплащането на лихви за забава върху невъзстановим в разумен срок ДДС в резултат на национална разпоредба, обявена за несъвместима с правото на Съюза, на член 183 от Директива 2006/112/ЕО и принципите на еквивалентност и ефективност?
Следва ли националните съдилища да осигурят прилагането на правото на Съюза, като изключат противоречащи национални разпоредби, и да гарантират, че условията за изплащане на лихви не са по-неблагоприятни от тези за аналогични искове по вътрешното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-654/13: Delphi Hungary Autóalkatrész Gyártó, Определение от 17 юли 2014 г.

Противоречи ли на правото на Съюза национална правна уредба и практика, които изключват плащането на лихви за забава върху надвзет ДДС, който не е могъл да бъде възстановен в разумен срок поради национална разпоредба, призната за противоречаща на правото на Съюза?
Допустимо ли е националното право да не предвижда възможност за искане на лихви в случаи на нарушение на правото на Съюза, когато при аналогични случаи по вътрешното право такива лихви се дължат?
Задължени ли са националните съдилища да оставят без приложение национални разпоредби, които противоречат на правото на Съюза, относно плащането на лихви за забава по възстановяването на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-45/14: Balázs и Papp, Определение от 19 юни 2014 г.

Съвместимо ли е националното законодателство, допускащо повторно привличане към наказателна отговорност за едно и също деяние, с разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз относно правото на ефективна съдебна защита, принципа ne bis in idem и забраната за злоупотреба с право, когато ситуацията не попада в приложното поле на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-45/14: Balázs и Papp, Определение от 19 юни 2014 г.

Съвместимa ли е уредбата или липсата на уредба относно понятието за „правилно оформено обвинение“ по унгарското наказателно-процесуално право с правото на ефективно средство за защита пред безпристрастен съд, с правото да не бъдеш съден или наказван два пъти за едно и също престъпление, както и със забраната за злоупотреба с право, предвидени в Хартата на основните права на Европейския съюз, Международния пакт за граждански и политически права и Протокол №7 към Европейската конвенция за правата на човека?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-56/13: Érsekcsanádi Mezőgazdasági, Съдебно решение от 22 май 2014 г.

1) Съобразено ли е с правото на Съюза, и по-специално с Директиви 92/40 и 2005/94 и Решения 2006/105 и 2006/115, приетото в рамките на временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците решение на унгарски административен орган за създаване на предпазна зона, в която се забранява по-конкретно превозът на домашни птици?
Съобразени ли са с правото на Съюза, и по-специално с Директиви 92/40 и 2005/94 и Решение 2006/115, приетото в рамките на временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците решение на унгарски административен орган за изменение на част от правилата за предпазната зона, при което е забранен по-конкретно транзитният превоз на домашни птици през зоната, както и приетата от този орган по отношение на жалбоподателя мярка под формата на заповед (а не на подлежащо на обжалване решение), с която не се разрешава превозът на пуйки до обект в предпазната зона (или настаняването им в него), в непосредствена близост до установеното огнище на зараза?
2) Имали ли са за цел Директиви 92/40 и 2005/94, като нормативни актове на Съюза, приемането в Съюза на обща правна уредба на поправянето на вреди, причинени на частноправни субекти от временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците
Предоставят ли разпоредбите от правото на Съюза, съдържащи се в Директиви 92/40 и 2005/94 и в Решения 2006/105 и 2006/115, необходимата компетентност за приемане на обща правна уредба на поправянето на вреди, причинени на частноправни субекти от временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос, може ли — ако жалбоподателят е бил увреден от националните временни защитни мерки, приети в изпълнение на правните актове на Съюза за борба с високопатогенната инфлуенца по птиците, но националните разпоредби ограничават правото на обезщетение, като напълно изключват възможността да се търси обезщетение за пропуснати ползи — той да претендира обезщетение за пропуснати ползи, като направо се позове на нарушение на принципите, закрепени в Хартата (свободата на стопанска инициатива по член 16, правото на собственост по член 17 и правото на ефективна съдебна защита по член 47)?
6) Ако правото на Съюза не предоставя на жалбоподателя възможност да бъде обезщетен за всички претърпени вреди, като направо се позове на разпоредби от правото на Съюза, налага ли принципът на равностойност на производствата да се прилагат едни и същи правила при разглеждането, от една страна, на искания, които следва да бъдат преценявани с оглед на правото на Съюза, и от друга страна, на сходни искания, които следва да бъдат преценявани с оглед на унгарското право?
7) Като се има предвид, че законодателните и административните мерки, приемани от държавите членки за борба с високопатогенната инфлуенца по птиците при дивите птици в Съюза, неминуемо засягат функционирането на вътрешния пазар, възможно ли е, при фактически обстоятелства, сходни с тези в разглеждания случай, в съдебен спор по повод на мерките, приети в изпълнение на правото на Съюза, да се поиска становище от Комисията като amicus curiae, особено когато е известно, че тя е започнала производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу съответната държава членка във връзка с правни въпроси, които са от значение за разглеждане на този спор?
8) Ако съществува възможност да се поиска от Комисията становище като amicus curiae или просто информация, длъжна ли е Комисията да предостави становище като amicus curiae или подробности относно данните, документите или изявленията, получени в рамките на производството за установяване на неизпълнение на задължения, и относно нейната практика в тази област, особено ако става въпрос за данни, които не са публично достъпни и са получени в досъдебната фаза на производството за установяване на неизпълнение на задължения
Възможно ли е такива данни да се използват публично по конкретно дело пред национална юрисдикция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-135/13: Szatmári Malom, Съдебно решение от 15 май 2014 г.

Обхваща ли понятието за подобряване на общата производителност на земеделско стопанство, посочено в член 26, параграф 1, буква a) от Регламент № 1698/2005, дейност, при която предприемачът не разширява съществуващия капацитет, а закрива предходните стопанства с цел създаване на ново стопанство?
Може ли планираната от жалбоподателя инвестиция да се разглежда като имаща за цел подобряване на общата производителност на предприятието по смисъла на член 20, буква б), подточка iii) и член 28, параграф 1, буква a) от Регламент № 1698/2005?
Съвместимо ли е с член 28, параграф 1, буква а) от Регламент № 1698/2005 правилото по член 6, параграф 3 от Наредба № 47/2008, доколкото по силата на същото помощи за мелничните стопанства се предоставят единствено за дейности, имащи за цел модернизацията на съществуващия капацитет
Позволява ли този регламент приемането на национална правна уредба, която по икономически съображения изключва от приложното поле на помощите някои мерки за развитие на земеделските стопанства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-337/13: Almos Agrárkülkereskedelmi, Съдебно решение от 15 май 2014 г.

Съвместим ли е действащият до 31 декември 2010 г. текст на разпоредбите на член 77, параграфи 1 и 2 от Закона [за ДДС] с разпоредбата на член 90, параграф 1 от Директивата [за ДДС], в смисъл дали Законът [за ДДС] обхваща всички хипотези за намаляване на данъчната основа, изброени в тази разпоредба?
Може ли член 90, параграф 2 от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че в случай на пълно или частично неплащане държавите членки имат право да не допуснат намаляването на данъчната основа, и при утвърдителен отговор трябва ли възможността за такова намаляване да е изрично изключена от правило на националното право, или може да се счита, че липсата на приложима правна уредба по този въпрос също така ги оправомощава да отказват въпросното намаление?
При отрицателен отговор, като се има предвид разпоредбата на член 90, параграф 1 от Директивата [за ДДС], има ли право данъчнозадължено лице да намали данъчната основа на основание на принципите за данъчен неутралитет и за пропорционалност — ако не е налице национална правна уредба в този смисъл, — когато след извършването на дадена сделка то не е получило насрещната престация по нея?
В случай че разпоредбата на член 90, параграф 1 от Директивата [за ДДС] има директен ефект, при какви условия може да се упражни правото да се намали данъчната основа
Достатъчно ли е издаването на коригираща фактура и нейното изпращане на купувача, или освен това е необходимо да се докаже действителното възвръщане на собствеността или фактическото владение върху вещите?
При отрицателен отговор на третия въпрос, длъжна ли е държавата членка на основание на правото на Съюза да поправи вредите, които данъчнозадълженото лице е претърпяло поради неизпълнението на нейното задължение за хармонизиране, вследствие на което данъчнозадълженото лице е било лишено от възможността да намали данъчната основа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-475/12: UPC DTH, Съдебно решение от 30 април 2014 г.

Може ли член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че като електронна съобщителна услуга трябва да се квалифицира услугата, в рамките на която нейният доставчик предоставя срещу възнаграждение условния достъп до пакет от програми, който от своя страна включва услуги по разпръскване на радио- и телевизионни програми и се предава чрез спътник?
Може ли Договорът [за функционирането на ЕС] да се тълкува в смисъл, че към описаната в първия въпрос услуга намира приложение принципът за свободно предоставяне на услуги между държавите членки, доколкото става въпрос за услуга, предоставяна от Люксембург на територията на Унгария?
Може ли Договорът [за функционирането на ЕС] да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на описаната в първия въпрос услуга държавата по местоназначение, към която е насочена услугата, има право да ограничава предоставянето на този тип услуги, като предвижда, че [доставчикът на] услугата трябва задължително да се регистрира в държавата членка и да се установи чрез учредяване на клон или отделен правен субект, и като разрешава този тип услуги да се предоставят само чрез клон или отделен правен субект?
Може ли Договорът [за функционирането на ЕС] да се тълкува в смисъл, че независимо от държавата членка, в която оперира или е регистрирано предоставящото услугата предприятие, процедурите, свързани с описаните в първия въпрос услуги, попадат в рамките на правомощията на държавата членка, която има териториална компетентност с оглед на мястото на предоставяне на услугата?
Може ли член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос услуга следва да се квалифицира като електронна съобщителна услуга, или посочената услуга следва да се квалифицира като услуга за условен достъп, предоставяна чрез използването на системата за условен достъп, дефинирана в член 2, буква е) от [тази] директива?
Въз основа на гореизложеното може ли релевантните разпоредби да се тълкуват в смисъл, че доставчикът на описаната в първия въпрос услуга следва да се квалифицира като доставчик на електронни съобщителни услуги в съответствие с правната уредба [на Съюза]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-26/13: Kásler и Káslerné Rábai, Съдебно решение от 30 април 2014 г.

1) Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че при договор за кредит на сума, изразена в чужда валута, но на практика предоставена в националната парична единица и която потребителят трябва да върне изключително в националната парична единица, договорната клауза относно вида на обменния валутен курс (купува или продава), която не е била индивидуално договорена, може да бъде част от „определянето на основния предмет на договора“?
Ако това не е така, въз основа на втория израз, посочен в член 4, параграф 2 от Директива [93/13], трябва ли разликата между обменния валутен курс купува и обменния валутен курс продава да се схваща като възнаграждение, чието съответствие с предоставената услуга не може да бъде разглеждано от гледна точка на нейния неравноправен характер
В тази връзка има ли някакво значение това дали действително е извършена сделка на обмяна на валута между финансовата организация и потребителя?
2) Ако член 4, параграф 2 от Директива трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд може, независимо от разпоредбите на националното право, да разглежда неравноправния характер на договорните клаузи, на който се позовава посоченият член, когато тези клаузи не са изразени на ясен и разбираем език, трябва ли това последно изискване да се разбира в смисъл, че налага сами по себе си договорните клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка или освен това то налага на същия този потребител да са ясни и разбираеми икономическите причини за включването на договорната клауза и връзката ѝ с другите договорни клаузи?
3) Следва ли член 6, параграф 1 от Директива [93/13] и точка 73 от решение [Banco Español de Crédito, EU:C:2012:349] да се тълкуват в смисъл, че националният съд не може да отстрани в полза на потребителя причините за недействителността на неравноправна клауза, включена в общите условия на потребителски договор за кредит, като измени или допълни въпросната договорна клауза, ако договорът не би могъл да се изпълни въз основа на клаузите, които остават след премахването на посочената клауза
В това отношение има ли значение обстоятелството, че националното право съдържа нормативна разпоредба, уреждаща въпросния правен въпрос при липсата на недействителната клауза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1383940414253 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form