Френски
Автентичен език на производството – френски
Дело C-514/19: Union des industries de la protection des plantes, Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.
Следва ли член 5 от Директива 2015/1535 и член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 да се тълкуват в смисъл, че направеното съгласно член 5 от тази директива съобщение за национална мярка, която забранява употребата на някои активни вещества, попадащи в обхвата на този регламент, трябва да се счита за официално уведомление за необходимостта от предприемане на извънредни мерки по смисъла на член 71, параграф 1 от споменатия регламент, когато в това съобщение ясно e представена информация, която свидетелства, от една страна, че тези активни вещества вероятно представляват сериозен риск за здравето на хората или животните или за околната среда и от друга, че този риск може да бъде задоволително овладян само с мерките, предприети от съответната държава членка?
Следва ли член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 да се тълкува в смисъл, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/783, Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/784 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/785 могат да се считат за мерки, приети от Европейската комисия в отговор на съобщението, направено от Френската република на 2 февруари 2017 г.?
Предвид отговора на втория въпрос, необходимо ли е да се отговаря на третия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-417/20: Viasat UK и Viasat, Определение от 8 октомври 2020 г.
Компетентна ли е националната юрисдикция да реши въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/19: Bank Refah Kargaran/Съвет, Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.
Представлява ли непълнотата на мотивите на актовете, с които се въвеждат ограничителни мерки, достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, която има за цел да предоставя права на частноправните субекти, така че да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза?
Обезсмисля ли отмяната на ограничителните мерки необходимостта от разглеждане на евентуално достатъчно съществено нарушение на правото на ефективна съдебна защита?
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като недопустимо основание, изведено в писмената реплика, относно приложението на критерия за налагане на ограничителни мерки, ако това основание не е било изрично изложено в исковата молба?
Представлява ли неуведомяването на жалбоподателя за уличаващите го доказателства достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, и следва ли този довод да се разглежда като самостоятелно основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/19: État luxembourgeois (Droit de recours contre une demande d’information en matière fiscale), Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.
Трябва ли член 47 във връзка с членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска в законодателната уредба на държава членка, с която се прилага процедурата за обмен на информация при поискване, въведена с Директива 2011/16, да се изключи възможността разпореждане, с което компетентният орган на тази държава членка задължава притежаващо информация лице да му предостави тази информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация, изпратено от компетентния орган на друга държава членка, да бъде обжалвано, първо, от такова лице, второ, от данъчнозадълженото лице, обект в тази друга държава членка на разследването, поради което се прави въпросното искане, и трето, от третите лица, засегнати от съответната информация?
Следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 да се тълкуват в смисъл, че разпореждане, с което компетентният орган на държава членка задължава притежаващо информация лице да му предостави тази информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация, изпратено от компетентния орган на друга държава членка, трябва да се счита — разглеждано заедно с това искане — за отнасящо се за информация, която явно не е изобщо лишена от предполагаема значимост, тъй като в нея се посочват самоличността на лицето, притежаващо въпросната информация, самоличността на данъчнозадълженото лице, обект на разследването, поради което се прави искането за обмен на информация, и обхванатият от разследването период, и тъй като се отнася за договори, фактури и плащания, които не са посочени конкретно, но са очертани посредством критерии, основаващи се, първо, на факта, че са сключени или съответно извършени от лицето, притежаващо информацията, второ, на обстоятелството, че са реализирани през обхванатия от разследването период, и трето, на връзката им със съответното данъчнозадължено лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/18: La Quadrature du Net и др., Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с правото на сигурност, гарантирано от член 6 на Хартата, и правото на защита на личните данни, гарантирано от членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за местонахождение по смисъла на Директива 2002/58, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, като се има предвид, че тази национална правна уредба няма за цел само разследването, разкриването и наказателното преследване на тежки престъпления, но и гарантирането на националната сигурност, отбраната на територията и обществената сигурност, разследването, разкриването и наказателното преследване на други престъпления, освен тежките, или предотвратяването на неправомерното използване на електронни комуникационни системи или постигането на друга цел, определена от член 23, параграф 1 от Регламент 2016/679, по отношение на която освен това са предвидени уточнени в тази правна уредба гаранции, свързани със запазването на данните и достъпа до тях?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 4, 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за местонахождение по смисъла на Директива 2002/58, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, ако тази правна уредба има по-специално за цел реализирането на наложените на органа положителни задължения по силата на членове 4 и 7 от Хартата, които се състоят във въвеждането на правна уредба, която позволява ефективно досъдебно производство и ефективно наказване на сексуалното насилие над ненавършили пълнолетие лица и която позволява ефективно идентифициране на извършителя на престъплението, включително когато са използвани електронни съобщителни средства?
Трябва ли Директива 2000/31, разглеждана във връзка с членове 6, 7, 8 и 11, както и с член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска дадена държава да приеме национална правна уредба, с която да задължи лицата, чиято дейност се състои в осигуряване на достъп до публични съобщителни услуги в интернет, и физическите или юридическите лица, които осигуряват — дори без заплащане и за целите на публичното им предоставяне посредством публични съобщителни услуги в интернет — съхранението на предоставени от получателите на тези услуги сигнали, текстове, изображения, звуци или съобщения от всякакво естество, да запазват данните, годни да позволят идентифицирането на всяко лице, което допринася за създаването на съдържанието или на част от съдържанието на предоставяните от тях услуги, за да може съдът евентуално да ги изиска с оглед на зачитането на нормите в областта на гражданската или наказателната отговорност?
Може ли национална юрисдикция да прилага разпоредба от националното си право, която я оправомощава да ограничи във времето последиците на възложено ѝ по силата на това право обявяване на незаконосъобразността на национално законодателство, което налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги с оглед по-специално на опазването на националната сигурност и борбата с престъпността общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение в разрез с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/20: Whitehead и Evans/Съвет, Определение от 1 октомври 2020 г.
Възможно ли е жалба срещу бездействие на институция на Съюза да бъде допустима, ако жалбоподателите не са пряко и лично засегнати?
Допустимо ли е да се изтъкват нови основания за първи път в производството по обжалване?
Може ли съдът да отхвърли жалба с мотивирано определение без устна фаза, когато твърденията са явно недопустими или явно неоснователни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/19: Cham Holding/Съвет, Съдебно решение от 1 октомври 2020 г.
Нарушено ли е правото на изслушване на жалбоподателя при запазването на името му в списъка с ограничителни мерки, когато няма нови основания или доказателства?
Допустимо ли е включването на образувание, контролирано от член на семействата Асад или Махлуф, в списъка с ограничителни мерки с цел предотвратяване на заобикалянето им?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при прилагането на ограничителните мерки спрямо жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-485/18: Groupe Lactalis, Съдебно решение от 1 октомври 2020 г.
Следва ли член 26 от Регламент № 1169/2011, който предвижда по-конкретно че Комисията представя доклади на Европейския парламент и на Съвета относно задължителното посочване на страната или мястото на произход, що се отнася до млякото и млякото, използвано като съставка, да се счита за конкретно хармонизиране на този въпрос по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и пречка ли е той за възможността на държавите членки да приемат на основание член 39 от този регламент мерки, налагащи допълнителни задължителни данни?
В случай че националните мерки могат да се обосноват със защитата на потребителите с оглед на член 39, параграф 1 от Регламент № 1169/2011, трябва ли двата критерия по параграф 2 от този член относно, от една страна, доказаната връзка между някои качества на храната и нейния произход, и от друга страна, доказателството, че по-голямата част от потребителите придава голямо значение на предоставянето на тази информация, да бъдат разглеждани заедно, и по-конкретно дали преценката на доказаната връзка може да се основе само на субективни елементи, свързани със значимостта на асоциацията, която по-голямата част от потребителите могат да направят между качествата на храна и нейния произход?
Доколкото характеристиките на храната явно произтичат от всички елементи, които са част от нейното качество, могат ли съображенията, свързани с устойчивостта на храната при превоз и с рисковете за нейното разваляне по време на превоза, да бъдат взети предвид при преценката за наличието на доказана връзка между някои качества на храната и нейния произход за прилагането на член 39, параграф 2 от Регламент № 1169/2011?
Предполага ли преценката на условията по член 39 от Регламент № 1169/2011, качествата на храна да се считат за уникални поради нейния произход или като гарантирани поради факта на този произход, и в този последен случай, независимо от хармонизацията на приложимите в рамките на Европейския съюз санитарни и екологични норми, може ли посочването на произхода да бъде по-конкретно от посочване под формата „ЕС“ или „извън ЕС“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/19: Souruh/Съвет, Съдебно решение от 1 октомври 2020 г.
Нарушени ли са правата на защита и правото на ефективна съдебна защита чрез непредоставяне на нови уличаващи доказателства при поддържане на името на жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, подлежащи на ограничителни мерки?
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалваните актове, включително по отношение на използваните доказателства и разпределението на доказателствената тежест?
Съвместими ли са критериите за включване в списъка на ограничителните мерки, основани на семейна връзка с определени лица, с принципите на правото на Европейския съюз, включително принципа на пропорционалност и правилното разпределение на доказателствената тежест?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/19: Drex Technologies/Съвет, Съдебно решение от 1 октомври 2020 г.
Нарушени ли са правата на защита и правото на ефективна съдебна защита чрез непредоставяне на нови уличаващи доказателства при поддържане на името на жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, подлежащи на ограничителни мерки?
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалваните актове, включително по отношение на използваните доказателства и разпределението на доказателствената тежест?
Съвместими ли са член 27 и член 28 от Решение 2013/255/ОВПС, изменено с Решение 2015/1836, с правото на Съюза, по-специално по отношение на принципа на пропорционалност и разпределението на доказателствената тежест?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.