всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Френски

Автентичен език на производството – френски

Дело C-291/21: Starkinvest, Съдебно решение от 20 април 2023 г.

Съдебното решение, с което страната е осъдена да заплати имуществена санкция в случай на неизпълнение на разпореждане за преустановяване на действия, представлява ли решение, чрез което от длъжника се изисква да изплати сумата по вземането на кредитора, по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 655/2014?
Съдебното решение, с което страната е осъдена да заплати имуществена санкция, дори да подлежи на изпълнение в страната по произход, попада ли в обхвата на понятието „съдебно решение“ по смисъла на член 4 от Регламент № 655/2014, когато размерът на закрепената в него санкция не е бил определен, както изисква член 55 от Регламент № 1215/2012?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-374/22: Commissaire général aux réfugiés и aux apatrides (Unité familiale), Заключение от 20 април 2023 г.

1) Трябва ли член 2, буква й) и член 23 от [Директива 2011/95] да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за бащата на две деца, родени в Белгия, където са признати за бежанци, при положение че съгласно този член 2, буква й) дадено лице се смята за член на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, „доколкото семейството вече е било създадено в държавата на произход“?
2) Дали обстоятелството, изтъкнато от [жалбоподателя в главното производство] в съдебното заседание, а именно че децата му зависят от него и че висшият им интерес според [него] изисква да му бъде предоставена международна закрила, предполага — в светлината на съображения 18, 19 и 38 от Директива 2011/95 — понятието „членове на семейството“ на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, да включва семейство, което не е създадено в държавата на произход?
3) При утвърдителен отговор на първите два въпроса може ли член 23 от Директива 2011/95, който не е транспониран в белгийското право, така че да се предвижда предоставянето на разрешение за пребиваване или на международна закрила на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, да има директен ефект?
4) Ако отговорът е утвърдителен, при липса на транспониране предоставя ли член 23 от Директива 2011/95 на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, правото да иска предимствата, посочени в членове 24—35 [от тази директива], включително разрешение за пребиваване, което му позволява да живее законно в Белгия със семейството си, или правото да получи международна закрила, дори ако в лично качество този баща не отговаря на условията за получаване на такава закрила?
5) Налага ли полезното действие на член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че членовете на семейството [по смисъла на член 2, буква й) от посочената директива или по отношение на които е налице лична зависимост] на лице с такъв статут да могат да подадат молба за някои предимства, ако в лично качество не отговарят на условията за предоставяне на същия статут, да признае правото на производен статут на бежанец на посочените членове на семейството, за да могат те да подадат молба за тези предимства с цел да се запази целостта на семейството?
6) Налага ли член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от [Хартата] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че родителите на признат бежанец да могат да се ползват от предимствата, изброени в членове 24—35 от Директивата, да [им] предостави производна международна закрила, за да се отдаде първостепенно значение на висшия интерес на детето и да се гарантира ефективността на статута му на бежанец?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-1/23: Afrin, Съдебно решение от 18 април 2023 г.

Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална правна уредба, която изисква членовете на семейството на признат бежанец да подадат заявление за събиране на семейството само лично в дипломатическа или консулска служба на държавата членка, дори когато това е невъзможно или прекомерно трудно за тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-143/22: ADDE и др., Заключение от 30 март 2023 г.

Може ли в случай на временно възстановяване на контрола по вътрешните граници, при условията, предвидени в дял III, глава II от [Кодекса на шенгенските граници], на чужденец, който идва директно от територията на държава — страна по [Шенгенската конвенция], да бъде отказано влизане при проверка на тази граница на основание член 14 от посочения [кодекс], без да се прилага Директива [2008/115]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-470/21: La Quadrature du Net и др. () и lutte contre la contrefaçon), Определение от 23 март 2023 г.

Следва ли съхраняването и достъпът до данни за гражданската идентичност, свързани с IP адреси с цел борба с онлайн нарушения на авторски права, да се разглеждат като пропорционална и законосъобразна намеса в основните права по членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с оглед гаранциите за защита на личните данни и необходимостта от предварителен контрол от независим орган или съд?
Какви са техническите и процедурни изисквания и възможности за ограничаване на съхранението и достъпа до данни, включително чрез създаване на „водонепроницаемост“ между различните режими на съхранение на данни и чрез ограничаване на административните процедури до определени списъци с обекти на авторско право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-653/21: Syndicat Uniclima, Съдебно решение от 23 март 2023 г.

Допуска ли хармонизацията, наложена с Директиви 2006/42, 2014/35 и 2014/68, държавите членки да предвиждат изисквания за безопасност — и евентуално при какви условия и в какви граници — приложими към регламентираните от тях съоръжения, при положение че въпросните изисквания не предполагат модифициране на онези съоръжения, които, видно от поставената маркировка „СЕ“, са в съответствие с изискванията на тези директиви?
Допуска ли наложената с въпросните директиви хармонизация държавите членки да предвиждат — само в хипотезата на използване на тези съоръжения в обществено достъпни помещения и с оглед на специфичните рискове за пожарната безопасност — изисквания за безопасност, които могат да доведат до модифициране на съоръжения, които същевременно, видно от поставената маркировка „СЕ“, са в съответствие с изискванията на тези директиви?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се даде положителен отговор, когато разглежданите изисквания за безопасност, от една страна, се налагат само при условие че в същите тези съоръжения са използвани алтернативни на флуорсъдържащите парникови газове запалими хладилни агенти, в съответствие с целите, посочени в Регламент № 517/2014, и от друга страна, се отнасят само до онези от въпросните съоръжения, които, макар да са в съответствие с изискванията на тези директиви, не предлагат, от гледна точка на риска от пожар в случай на използване на запалими хладилни агенти, безопасността на херметически затворените?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-640/20: PV/Комисия, Съдебно решение от 23 март 2023 г.

Нарушено ли е задължението на институциите на Съюза да вземат предвид националното наказателно право при преценката на служебното правоотношение и прилагането на членове 21а и 23 от Правилника за длъжностните лица?
Спазено ли е правото на справедлив съдебен процес и принципът на лоялно сътрудничество във връзка с намесата на Комисията в национални наказателни разследвания и евентуален конфликт на интереси при дисциплинарните производства?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз и приложим ли е принципът fraus omnia corrumpit при дисциплинарните производства и решенията относно възнаграждението?
Правилно ли е тълкуван и приложен член 59 от Правилника за длъжностните лица във връзка с медицинските становища, отсъствията и използването на документи с невярно съдържание?
Може ли длъжностно лице да се позове на принципа на възражението за неизпълнение по белгийското право в отношенията си с институция на Съюза?
Спазено ли е задължението за мотивиране и правото на защита при определяне на финансовите задължения и удръжки от възнаграждението?
Доказан ли е психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника и следва ли да се отменят отказите за съдействие и преназначаване?
Правилно ли е извършено прихващането между задълженията на длъжностното лице и Комисията след оттегляне на решението за отстраняване от длъжност?
Следва ли възстановяването на длъжност след оттегляне на решение за отстраняване да се счита за ново служебно правоотношение и нарушено ли е правото на труд?
Нарушена ли е забраната за произнасяне ultra petita от Общия съд при постановяване на решението му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-271/22: Keolis Agen, Заключение от 23 март 2023 г.

1) Трябва ли член 7, параграф 1 от [Директивата за работното време] да се тълкува в смисъл, че е пряко приложим в отношенията между частен оператор в сектора на транспорта, на който само е възложена обществена услуга, и неговите работници или служители, особено като се има предвид либерализацията на сектора на железопътния пътнически превоз?
2) Какъв е разумният период на прехвърляне на полагаемия платен годишен отпуск от четири седмици по смисъла на член 7, параграф 1 от [Директивата за работното време], когато периодът на придобиване на право на платен отпуск е една година?
3) Противоречи ли на член 7, параграф 1 от [Директивата за работното време] прилагането на неограничен период на прехвърляне на отпуск, след като няма нормативна или договорна национална правна уредба, регламентираща това прехвърляне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-449/21: Towercast, Съдебно решение от 16 март 2023 г.

Трябва ли член 21, параграф 1 от Регламент [№ 139/2004] да се тълкува в смисъл, че не допуска концентрация без общностно измерение по смисъла на член 1 от този регламент, която е под предвидените в националното право прагове за задължителен предварителен контрол и за която не е направено препращане до Европейската комисия съгласно член 22 от посочения регламент, да бъде разглеждана от национален орган по конкуренция като съставляваща злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 102 ДФЕС, с оглед на структурата на конкуренцията на пазар с национално измерение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-351/21: Beobank, Съдебно решение от 16 март 2023 г.

Член 47, параграф 1, буква а) от Директива 2007/64 трябва ли да се тълкува в смисъл, че доставчикът на платежни услуги на платеца е длъжен да му предостави информацията, позволяваща идентифицирането на физическото или юридическото лице, което е получило платежна трансакция, с която е задължена сметката на този платец, а не само информацията, с която този доставчик разполага по отношение на тази платежна трансакция, след като е положил максимални усилия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13536373839657 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form