всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Испански

Автентичен език на производството – испански

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Следва ли член 29 от Регламент № 1782/2003, с който се изключват плащания по схемите за подпомагане в полза на тези бенефициенти, „за които е установено, че изкуствено са създали условията за получаването на такива плащания с оглед да получат облаги в противоречие с целите на въпросната схема за подпомагане“, да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да приемат разпоредби, с които да намалят броя на „хектарите, даващи право на помощи“ (на постоянните пасища), предвиждайки общи положения, при които се счита, че земеделски стопанин е създал изкуствени условия за плащане, без конкретно да се доказват действията и поведението на точно този земеделски стопанин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

1) По тълкуването на член 11, параграф 1 от Директивата за изпирането на пари:
а) Във връзка с член 7 от тази директива: същинско изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за надзор, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?
б) Във връзка с член 5 от посочената директива: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?
в) По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?
2) При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:
а) Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции
Може ли да се приеме, че по силата на Директивата за изпирането на пари им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции, или подобна възможност е запазена изключително за публичните институции, визирани от Директивата за платежните услуги, в случая Централната банка на Испания?
б) Необходимо ли е, за да упражнят това право да приемат мерки, кредитните институции да имат някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или те по принцип могат да упражнят това право, като е достатъчно платежната институция да осъществява рискова дейност, каквато е извършването на парични преводи за чужбина?
в) Ако се приеме, че кредитните институции е необходимо да имат конкретно основание, за да приемат по отношение на платежните институции мерки за комплексна проверка:
i) Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид с оглед на приемането на мерки за комплексна проверка?
ii) Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?
iii) Фактът, че банката е установила в поведението на платежната институция нещо, което поражда съмнения, че тази институция е съдействала за изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли упражняването на посоченото право?
3) В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:
а) Допустима ли е сред тях мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно самоличността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно самоличността на получателите?
б) Съвместимо ли е с Директивата за личните данни задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, с които те са принудени да работят и с които в същото време се конкурират на пазара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Компетентност на националния съд да се произнесе относно разноските след оттегляне на жалбата по главното производство.
Възможност за възстановяване на разходи за лица, които не са страни по главното производство, но са представили становища пред Съда на Европейския съюз.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Приложими ли са процесуалните разпоредби на член 115, параграф 1 и член 116, параграф 6 от Процедурния правилник от 1991 г. към искането за встъпване, подадено след изтичане на шестседмичния срок?
Съществуват ли основания за дерогиране на императивния процесуален срок при наличие на твърдяна непреодолима сила или случайност при подаване на искане за встъпване?
Какви процесуални права има встъпилата страна, когато искането за встъпване е подадено след изтичане на шестседмичния срок, но преди започване на устната фаза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на разпоредбата относно етикетирането на агрумите?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез въвеждането на специфично изискване за етикетиране само за агрумите, а не и за други плодове и зеленчуци?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при въвеждането на задължението за етикетиране на агрумите относно използваните консерванти и други химични вещества след реколтата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е Комисията да разшири финансовата корекция към период след датата на писменото уведомление по член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 885/2006?
Съответства ли използването на фиксирани финансови корекции на принципа на пропорционалност при липса на точно определими неправомерни разходи?
Допустимо ли е кумулирането на аналитични и фиксирани финансови корекции при определяне на размера на финансовата корекция?
Спазени ли са правата на защита на Кралство Испания в хода на административната процедура по приемане на оспореното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране на акта по член 296 ДФЕС при приемането на спорната разпоредба относно етикетирането на цитрусови плодове?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез въвеждане на специфично изискване за етикетиране само за производителите на цитрусови плодове, а не и за други плодове и зеленчуци?
Съответства ли спорната разпоредба на принципа на пропорционалност, като налага задължение за етикетиране на използваните консерванти и химични вещества след беритба само за цитрусовите плодове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е Комисията да прилага корекция на база фиксиран процент (корекция a tanto alzado) при наличие на достатъчна информация за реалното финансово въздействие на установените нередности и съответства ли това на принципа на пропорционалност?
Съвместимо ли е с правото на Съюза и принципа на пропорционалност кумулирането на корекция на база фиксиран процент и еднократна (пунктуална) корекция за една и съща бюджетна линия?
Съответства ли на член 31, параграф 4 от Регламент № 1290/2005, на принципа на лоялно сътрудничество и на правото на защита разширяването на финансовата корекция за период след датата на съобщението на Комисията до държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1. Попада ли в приложното поле на Директива 2010/18 относно [ревизираното Рамково споразумение], определено в клауза 1, параграф 2 [от същото], правоотношението на работещ член-кооператор в работническа кооперация като уреденото в член 80 от Закон 27/99 за кооперациите и член 89 от Закон 8/2003 за кооперациите в автономна област Валенсия, което, макар да е определено от закона и националната съдебна практика като „членствено“, би могло в контекста на правото на Съюза да се счита за „трудов договор“?
2. Следва ли клауза 8, параграф 2 от [ревизираното Рамково споразумение], и по-конкретно разпоредбата, съгласно която „прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение не представлява валидно основание за понижаване на общото равнище на закрила на работниците в областта на прилагане на настоящото споразумение“, да се тълкува в смисъл, че при липса на изрично транспониране на Директива 2010/18 от държавата членка, установеното от нея при транспониране на предходната Директива 96/34 равнище на закрила не може да бъде понижавано?
3. Следва ли клауза 6 от [ревизираното Рамково споразумение], съдържащо се в Директива 2010/18, да се тълкува в смисъл, че изисква националният закон или решение за транспониране да включват и изброяват изрично задълженията на работодателите да „разглеждат“ и „дават съответния отговор“ на исканията на техните работници за „промяна на работното време и/или трудов ритъм“ при завръщането им от родителски отпуск, като вземат под внимание както собствените си нужди, така и тези на работниците, и че задължението за транспониране не се счита за изпълнено, ако приетите национални разпоредби (законови или корпоративни) поставят ефективното упражняване на това право изключително в зависимост от свободната преценка на работодателя да уважи или не тези искания?
4. Следва ли да се приеме, че клауза 6 от [ревизираното Рамково споразумение] — предвид разпоредбата на член 3 от Директива 2010/18 и „заключителните разпоредби“, съдържащи се в клауза 8 от споразумението — се ползва с хоризонтален директен ефект при липса на транспониране, тъй като представлява минимален общностен стандарт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Налице ли е вероятност от объркване между заявената фигуративна марка „AQUALOGY“ и по-ранните марки „AQUALIA“ и „aqualia“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Може ли по-ранната марка „AQUALIA“ да се ползва с разширена закрила поради репутация по член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 спрямо заявената марка „AQUALOGY“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form