всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Английски

Автентичен език на производството – английски

Дело C-143/79: Walsh, Заключение от 27 март 1980 г.

1) Дали лице, което изпълнява условията за осигурителни вноски в една държава членка (в случая Обединеното кралство) за придобиване на право на обезщетение за майчинство (в случая на намалена ставка) през целия период, за който се иска обезщетението в тази държава, е „работник“ по смисъла на (a) Регламент (ЕИО) № 1408/71 и (b) Регламент (ЕИО) № 574/72, независимо от това, че през този период не е внасяло осигурителни вноски и не е било длъжно да ги внася?
2) Дали работник, който изпълнява условията за осигурителни вноски за обезщетение за майчинство (или на пълна, или на намалена ставка) съгласно законодателството на две или повече държави членки (в случая на Обединеното кралство и Република Ирландия), следва за целите на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72 да се счита за „имащ право да иска обезщетения за майчинство“ по тези законодателства:
(a) независимо дали такъв работник подлежи на дисквалификация за получаване на такива обезщетения по законодателството на една или повече от тези държави членки поради закъснение при подаване на искането или по други причини; или
(b) само ако искането на такъв работник би било действително уважено по законодателството на всички тези държави членки?
3) Дали изразът „законодателствата на две или повече държави членки“, използван в член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, следва да се счита за (a) включващ или (b) изключващ регламентите на Европейската икономическа общност?
4) Дали, в случай на работник, който има право да иска обезщетения за майчинство по законодателството на две или повече държави членки по смисъла на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, разпоредбата на този член, че тези обезщетения се предоставят изключително по законодателството на държавата членка, на чиято територия е настъпило раждането (в случая Република Ирландия), изключва възможността заявителят да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило (в случая Обединеното кралство):
(a) само за периода, за който заявителят има право да иска обезщетения за майчинство по законодателството на държавата членка, където е настъпило раждането; или
(b) за всички обезщетения за майчинство във връзка с това раждане в тези държави членки, където раждането не е настъпило?
5) Дали член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, доколкото изключва възможността заявителят да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило, може да се счита за невалиден поради превишаване на правомощията (ultra vires), т.е. несъвместим с член 51 от Договора за ЕИО?
6) Дали член 86 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 се прилага в случай на искане, което е трябвало да бъде, но не е било подадено, за да се съобрази със законодателството на една държава членка (в случая Република Ирландия), в определен срок до орган, институция или съд на тази държава, но е било подадено извън този срок до съответния орган или съд на друга държава членка (в случая Департамента по здравеопазване и социално осигуряване, Лондон, Обединеното кралство)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-129/79: Macarthys/Smith, Съдебно решение от 27 март 1980 г.

Ограничен ли е принципът на равно заплащане за равен труд, съдържащ се в член 119 от Договора за ЕИО и член 1 от Директивата на Съвета от 10 февруари 1975 г. (75/117/ЕИО), до ситуации, в които мъже и жени едновременно извършват равен труд за своя работодател?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, прилага ли се посоченият принцип, когато работник може да докаже, че получава по-ниско възнаграждение за своята работа от своя работодател: (a) отколкото би получил, ако беше мъж, извършващ равен труд за работодателя; или (b) отколкото е получавал мъж, който е бил нает преди нея и е извършвал равен труд за работодателя?
Ако отговорът на въпрос 2 (a) или (b) е положителен, зависи ли този отговор от разпоредбите на член 1 от посочената директива?
Ако отговорът на въпрос 3 е положителен, прилага ли се пряко член 1 от посочената директива в държавите членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-152/79: Lee, Заключение от 20 март 1980 г.

1. Отнася ли се Директива 72/159/ЕИО на Съвета, и по-специално членове 13 и 14 от нея, изключително до развитие на стопанства за селскостопански цели или предвижда също така развитие на земя за изграждане на жилищни сгради за обитаване от лица, които не са активно ангажирани със земеделие върху тази земя?
2. Противоречи ли разпоредба като тази в Схемата за модернизация на стопанствата, въведена от министъра на земеделието на Ирландия на 1 февруари 1974 г., според която „решението на министъра по всеки въпрос, свързан със схемата или с каквито и да било работи по нея, е окончателно“, на разпоредбите на Директива 72/159/ЕИО на Съвета?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-30/78: Distillers/Комисия, Заключение от 12 март 1980 г.

Нарушаване на съществени процедурни изисквания при приемането на обжалваното решение
Липса на формално уведомяване за ценовите условия и последиците от това за възможността за освобождаване по член 85, параграф 3 от Договора
Неправилно прилагане на член 85, параграф 3 от Договора по същество по отношение на ценовите условия

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-49/79: Pool/Съвет, Съдебно решение от 4 март 1980 г.

Доказано ли е, че определянето на конверсионния курс на британската лира ('green pound') от Съвета е довело до дискриминация и неправомерно понижаване на цените на селскостопанската продукция във Великобритания спрямо Ирландия, в нарушение на член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО?
Може ли производител на говеждо месо да претендира обезщетение от Общността за разликата между пазарните цени във Великобритания и Ирландия, като се позовава на системата за обща организация на пазара и фиксираните от Общността ценови равнища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-129/79: Macarthys/Smith, Заключение от 28 февруари 1980 г.

1. Приложението на принципа за равно заплащане за еднакъв труд без дискриминация на основание пол, съдържащ се в член 119 от Договора за ЕИО, ограничава ли се само до случаите, когато мъже и жени, наети от едно и също предприятие, са едновременно заети с тази работа
2. Посоченият по-горе принцип валиден ли е и в случаите, когато работничка може да докаже, че е получавала по-ниско възнаграждение от работодателя си в сравнение с това, което мъж е получавал преди нея, или което би получил, ако е бил едновременно нает в същото предприятие и на същата работа, при условие че няма обективно оправдание за разликата в третирането, различно от разликата по пол
3. В случай на „еднакъв труд“ — което включва две работни места с висока степен на сходство — положителните отговори на предходните въпроси основават ли се на член 119 от Договора от Рим и зависят ли от разпоредбите на член 1 от Директива 75/117 на Съвета?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-170/78: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 27 февруари 1980 г.

Явява ли се нарушаване на втория параграф на член 95 от Договора ЕИО налагането от страна на Обединеното кралство на по-висок акциз върху вносното вино в сравнение с акциза върху бирата, като по този начин се предоставя косвена защита на националното производство на бира?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-131/79: Regina/Secretary of State for Home Affairs, ex parte Santillo, Заключение от 27 февруари 1980 г.

1. Дали член 9, параграф 1 от Директива 64/221 предоставя на физическите лица права, които могат да бъдат защитени от тях пред националните съдилища на държава членка и които националните съдилища трябва да защитават?
2. (a) Какво е значението на израза „е получено становище от компетентен орган на приемащата държава“ в член 9, параграф 1 от Директивата; и
(b) по-специално, може ли препоръка за експулсиране, направена от наказателен съд при постановяване на присъда, да представлява „становище“?
3. Ако отговорът на въпрос 2 (b) е положителен:
(a) Трябва ли „препоръката“ да бъде напълно мотивирана?
(b) При какви (ако има такива) обстоятелства изтичането на време между изготвянето на „препоръката“ и вземането на решението за експулсиране изключва възможността „препоръката“ да представлява „становище“?
(c) По-специално, има ли изтичането на време, свързано с изтърпяване на наказание лишаване от свобода, за последица това, че „препоръката“ престава да бъде „становище“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/79: Coonan/Insurance Officer, Заключение от 14 февруари 1980 г.

Дали лице, което е било напълно осигурено по социалноосигурителната система в Ирландия и което е отишло в Обединеното кралство, за да работи там редовно като наето лице след навършване на 60-годишна възраст и е плащало в тази държава осигурителни вноски за болест и трудови злополуки във връзка с тази работа, следва да се счита за осигурено лице в Обединеното кралство по смисъла на член 1, буква а) от Регламент № 1408/71 за целите на получаване на парично обезщетение за болест, като такова обезщетение е обвързано с правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Обединеното кралство
Коя е компетентната институция за определяне на правото на г-жа Кунан на обезщетение за болест и кои разпоредби на Общността са приложими?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form