всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Английски

Автентичен език на производството – английски

Дело C-369/98: Fisher, Съдебно решение от 14 септември 2000 г.

Позволяват ли член 3, параграф 1 и член 9 от Регламент (ЕИО) № 3508/92, заедно с общите принципи на правото на Общността, компетентният орган да разкрие данни, отнасящи се до посевите през предходните години, предоставени от или от името на бивш кандидат за плащания по схемата за компенсаторни плащания за обработваеми площи, на нов земеделски стопанин, който има нужда от тези данни, за да може да кандидатства за такива плащания за същите полета и който не може да ги получи по друг начин?
В случай на отказ за разкриване на поисканата информация, може ли компетентният орган, въз основа на информацията, която не е предоставил на заявителя към момента на подаване на заявлението, да наложи санкции на този заявител по член 9 от Регламент № 3887/92?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-63/99: Gloszczuk, Заключение от 14 септември 2000 г.

1) Предоставя ли член 44 от Споразумението за асоцииране между ЕИО и Република Полша („Споразумението“: ОВ 1993 L 348, стр. 2) права на установяване на полски гражданин, чието пребиваване на територията на държава членка е незаконосъобразно съгласно националното имиграционно право поради нарушение на изрично условие, наложено при допускането му на територията като посетител, относно разрешената продължителност на престоя му в тази държава членка, когато това нарушение е възникнало преди той да стане самостоятелно заето лице и да подаде заявление за започване и упражняване на дейност по член 44 от Споразумението?
2) Ако отговорът на първия въпрос е „да“, има ли член 44 от Споразумението пряко действие в националните правни системи на държавите членки, независимо от разпоредбите на член 58 от Споразумението?
3) Ако отговорът на втория въпрос е „да“:
(i) до каква степен държава членка може да прилага своите закони и разпоредби относно влизането и пребиваването, работата, условията на труд и установяването на физически лица, както и предоставянето на услуги, по отношение на лицата, които се позовават на член 44 от Споразумението, без да нарушава условието, съдържащо се в предпоследното изречение на член 58, параграф 1 от Споразумението и, inter alia, принципа на пропорционалност?
(ii) допуска ли член 58 при някакви и ако да, при какви обстоятелства, отказ на заявление по член 44 от Споразумението, подадено от лице, чието пребиваване в държавата членка е иначе незаконосъобразно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-235/99: Kondova, Заключение от 14 септември 2000 г.

1. Дали член 45 от Споразумението за асоцииране между ЕИО и Република България предоставя права на установяване на български гражданин, който съгласно националното имиграционно право се третира като лице, което е влязло незаконно на територията на тази държава членка?
2. Ако отговорът на първия въпрос е „да“, има ли член 45 от Споразумението пряко действие в националните правни системи на държавите членки, независимо от разпоредбите на член 59 от Споразумението?
3. Ако отговорът на втория въпрос е „да“:
(i) до каква степен държава членка може да прилага своите закони и разпоредби относно влизането и пребиваването, работата, трудовите условия и установяването на физически лица, както и предоставянето на услуги, спрямо лица, които се позовават на член 45 от Споразумението, без да нарушава условието, съдържащо се в предпоследното изречение на член 59, параграф 1 от Споразумението и, inter alia, принципа на пропорционалност?
(ii) допуска ли член 59 и ако да, при какви обстоятелства, отказ на заявление по член 45 от Споразумението, подадено от лице, чието първоначално влизане в тази държава членка е било по друг начин незаконно?
4. Ако отговорът на втория въпрос е „да“, позволяват ли член 45 и/или член 59 от Споразумението прилагането на разпоредба от националното право, съгласно която компетентните национални органи могат да изискват български гражданин, който желае да упражнява права като самостоятелно заето лице, да докаже:
(a) че неговият дял от печалбата на предприятието (без да се вземат предвид други източници на подкрепа) ще бъде достатъчен за издръжката и настаняването му, както и на неговите издържани лица, без да се прибягва до наемна работа (за разлика от самостоятелна заетост) или до публични средства, и
(b) че докато неговият бизнес не му осигури такъв доход (без да се вземат предвид други източници на подкрепа), той ще разполага с достатъчно допълнителни средства за издръжката и настаняването си, както и на своите издържани лица, без да се прибягва до наемна работа (за разлика от самостоятелна заетост) или до публични средства?
5. Ако отговорът на предходните въпроси е, че български гражданин, който е незаконно пребиваващ, може да се позове на права на установяване с пряко действие по силата на Споразумението, тогава:
(a) какви фактори следва националният съд да вземе предвид при определяне дали евентуално нарушение от страна на компетентните органи на тези права с пряко действие е достатъчно сериозно, за да породи право на обезщетение срещу съответната държава членка; и по-специално
(b) с оглед на състоянието на правото на Общността към съответния момент (т.е. когато са взети решенията от август/септември 1996 г. за отказ на заявлението на жалбоподателката за разрешение за пребиваване като самостоятелно заето лице и/или решението за задържането ѝ), представлява ли подходът, възприет от компетентните национални органи, „грубо и явно пренебрегване“ на върховен правен принцип?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-397/98: Metallgesellschaft и др., Заключение от 12 септември 2000 г.

1) Съвместимо ли е с правото на Общността и по-специално с членове 6, 52, 58 и/или 73б от Договора за ЕО законодателството на държава членка да допуска групова данъчна изборност (позволяваща разпределения да се изплащат от дъщерно дружество на неговото майчино дружество без начисляване на авансов корпоративен данък) само когато и двете дружества са установени в тази държава членка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е „не“, пораждат ли горепосочените разпоредби на Договора за ЕО реституционно право на дъщерно дружество, установено в държава членка, чийто майчин холдинг е установен в друга държава членка, и/или на самото майчино дружество да претендира сума под формата на лихва върху авансовия корпоративен данък, платен от дъщерното дружество, на основание, че националното законодателство не е позволявало да се направи групова данъчна изборност, или такава сума може да бъде претендирана, ако изобщо е възможно, само чрез иск за обезщетение съгласно принципите, установени от Съда на Европейските общности в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur SA v Germany и R v Secretary of State for Transport, ex parte Factortame and Others, и дело C-66/95 R v The Queen v Secretary of State for Social Security, ex parte Eunice Sutton, и във всеки случай задължен ли е националният съд да предостави средство за защита, дори ако съгласно националното право лихва не може да бъде присъдена (независимо дали пряко или чрез реституция или обезщетение) върху главни суми, които вече не се дължат на ищеца?
3) Съвместимо ли е с горепосочените разпоредби на Договора за ЕО органите на една държава членка да отказват данъчен кредит на дружество, установено в друга държава членка, когато предоставят такъв кредит на установени в страната дружества и на дружества, установени в определени други държави членки въз основа на разпоредбите на своите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с тези други държави членки?
4) Ако отговорът на третия въпрос е „не“, длъжна ли е и беше ли първата държава членка през всички релевантни периоди да предостави данъчен кредит на такова дружество при същите условия като на установените в страната дружества или на дружества, установени в държави членки, с които има разпоредби за такива кредити в своите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане?
5) Има ли право държава членка да възрази срещу такъв иск за реституция, данъчен кредит или обезщетение, като твърди, че ищците нямат право да получат възстановяване или че искът им следва да бъде намален на основание, че въпреки разпоредбите на националния закон, които им пречат да го направят по националното право, те е трябвало да направят групова данъчна изборност или да поискат данъчен кредит и да обжалват пред компетентните органи и, ако е необходимо, пред съдилищата срещу решението на данъчния инспектор, позовавайки се на примата и директния ефект на разпоредбите на правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-359/97: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 12 септември 2000 г.

Допустимо ли е Комисията да предяви иск за неизпълнение на задължения поради прекомерната продължителност на предсъдебната процедура и да търси последици за минал период?
Подлежи ли предоставянето на достъп до пътища срещу заплащане на такса на облагане с ДДС като доставка на услуга срещу възнаграждение по смисъла на Шестата директива?
Може ли предоставянето на достъп до пътища срещу заплащане на такса да се счита за дейност, извършвана от орган на публичното право като публична власт, и поради това да бъде освободена от ДДС по член 4, параграф 5 от Шестата директива?
Може ли предоставянето на достъп до пътища срещу заплащане на такса да се квалифицира като отдаване под наем на недвижим имот по смисъла на член 13B(b) от Шестата директива и да бъде освободено от ДДС?
Може ли Комисията да иска с обратна сила плащане на собствени ресурси от ДДС и лихви за забава без ограничение във времето, или принципът на правната сигурност изисква прилагане на срокове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-358/97: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 12 септември 2000 г.

Подлежи ли предоставянето на достъп до пътища срещу заплащане на такса на облагане с данък върху добавената стойност (ДДС) съгласно Шестата директива, когато услугата не се предоставя от орган по публичното право?
Може ли предоставянето на достъп до пътища срещу заплащане на такса да се счита за отдаване под наем на недвижим имот по смисъла на член 13Б, буква б) от Шестата директива и съответно да бъде освободено от ДДС?
Длъжна ли е Ирландия да предостави на Комисията като собствени ресурси сумите, съответстващи на ДДС, който е следвало да бъде събран върху пътните такси, заедно с лихва за забава, съгласно Регламент № 1553/89 и Регламент № 1552/89?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-69/99: Комисия/Обединеното кралство, Заключение от 13 юли 2000 г.

Неизпълнение на задълженията, произтичащи от член 3, параграф 1 от Директива 91/676/ЕИО
Неизпълнение на задълженията, предвидени в член 3, параграф 2 от Директива 91/676/ЕИО
Неизпълнение на задълженията, предвидени в член 5 от Директива 91/676/ЕИО

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-219/98: Anastasiou и др., Съдебно решение от 4 юли 2000 г.

Позволява ли член 12, параграф 1, буква б) от Директива 77/93/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 година относно мерки за защита срещу въвеждането в държавите членки на организми, вредни за растенията или растителните продукти, изменена, държава членка да допуска (и ако да, при какви обстоятелства и при какви условия) въвеждането на нейна територия на растения по смисъла на Директивата („растения“), произхождащи от трети страни и изброени в приложение V, част Б от Директивата, когато тези растения са придружени само от фитосанитарен сертификат, издаден от трета страна, от която растенията са транспортирани към Общността, а не от фитосанитарен сертификат, издаден от третата страна на произход?
Различава ли се отговорът на първия въпрос и ако да, по какъв начин, ако съответните растения подлежат на специални изисквания, установени в приложение IV, част А, раздел 1 от Директивата, които могат да бъдат изпълнени в трети страни, различни от страната на произход по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата?
Следва ли решението на Съда по дело C-432/92 Anastasiou [1994] ECR I-3087 да се тълкува и прилага така, че да изключва националните органи на държава членка от разрешаване на вноса на цитрусови плодове, произхождащи от частта на Кипър северно от буферната зона на ООН, когато те са придружени от фитосанитарен сертификат, издаден от органите на друга трета страна, от която тези цитрусови плодове са транспортирани към Общността?
Различават ли се отговорите на някой от горните въпроси, когато:
(а) съответните растения никога не са били внесени в третата страна, в която е издаден фитосанитарният сертификат, който ги е придружавал към Общността, в смисъл, че никога не са били разтоварени от съответния кораб и/или никога не са преминали митническата граница; и/или
(б) специалните изисквания, приложими към съответните растения, вече са били изпълнени в страната на произход?
Различават ли се отговорите на въпроси 1 и 2, когато съответните растения са били представени за сертифициране в трета страна, различна от страната на произход, не по фитосанитарни причини, а за да не се налага да се получава фитосанитарен сертификат от органите, оправомощени да го издават в страната на произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-74/99: Imperial Tobacco и др., Заключение от 15 юни 2000 г.

Явява ли се Директива 98/43 на Съвета изцяло или частично невалидна, a) тъй като член 57, параграф 2, както и членове 66 и 100а не представляват подходящо правно основание; b) тъй като нарушава основното право на свободно изразяване на мнение; c) тъй като нарушава принципа на пропорционалност; d) тъй като нарушава принципа на субсидиарност; e) тъй като нарушава задължението за мотивиране; f) тъй като нарушава член 222 от Договора за ЕО и/или гаранцията за собственост като основно право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-190/99: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 8 юни 2000 г.

Нарушени ли са задълженията на Ирландия по Директива 96/43/ЕО, като не са приети в предвидените срокове необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на директивата и/или като не е уведомена Комисията за такива мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form