всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Английски

Автентичен език на производството – английски

Дело C-441/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.

Нарушено ли е принципът на недопускане на дискриминация по признак на националност чрез изискването за установяване и основно място на стопанска дейност в Испания като условие за допустимост до схемата за държавна помощ?
Съвместимо ли е ограничаването на достъпа до схемата за държавна помощ само за предприятия с основно място на стопанска дейност в Испания със свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги?
Задължена ли е Комисията да извърши претегляне на положителните и отрицателните ефекти на помощта върху условията на търговия и поддържането на ненарушена конкуренция при прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС?
Правилно ли е класифицирана разглежданата мярка като „схема за помощ“ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, като се вземе предвид дискрецията на националните органи?
Дали Общият съд е допуснал процесуална грешка, като не е разгледал по същество твърдението за нарушение на процесуалните права на жалбоподателя поради отказа на Комисията да започне официална разследваща процедура?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС в решението на Комисията относно схемата за помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.

Нарушено ли е принципът на недопускане на дискриминация на основание националност чрез ограничаване на достъпа до схемата за държавна помощ само за предприятия, установени в Испания?
Съвместима ли е схемата за държавна помощ с правото на свободно предоставяне на услуги и свободата на установяване, като се изключват предприятия, които не са с основно място на стопанска дейност в Испания?
Задължена ли е Европейската комисия да извърши претегляне на положителните и отрицателните ефекти на помощта върху условията на търговия и поддържането на ненарушена конкуренция при прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС?
Правилно ли е квалифицирана разглежданата мярка като „схема за помощ“ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, с оглед на дискреционните правомощия на националните органи?
Дали Общият съд е допуснал грешка, като не е разгледал по същество твърдението за нарушение на процесуалните права на жалбоподателя поради отказа на Комисията да открие официалната разследваща процедура?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС в решението на Комисията относно схемата за помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-119/22: Teva и Teva Finland, Заключение от 6 юни 2024 г.

1) Какви критерии се прилагат, за да се реши в кои случаи преди това продуктът не е бил предмет на сертификат за допълнителна закрила по смисъла на член 3, буква в) от [Регламента относно СДЗ]?
2) Трябва ли да се приеме, че преценката на посоченото в член 3, буква в) от Регламента относно СДЗ условие се различава от преценката на посоченото в член 3, буква а) от този регламент условие и, при утвърдителен отговор, по какъв начин?
3) Трябва ли съображенията относно тълкуването на член 3, буква а) от Регламента относно СДЗ, изложени в решенията на Съда [Teva I] и [Royalty Pharma], да се считат за релевантни за преценката на условието в член 3, буква в) от Регламента относно СДЗ и, при утвърдителен отговор, по какъв начин
В това отношение се препраща по-специално към изложеното в посочените решения във връзка с член 3, буква а) от Регламента относно СДЗ относно:
– същественото значение на патентните претенции и
– преценката на случая от гледна точка на специалист в областта и в светлината на състоянието на техниката към датата на подаване на заявката за основния патент или към приоритетната дата.
4) От значение ли са за тълкуването на член 3, буква в) от Регламента относно СДЗ понятията „същинска изобретателска стъпка“, „главна изобретателска стъпка“ и/или „предмет на изобретението“ на основния патент и ако някои от тях или всички те са от значение, как трябва да се разбират тези понятия при тълкуването на член 3, буква в) от Регламента относно СДЗ
Има ли някаква разлика с оглед на прилагането на посочените понятия дали става въпрос за продукт, състоящ се от една-единствена активна съставка (т.нар. „монопродукт“), или за продукт, състоящ се от комбинация от активни съставки (т.нар. „комбиниран продукт“) и, при утвърдителен отговор, в какво отношение
Как следва да се прецени последният въпрос, когато основният патент съдържа, от една страна, патентна претенция за монопродукт и от друга страна, патентна претенция за комбиниран продукт, като последната посочена патентна претенция се отнася до комбинация от активни съставки, състояща се от активната съставка на монопродукта и още една или няколко активни съставки в зависимост от известното състояние на техниката?
1) a)
За целите на издаването на [СДЗ] и за да е правно действителен съгласно член 3, буква а) от [Регламента относно СДЗ], достатъчно ли е продуктът, за който е издаден СДЗ, да е изрично идентифициран в претенциите по патента и да е обхванат от него, или за издаването на СДЗ е необходимо притежателят на патента, на когото е издадено разрешение за пускане на пазара, да докаже също и новост или изобретателска стъпка, или че продуктът попада в рамките на по-тясното понятие, описано като изобретението, обхванато от патента?
б) Ако е приложим последният случай, а именно, изобретението е обхванато от патента, какво трябва да установят притежателят на патента и притежателят на разрешението за пускане на пазара, за да получат действителен СДЗ?
2) Когато, както в настоящия случай, патентът е за определено лекарство, езетимиб, и патентните претенции показват, че приложението в хуманната медицина може да бъде за употребата на това лекарство самостоятелно или в комбинация с друго лекарство (в случая симвастатин, лекарство, което е обществено достояние), може ли СДЗ да бъде издаден съгласно член 3, буква а) от [Регламента относно СДЗ] само за продукт, съдържащ езетимиб, за монотерапия, или СДЗ може да бъде издаден и за някои или всички комбинирани продукти, посочени в патентните претенции?
3) Когато СДЗ е издаден за монотерапия с лекарство А (в случая езетимиб) или първо е издаден СДЗ за каквато и да е комбинирана терапия с лекарства А и Б като комбинирана терапия — които лекарства са част от патентните претенции, макар че само лекарство А само по себе си е ново и следователно патентовано, тъй като другите лекарства вече са известни или са обществено достояние — ограничено ли е издаването на СДЗ до първото пускане на пазара за тази монотерапия с лекарство А или до първата комбинирана терапия с издаден СДЗ (за лекарства А+Б), така че след това първо издаване да не може втори или трети път да се издава СДЗ за монотерапия или за каквато и да е комбинирана терапия с изключение на първата комбинация, за която е издаден СДЗ?
4) Ако патентните претенции обхващат както отделна нова молекула, така и комбинация от тази молекула с вече съществуващо и известно лекарство, което може би е обществено достояние, или няколко такива претенции за комбинация, ограничава ли член 3, буква в) от [Регламента относно СДЗ] издаването на СДЗ;
а) само до отделната молекула, която се пуска на пазара като продукт;
б) до първото пускане на пазара на продукт, обхванат от патента, независимо дали става въпрос за монотерапия с лекарството, обхванато от основния патент, който е в сила, или първата комбинирана терапия; или
в) (a) или (б) в зависимост от избора на патентопритежателя, независимо от датата на разрешението за пускане на пазара?
Ако някое от горните е приложимо, защо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-659/23: LD/EUIPO, Определение от 4 юни 2024 г.

Какви са границите на правомощията на Съда на Европейския съюз при контрол върху преценката на доказателствата, извършена от Общия съд, и при какви условия е допустимо твърдение за изопачаване на доказателства?
Следва ли писмо, с което административен орган препраща жалбоподател до друг компетентен орган, да се квалифицира като „решение“ по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица?
Какви са изискванията за допустимост на оплакванията за нарушение на правото на ефективна съдебна защита пред Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-659/23: LD/EUIPO, Определение от 4 юни 2024 г.

Допустимо ли е въззивната инстанция да извършва нова преценка на фактите и доказателствата при липса на ясно установено изопачаване на доказателствата?
Какви са изискванията към съдържанието на жалбата, за да бъде тя допустима, и необходимо ли е да се посочи конкретно оплакване срещу определено съображение на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-103/23: Trasta Komercbanka/ЕЦБ, Определение от 3 юни 2024 г.

Какви са изискванията за представителство на юридическо лице пред съдилищата на Европейския съюз съгласно член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Изпълнени ли са условията за независимост и надлежна адвокатска легитимация, когато жалбата е подписана и подадена от ликвидатора на дружеството, а не от адвокат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-103/23: Trasta Komercbanka/ЕЦБ, Определение от 3 юни 2024 г.

Следва ли адвокат, който едновременно изпълнява функциите на ликвидатор на дружеството, да се счита за независим представител по смисъла на член 19, трета алинея от Статута на Съда?
Води ли липсата на независим представител до явна недопустимост на жалбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-353/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 30 май 2024 г.

Допустимо ли е предоставянето на индивидуална държавна помощ на едно предприятие с цел преодоляване на сериозно нарушение в икономиката на държава членка по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, без да се изисква тази помощ сама по себе си да отстрани нарушението и без да се извършва балансиране между положителните и отрицателните ѝ ефекти?
Съвместима ли е индивидуалната държавна помощ, предоставена само на едно предприятие, с принципа на недискриминация по признак националност, и спазени ли са изискванията за необходимост, подходящост и пропорционалност на мярката?
Нарушени ли са свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги чрез предоставяне на държавна помощ само на едно предприятие, и изисква ли се допълнителна обосновка за ограничаването на тези свободи?
Следва ли Комисията да открие официална разследваща процедура по член 108, параграф 2 ДФЕС при наличие на сериозни съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар, и достатъчно ли е съдържанието на жалбата за да се приеме самостоятелност на това основание?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на решението на Комисията, особено в контекста на пандемията COVID-19 и при липса на определени доказателства в мотивите на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-353/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 30 май 2024 г.

Съвместима ли е държавната гаранция за заем, предоставена на авиокомпания, която е от значение за финландската икономика във връзка с пандемията от COVID-19, с член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, въпреки че не отстранява всички щети, причинени от извънредното събитие?
Изисква ли се при преценката по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС да се съпоставят положителните ефекти на помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и конкуренцията?
Съвместима ли е държавната гаранция за заем с вътрешния пазар, въпреки изключителния ѝ характер, и какви са условията за това?
Нарушава ли предоставянето на държавна гаранция за заем принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство?
Спазва ли се принципът на пропорционалност при предоставянето на държавна гаранция за заем за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката?
Съвместима ли е помощта с вътрешния пазар от гледна точка на свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване?
Нарушени ли са процесуалните права на заинтересованите лица поради липса на официална процедура по разследване при приемането на решението на Комисията?
Спазено ли е задължението за мотивиране на решението на Комисията да не повдига възражения срещу мярката за помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-261/23: Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics и Jushi Egypt for Fiberglass Industry/Комисия, Съдебно решение от 30 май 2024 г.

Допустимо ли е Комисията да се отклони от разходите, записани в счетоводните книги на разследваната страна, когато цените на суровината не са договорени между несвързани лица при справедливи пазарни условия, съгласно член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент?
Следва ли Комисията да коригира разходите, които не са подходящо отразени в счетоводните книги, на базата на разходите на други производители в същата страна, преди да използва всяка друга приемлива основа по член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, и спазено ли е задължението за мотивиране при този избор?
Наложено ли е антидъмпингово мито в размер, надвишаващ дъмпинговия марж, в нарушение на член 9, параграф 4 от основния регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13435363738490 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form