Гръцки
Автентичен език на производството – гръцки
Дело C-555/23: Makeleio, Заключение от 30 януари 2025 г.
1) Попадат ли сред целите на Директива [2010/13], изменена с [Директива 2018/1808], и следователно в приложното поле на Директивата: а) осигуряването на зачитане и защита на достойнството и ценността на човешката личност и б) предотвратяването на излъчване от страна на доставчиците на телевизионни услуги на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на излъченото в настоящия случай от дружеството жалбоподател?
2) Ако: а) задължението за зачитане и защита на достойнството и ценността на човешката личност и/или б) забраната за излъчване на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на въпросното предаване, попадат в приложното поле на Директивата, национално законодателство, което налага посочените задължения на всички доставчици на телевизионни услуги, с изключение на тези, които излъчват телевизионно съдържание само по интернет, противоречи ли на член 4, параграф 1 от Директивата във връзка с принципа на равно третиране, залегнал в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
3) При утвърдителен отговор на първите два въпроса, трябва ли националният регулаторен орган, за да гарантира практическото действие на Директивата, да прилага правилата на националното право, които налагат въпросните задължения, без разлика спрямо всички доставчици на телевизионни услуги, въпреки че националното право предвижда задълженията и съответните санкции за всички останали доставчици на телевизионни услуги, но не и за тези, които разпространяват съдържанието си изключително по интернет
Или налагането на административни санкции за нарушаване на тези задължения от телевизионно излъчване в интернет по силата на разширително тълкуване или на прилагане по аналогия на националната правна уредба, отнасяща се до други телевизионни услуги, е несъвместимо с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege certa, залегнал в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с принципа на правна сигурност?
4) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос и ако се приеме, че: а) задължението за зачитане и защита на достойнството и ценността на човешката личност и/или б) забраната за предаване на некачествено съдържание (и по-специално на съдържание като това във въпросното предаване) не попада в приложното поле на Директивата по смисъла на член 4, параграф 1, когато правото на държава членка налага такива задължения на доставчиците на телевизионни услуги чрез наземни, сателитни или широколентови мрежи за радиоразпръскване под заплаха от административни санкции, но не съдържа еквивалентни правила по отношение на доставчиците на телевизионни услуги по интернет, следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2010/13, в действащата си редакция, да се тълкува в смисъл, че компетентният национален орган е длъжен да разгледа възможността за налагане на административни санкции за нарушаване на тези правила и по отношение на излъчването на телевизионни предавания по интернет, въз основа на принципа на равно третиране?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос съвместимо ли е задължението на националния регулаторен орган, въз основа на гореизложеното и на съответстващо на правото на Съюза тълкуване на националното право, и по-специално с горепосочените разпоредби на Директивата, да прилага еднакво към всички телевизионни услуги, независимо от начина им на предаване, разпоредбите на националното право, които налагат такива задължения, с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege certa и с принципа на правна сигурност, при положение че тези задължения, предвидени от националното право за всички други доставчици на телевизионни услуги, не се прилагат за интернет телевизията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-344/24: Papasotiriou/Съвет и Комисия, Определение от 11 ноември 2024 г.
Допустимо ли е жалбоподателят да подаде жалба лично, без тя да бъде подписана от оправомощен адвокат или подадена чрез профила на този адвокат в e-Curia?
Може ли страната и нейният процесуален представител да бъдат едно и също лице, включително когато жалбоподателят сам е адвокат?
Приложима ли е възможността за отстраняване на нередовности спрямо изискването за подпис от оправомощен адвокат при подаване на жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-344/24: Papasotiriou/Съвет и Комисия, Определение от 11 ноември 2024 г.
Необходимо ли е жалба до Съда на Европейския съюз, подадена от страна, различна от държава членка или институция на Съюза, задължително да бъде подписана от адвокат?
Възможно ли е последващо отстраняване на липсата на адвокатски подпис върху жалбата или тази липса води до окончателна недопустимост на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/23: Elliniko Symvoulio gia tous Prosfyges и Ypostirixi Prosfygon sto Aigaio, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли член 38 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с член 18 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална (нормативна) уредба, определяща като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила трета страна, която, въпреки че е поела правно задължение да разреши обратно приемане на своя територия на такива категории кандидати за международна закрила, на практика не позволява от дълго време (в конкретния случай повече от 20 месеца) обратното приемане на тези категории кандидати за международна закрила, без да е разгледана възможността за промяна на позицията на тази страна в близко бъдеще
или в смисъл, че
обратното приемане в третата страна не представлява кумулативно условие за приемането на национален (нормативен) акт, определящ трета страна като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила, а е кумулативно условие за приемане на индивидуален акт, с който се отхвърля конкретна молба за международна закрила като недопустима въз основа на понятието „сигурна трета страна“,
или в смисъл, че
обратното приемане в „сигурната трета страна“ е въпрос, който трябва да се проверява само в момента на изпълнение на решението, ако решението за отхвърляне на молбата за международна закрила е основано на понятието „сигурна трета страна“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/23: Elliniki Ornithologiki Etaireia и др., Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Следва ли член 4, параграфи 1 и 2 от [Директивата за птиците], във връзка с член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби […], съгласно които специалните мерки за запазване, поддържане и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в [СЗЗ] се прилагат само за „обосноваващите класифицирането видове“, т.е. само за видовете диви птици, изброени в приложение I към [Директивата за птиците], и за редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици, които заедно с критериите за класифициране на СЗЗ, съдържащи се в националното законодателство, се използват като ключови показатели за класифицирането на дадена територия като СЗЗ?
От значение ли е за отговора на първия въпрос фактът, че горепосочените специални мерки за запазване, поддържане и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в [СЗЗ] са по същество основни превантивни защитни мерки за СЗЗ („предпазни мерки“) с хоризонтално приложение, т.е. за всички СЗЗ, и че до момента в гръцката правна система не са приети планове за управление за всяка отделна СЗЗ, определящи целите и мерките, необходими за постигане или осигуряване на задоволително опазване на всяка СЗЗ и на живеещите в нея видове?
От значение ли е за отговора на първия и втория въпрос фактът, че въз основа на задължението за извършване на екологична оценка на проекти и дейности съгласно [Директива 2011/92/ЕС] и на „подходяща оценка“ по член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] в контекста на оценката на въздействието върху околната среда на всеки конкретен план за обществено или частно строителство се вземат предвид всички изброени в приложение I към [Директивата за птиците] видове или редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-724/23: ATHINAÏKI ZYTHOPOIIA, Определение от 16 юли 2024 г.
Представлява ли член 1, точка 1 от Директива 2020/1151 изменение на съществуващото право на Съюза или само тълкувателна разпоредба относно методиката за изчисляване на градусите Плато?
Допустимо ли е новата методика, въведена с Директива 2020/1151, да се прилага към правни положения, възникнали и окончателно установени преди влизането ѝ в сила, при липса на изрична разпоредба за обратно действие?
Изисква ли приемането на член 1, точка 1 от Директива 2020/1151 преразглеждане на тълкуването, дадено в решението Kompania Piwowarska, относно приложението на член 3, параграф 1 от Директива 92/83 за минали периоди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/23: Комисия/Кипър, Определение от 12 юли 2024 г.
Не е предоставен съдебен акт, съдържащ правен анализ, за да бъдат формулирани основните правни въпроси. Моля, предоставете съответния текст.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-169/24: Комисия/Гърция, Определение от 10 юли 2024 г.
Не е предоставен текст за анализ. Моля, предоставете съдебния акт, за да бъде изготвено обобщение на правния анализ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/23: Elliniko Symvoulio gia tous Prosfyges и Ypostirixi Prosfygon sto Aigaio, Заключение от 13 юни 2024 г.
1) Трябва ли член 38 от Директива [2013/32], разглеждан във връзка с член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национално (регулаторно) законодателство, което определя като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила трета страна, която, въпреки че е поела правно задължение да разреши обратно приемане на своя територия на такива категории кандидати за международна закрила, на практика не позволява от дълго време (в конкретния случай повече от двадесет месеца) обратното приемане на тези категории кандидати за международна закрила, без да е проучена възможността за промяна на позицията на тази страна в близко бъдеще или в смисъл, че
2) обратното приемане в третата страна не представлява кумулативно условие за приемането на национален (регулаторен) акт, определящ трета страна като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила, но е кумулативно условие за приемане на индивидуален акт, с който се отхвърля конкретна молба за международна закрила като недопустима на основание съществуването на „сигурна трета страна“ или в смисъл, че
3) обратното приемане в „сигурната трета страна“ е въпрос, който се проверява само в момента на изпълнение на решението, ако решението за отхвърляне на молбата за международна закрила е основано на „сигурна трета страна“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.