Немски
Автентичен език на производството – немски
Дело C-20/21: LOT Polish Airlines, Съдебно решение от 3 февруари 2022 г.
Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че при полет, който e закупен с единна резервация, потвърдена за целия маршрут, и е разделен на два или повече етапа, мястото на изпълнение по смисъла на тази разпоредба може да бъде и мястото на пристигане на първия етап от полета, когато транспортът в тези етапи от полета е осъществен от два различни въздушни превозвача и в основата на иска за обезщетение, предявен на основание Регламент [№ 1215/2012], е закъснението на първия етап от полета и този иск е насочен срещу опериращия въздушен превозвач на първия етап от полета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-534/20: Leistritz, Заключение от 27 януари 2022 г.
1) Следва ли член 38, параграф 3, второ изречение от Регламент [2016/679] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, като член 38, параграф 1 и параграф 2 във връзка с член 6, параграф 4, второ изречение от [BDSG], която не позволява трудовото правоотношение на длъжностното лице по защита на данните да бъде едностранно прекратено с предизвестие от администратора, който е негов работодател, независимо дали е мотивирано с изпълнението на задълженията на длъжностното лице?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Пречка ли е член 38, параграф 3, второ изречение от [Регламент 2016/679] за такава разпоредба от националното право и тогава когато определянето на длъжностното лице по защита на данните е задължително не съгласно член 37, параграф 1 от [Регламент 2016/679], а съгласно правото на държавата членка?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Налице ли е достатъчно правно основание за член 38, параграф 3, второ изречение от [Регламент 2016/679], по-специално с оглед на обстоятелството, че в приложното му поле се включват длъжностни лица по защита на данните, които се намират в трудово правоотношение с администратора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/20: Finanzamt T (Prestations internes d’un groupement TVA), Заключение от 27 януари 2022 г.
1. Трябва ли предвиденото в член 4, параграф 4, втора алинея от [Шеста директива] право на държавите членки да разглеждат като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията им, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки, да се упражнява така, че а) едно от тези лица да се разглежда като едно данъчнозадължено лице, което е данъчнозадължено лице за всички сделки на тези лица, или така, че б) разглеждането като едно данъчнозадължено лице непременно — а оттам и като възникват значителни данъчни загуби — трябва да води до формирането на отделна от тясно обвързаните едно с друго лица ДДС група, която представлява специално създаден за целите на ДДС фиктивен субект
2. Ако правилният отговор на първия въпрос е отговор а): следва ли от практиката на Съда на Европейския съюз относно целите, различни от икономическата дейност на лицето, по смисъла на член 6, параграф 2 от [Шеста директива] (решение на Съда от 12 февруари 2009 г., VNLTO, C‑515/07, EU:C:2009:88), че в случай на данъчнозадължено лице, което: а) от една страна, упражнява икономическа дейност и извършва възмездни доставки по смисъла на член 2, точка 1 от [Шеста Директива], и б) от друга страна, същевременно извършва дейност, с която се ангажира като държавен орган (свързана с упражняването на властнически правомощия дейност), по отношение на която съгласно член 4, параграф 5 от [Шеста Директива] не се разглежда като данъчнозадължено лице, безвъзмездната доставка на услуги от областта на икономическата му дейност за свързаната с упражняването на властнически правомощия област на дейност не подлежи на облагане съгласно член 6, параграф 2, буква б), [първо изречение от Шеста Директива]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-552/21: SCHUFA Holding, Определение от 25 януари 2022 г.
При оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Кой орган е компетентен да определи разноските на страните по главното производство в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските на другите участници, направени във връзка с представяне на становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-589/20: Austrian Airlines (Exonération de la responsabilité du transporteur aérien), Заключение от 20 януари 2022 г.
1) Трябва ли член 17, параграф 1 от [Конвенцията от Монреал] да се тълкува в смисъл, че понятието „злополука“ по смисъла на тази разпоредба обхваща случай, когато пътник — без установима причина — пада, докато слиза по последната третина от подвижната стълба на самолета, при което получава телесно увреждане, което не е причинено от предмет, използван за предоставяне на услуга на пътниците, по смисъла на [решението Niki Luftfahrt], и стълбата не е имала дефекти, по-специално не е била хлъзгава?
2) Трябва ли член 20 от [Конвенцията от Монреал] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като описаните в [първия въпрос] и при положение че в момента на падането пътникът не се е държал за парапета на стълбата, евентуалната отговорност на въздушния превозвач отпада напълно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/20: Landeshauptmann von Wien (Perte du statut de résident de longue durée), Съдебно решение от 20 януари 2022 г.
Следва ли член 9, параграф 1, буква в) от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че всяко физическо присъствие на дългосрочно пребиваващ гражданин на трета страна на територията на Съюза в рамките на период от дванадесет последователни месеца, дори ако през този период подобно присъствие е с обща продължителност не повече от няколко дни, е достатъчно, за да попречи този дългосрочно пребиваващ да загуби статута си на такъв на основание на тази разпоредба, или обратното, посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки, с цел да се избегне загубата на този статут, да изискват съответният дългосрочно пребиваващ да отговаря на допълнителни условия, като например поне през част от съответния период от дванадесет последователни месеца да е имал обичайно местопребиваване или център на жизнените интереси на тази територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-572/20: ACC Silicones, Заключение от 20 януари 2022 г.
1) Допуска ли член 63 ДФЕС (предишен член 56 ДЕО) национална данъчна разпоредба като разглежданата в главното производство, която за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал изисква от установено в чужбина дружество, което получава дивиденти от капиталови участия и което не достига минималния праг на участие в капитала на съответното дружество съгласно член 3, параграф 1, буква а) от [Директива 90/435], да докаже с удостоверение от чуждестранната данъчна администрация, от една страна, че то или лица, притежаващи пряко или непряко участие в неговия капитал, нямат възможност да приспадат данъка върху доходите от капитал или да го приспадат като оперативни разходи или като разходи, свързани с дейността, както и, от друга страна, че такова приспадане, признаване или пренасяне към последващ период не е осъществено в действителност, при положение че за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал подобно доказателство не се изисква от местно дружество?
(2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Допускат ли принципите на пропорционалност и ефективност изискването за представяне на посоченото в първия въпрос удостоверение, при положение че установеният в чужбина получател на дивиденти от т.нар. „малцинствени участия в дружества с разпръсната структура на капитала“ в действителност не може да представи такова удостоверение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/20: T.N. и N.N. (Déclaration concernant la renonciation à la succession), Заключение от 20 януари 2022 г.
1. Счита ли се, че изявление относно отказ от наследство, което наследник е направил пред съд на държавата членка по обичайното си местопребиваване в съответствие с приложимите там изисквания относно формата, замества изявлението относно отказа от наследството, което трябва да бъде направено пред компетентния да се произнесе по наследяването съд на друга държава членка, и че следователно е действително от датата, на която е направено (субституция)?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли наследник, който е направил изявление относно отказ от наследство до съда по обичайното си местопребиваване в съответствие с приложимите там изисквания относно формата, да е уведомил освен това и компетентния да се произнесе по наследяването съд за това свое изявление, за да може то да се счита за действително?
3. При отрицателен отговор на първия и утвърдителен отговор на втория въпрос:
a) Трябва ли изявлението относно отказа от наследство да е направено на езика на компетентния да се произнесе по наследяването съд, за да може да се счита за действително с оглед по-специално на спазването на предвидените за отказ от наследство пред този съд срокове?
б) Трябва ли документите относно отказа от наследството, издадени от съда по обичайното местопребиваване на отказващия се от наследството, да бъдат представени в оригинал и в превод пред компетентния да се произнесе по наследяването съд, за да може изявлението относно отказа от наследството да се счита за действително с оглед по-специално на спазването на предвидените за отказ от наследство пред този съд срокове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.