всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Немски

Автентичен език на производството – немски

Дело C-763/21: TUIfly/Комисия, Съдебно решение от 29 юни 2023 г.

Допустимо ли е прилагането на критерия за инвеститор в пазарна икономика да се основава на липсата на бизнес план или субективни намерения на публичните органи?
Следва ли при прилагането на критерия за инвеститор в пазарна икономика да се вземат предвид перспективите за дългосрочна рентабилност на действията по маркетинг, предвидени в спорните споразумения?
Правилно ли е приложен критерият за инвеститор в пазарна икономика чрез използване на методологията за ex ante анализ на маргиналната рентабилност, основана на Насоките за авиацията от 2014 г., към мерки, приети през 2003 и 2008 г.?
Нарушен ли е принципът на правната сигурност чрез прилагане на изисквания, произтичащи от по-късна административна практика, към действия, извършени преди приемането на тази практика?
Допустимо ли е Комисията и Общият съд да използват критерия за рентабилност на новите въздушни линии като определящ за съвместимостта на помощта с вътрешния пазар по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС?
Следва ли при оценката на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС да се вземат предвид само преките ефекти върху развитието на летищната инфраструктура, а не и косвените икономически ползи за региона?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при анализа на съвместимостта на помощта и при отхвърляне на доводите на жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-763/21: TUIfly/Комисия, Съдебно решение от 29 юни 2023 г.

Обективен ли е критерият за наличие на предимство по член 107, параграф 1 ДФЕС или може да зависи от субективните възприятия на държавата членка?
Следва ли при прилагането на критерия за частен инвеститор да се вземат предвид дългосрочните перспективи за рентабилност на маркетинговите мерки, предвидени в спорните споразумения?
Допустимо ли е Комисията и Общият съд да прилагат Насоките за авиационния сектор от 2014 г. към мерки, приети през 2003 и 2008 г., и да изключват дългосрочната рентабилност при анализа на критерия за частен инвеститор?
Правилно ли е приложен критерият за частен инвеститор и допустимо ли е да се извършва двустепенен анализ на рентабилността по Насоките от 2014 г.?
Нарушен ли е принципът на правната сигурност чрез прилагане на административна практика, възникнала след сключването на спорните споразумения, особено относно изискването за бизнес план?
Допустимо ли е при преценката на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС да се използва критерият за рентабилност на новите линии като основен критерий?
Правилно ли е приложен критерият за рентабилност при преценката на съвместимостта на помощта по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС към споразумението от 2003 г.?
Достатъчно ли е отчетено целта на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и допустимо ли е да се прави разлика между помощта за летището и помощта за авиокомпаниите при оценка на съвместимостта с вътрешния пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-829/21: Stadt Frankfurt am Main (Renouvellement d’un permis de séjour dans le deuxième État membre), Съдебно решение от 29 юни 2023 г.

Следва ли Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже да поднови разрешение за пребиваване, което е издала на гражданин на трета страна съгласно разпоредбите на глава III от тази директива, на основанието, посочено в член 9, параграф 4, втора алинея от същата директива, че тъй като е отсъствал от територията на държавата членка, която му е предоставила статут на дългосрочно пребиваващ, за период, по-дълъг от шест години, този гражданин е загубил правото си на този статут в последната държава членка и ако това е така, на какви условия се подчинява подобно решение за отказ?
Следва ли член 9, параграф 4, втора алинея и член 22, параграф 1, буква б) от Директива 2003/109 да се тълкуват в смисъл, че втората държава членка, която прилага тези разпоредби чрез две отделни разпоредби, ги транспонира надлежно в националното право, когато първата разпоредба възпроизвежда основанието, което води до загуба на правото на статут на дългосрочно пребиваващ, посочено в член 9, параграф 4, втора алинея от тази директива, а втората разпоредба предвижда, че разрешение за пребиваване съгласно разпоредбите на глава III от посочената директива трябва да бъде отнето, ако съответният гражданин на трета страна е загубил правото си на статут на дългосрочно пребиваващ в държавата членка, която го е издала, без тази разпоредба да се позовава конкретно на някое от основанията за загуба на това право, посочени в член 9 от същата тази директива?
Следва ли член 15, параграф 4, втора алинея от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че държавата членка, в която гражданинът на трета страна е поискал да му бъде издадено разрешение за пребиваване съгласно разпоредбите на глава III от тази директива или да му бъде подновено такова разрешение, може да отхвърли тази молба с мотива, че този гражданин не е приложил към молбата си доказателства, че разполага с жилище с достатъчна жилищна площ, въпреки че тази държава членка не е приложила тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-543/21: Verband Sozialer Wettbewerb (Contenants consignés), Съдебно решение от 29 юни 2023 г.

Трябва ли понятието за продажна цена по смисъла на член 2, буква а) от Директива 98/6 да се тълкува в смисъл, че тя трябва да съдържа размера на депозита, който потребителят е длъжен да плати при покупката на стоки, предлагани в депозитни бутилки или депозитни буркани?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Имат ли държавите членки съгласно член 10 от Директива 98/6 право да запазят дерогация от член 3, параграфи 1 и 4 във връзка с член 2, буква а) от [посочената директива] като тази по член 1, параграф 4 от [PAngV], съгласно която в случая, когато наред със заплащането на дадена стока се изисква плащане и на подлежащо на възстановяване обезпечение, размерът на това обезпечение задължително се посочва наред с цената на стоката, като не следва да се посочва обща сума, или това е в разрез с подхода за пълно хармонизиране, възприет в Директива 2005/29?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-61/22: Landeshauptstadt Wiesbaden, Заключение от 29 юни 2023 г.

Нарушава ли задължението за вземане и съхраняване на пръстови отпечатъци в лични карти съгласно член 3, параграф 5 от [Регламент (ЕС) 2019/1157] норма на правото на Съюза от по-висок ранг, по-специално: а) член 77, параграф 3 ДФЕС, б) членове 7 и 8 от Хартата, в) член 35, параграф 10 от ОРЗД, и невалидно ли е поради една от тези причини?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/22: H Lebensversicherung, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.

Трябва ли член 56, параграф 1 [ЕО] (понастоящем член 63, параграф 1 [ДФЕС]) да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на държава членка, съгласно която при определянето на данъчната основа за целите на облагането на доходите от стопанска дейност на дадено дружество дивидентите от дялови участия в чуждестранни капиталови дружества в размер, по-малък от 10 % („малцинствени дялови участия в дружества с разпръсната акционерна структура“), се включват повторно в данъчната основа, когато и доколкото на предходен етап от това определяне тези дивиденти са приспаднати от данъчната основа, докато по отношение на дивидентите от малцинствени дялови участия в капиталови дружества с разпръсната акционерна структура, местни за съответната държава членка, не се извършва приспадане, а оттам и (повторно) включване на тези дивиденти при определяне на данъчната основа за целите на облагането на доходите от стопанска дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-427/21: ALB FILS KLINIKEN, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.

Приложим ли е член 1, параграфи 1 и 2 от Директива [2008/104], когато — както предвижда член 4, параграф 3 от TVöD — задълженията на работника са прехвърлени към трето лице и доколкото трудовото правоотношение с досегашния му работодател продължава да съществува, по искане на последния този работник трябва трайно да полага за третото лице дължимия от него по трудовия договор труд и в тази насока третото лице има право да му дава технически и организационни указания?
В съответствие ли е със защитната цел на Директива [2008/104], ако, както предвижда член 1, параграф 3, точка 2b от AÜG, предоставянето на персонал по смисъла на член 4, параграф 3 от TVöD е изключено от обхвата на националните защитни разпоредби при предоставяне на персонал, поради което тези защитни разпоредби не са приложими към случаите на предоставяне на персонал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-281/22: G. K. и др. (Parquet européen), Заключение от 22 юни 2023 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 31, параграф 3, първа алинея и член 32 от [Регламента за Европейската прокуратура] да се тълкува в смисъл, че ако при трансгранични разследвания се изисква съдебно разрешение за действие, което трябва да се извърши в държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор, следва да се извърши проверка на всички материалноправни аспекти, като наказуемост, подозрение за извършено престъпление, необходимост и пропорционалност?
2) Трябва ли при проверката да се вземе предвид обстоятелството дали допустимостта на действието вече е била предмет на съдебен контрол в държавата членка на работещия по делото европейски делегиран прокурор в съответствие с правото на тази държава членка?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос, респ. при утвърдителен отговор на втория въпрос, в какъв обхват трябва да се извърши съдебен контрол в държавата членка на подпомагащия европейски делегиран прокурор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-411/22: Thermalhotel Fontana, Съдебно решение от 15 юни 2023 г.

Представлява ли обезщетение за болест по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 сумата за обезщетение, дължима на работниците за материалните загуби, причинени от възпрепятстването на професионалната им дейност по време на тяхната карантина като болни лица или лица, за които се подозира, че са болни от или са заразени с COVID‑19, и която първоначално трябва да се изплати от работодателя на работниците, като правото на обезщетение по отношение на федералната държава преминава върху работодателя в момента на изплащането?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която предоставянето на обезщетение за загубата на доходи, претърпяна от работниците в резултат на карантина, разпоредена от здравен орган поради положителен резултат от тест за COVID‑19 (като обезщетението първоначално трябва да се изплати на работниците от работодателя и в тази връзка правото на обезщетение спрямо федералната държава се прехвърля върху работодателя) зависи от това дали карантината е разпоредена от национален орган въз основа на национални епидемиологични разпоредби, така че такова обезщетение да не се изплаща на работници, които в качеството си на погранични работници пребивават в друга държава членка и чиято карантина е разпоредена от здравния орган на държавата им на пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-222/22: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Conversion religieuse ultérieure), Заключение от 15 юни 2023 г.

Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която на чужденец, който е подал последваща молба, обикновено не се предоставя статут на лице с право на убежище, ако опасността от преследване се основава на обстоятелства, които чужденецът е създал по собствено решение, след като е напуснал държавата си на произход, освен ако става въпрос за разрешени в Австрия дейности, за които е установено, че представляват израз и продължение на убеждения, вече изразени в държавата на произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14849505152778 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form