Немски
Автентичен език на производството – немски
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че пътникът пътува безплатно по смисъла на член 3, параграф 3, [първо изречение], предложение първо от този регламент, ако следва да заплати само дължимите за самолетния билет такси и данъци във връзка с въздушния транспорт?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли Регламент № 261/2004 […] да се тълкува в смисъл, че ако полетът е бил резервиран в рамките на предлагана от въздушен превозвач промоция, която е ограничена във времево и в количествено отношение и е достъпна само за определена група професии, не става въпрос за тарифа, която се предлага (индиректно) публично по смисъла на член 3, параграф 3, [първо изречение], предложение второ от Регламента?
При отрицателен отговор и на втория въпрос и ако се приеме, че е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.:
a) Трябва ли член 8, параграф 1, буква в) от Регламента да се тълкува в смисъл, че трябва да съществува времева връзка между първоначално резервирания и отменен полет и поисканото премаршрутиране за по-късна;
б) Как в зависимост от конкретния случай би следвало да се определи тази времева връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 13, параграф 2 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че и самата държава — членка на Европейския съюз, в качеството ѝ на работодател, който продължава да изплаща трудовото възнаграждение на (временно) неработоспособен поради пътнотранспортно произшествие държавен служител и който е встъпил в правата на този служител срещу установено в друга държава членка дружество — застраховател на гражданската отговорност за участващото в това произшествие превозно средство, може като „увредена страна“ по смисъла на [първата цитирана по-горе] разпоредба да предяви срещу застрахователното дружество иск пред съда по местоживеене на неработоспособния държавен служител, когато такъв пряк иск е допустим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Явяват ли се осъществените предавания на лични данни на трети държави от страна на Комисията актове, подлежащи на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС?
Съществува ли неправомерно бездействие на Комисията поради липса на произнасяне по искането за информация от 1 април 2022 г.?
Дали Комисията е нарушила правото на достъп до информация и принципа на прозрачност по Регламент 2018/1725, като не е предоставила своевременно и пълна информация относно обработването и евентуалното предаване на лични данни?
Нарушила ли е Комисията разпоредбите относно предаването на лични данни на трета държава по Регламент 2018/1725 чрез използването на услуги, които водят до предаване на лични данни на получатели, установени в трети държави, и дължи ли обезщетение за неимуществени вреди в резултат на това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Последиците за съдебното производство при оттегляне на възражението срещу регистрация на марка
Правилата за разпределяне на съдебните разноски при прекратяване на производството като безпредметно
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Отпада ли предметът на спор по член 265 ДФЕС, когато след завеждане на делото, но преди произнасяне по същество, институцията е предприела исканото от жалбоподателя действие?
По какъв начин се разпределят разноските в случай на прекратяване на производството поради отпадане на предмета съгласно член 137 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която подадена в тази държава членка молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, когато подадена преди това в друга държава членка молба за международна закрила е била окончателно отхвърлена като неоснователна?
Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която подадената в тази държава членка молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, когато кандидатът вече е подал молба за международна закрила в друга държава членка и процедурата е прекратена от другата държава членка, тъй като кандидатът се е отказал от молбата си в тази държава членка, и по-специално когато новата молба е подадена преди компетентният орган на втората държава членка да вземе решение за прекратяване на разглеждането на предходната молба поради нейното негласно оттегляне в съответствие с член 28, параграф 1 от същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли член 203 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е предоставило услуга и е посочило в издадената от него фактура размер на данък върху добавената стойност (ДДС), изчислен въз основа на неправилна ставка, не дължи съгласно тази разпоредба неправилно фактурираната част от ДДС, когато посочената в конкретната фактура услуга е предоставена на данъчно незадължено лице, дори ако това данъчнозадължено лице е предоставило други подобни услуги на други данъчнозадължени лица?
2) Следва ли за „краен потребител, който не се ползва от право на приспадане на платения по получени доставки ДДС“ по смисъла на решението на Съда на Европейския съюз от 8 декември 2022 г., Finanzamt Österreich (C‑378/21), да се счита само данъчно незадължено лице, или понятието включва и данъчнозадължено лице, което използва конкретната услуга само за лични цели (или за други цели, които не дават право на приспадане на платения по получени доставки ДДС) и поради това няма право на приспадане на платения по получени доставки ДДС?
3) В случай на опростено фактуриране съгласно член 238 от Директива 2006/112/ЕО по какви критерии следва да се прецени (при всички случаи чрез оценка) за кои фактури данъчнозадълженото лице не дължи неправилно фактурирания размер, тъй като не съществува никакъв риск от загуба на данъчни приходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са изискванията за допустимост на встъпване на представителна браншова или професионална организация по смисъла на член 40, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Може ли организация, чиято цел е защита на интересите на членовете ѝ, да бъде допусната до встъпване, когато делото повдига принципни въпроси, които могат да засегнат функционирането на съответния сектор и интересите на нейните членове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли приета в съответствие с член 88, параграф 1 от [ОРЗД] национална разпоредба, като например член 26, параграф 4 от [BDSG], която предвижда, че обработването на лични данни — включително на специални категории лични данни — на наети лица за целите на трудовото или служебното правоотношение се допуска въз основа на колективни споразумения при спазване на член 88, параграф 2 от [ОРЗД], да се тълкува в смисъл, че следва винаги да се спазват и останалите изисквания на [ОРЗД], като например член 5, член 6, параграф 1 и член 9, параграфи 1 и 2 от [ОРЗД]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли приета в съответствие с член 88, параграф 1 от [ОРЗД] национална разпоредба като член 26, параграф 4 от [BDSG] да се тълкува в смисъл, че при преценката на необходимостта от обработването на данните по смисъла на член 5, член 6, параграф 1 и член 9, параграфи 1 и 2 от [ОРЗД] страните по колективното споразумение (в случая страните по трудово споразумение) разполагат със свобода на действие, която подлежи на съдебен контрол само в ограничена степен?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
В такъв случай до какво се ограничава съдебният контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е съдебното решение да бъде поправяно служебно или по искане на страна при наличие на констатирани грешки в текста му съгласно чл. 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Какви са изискванията и последиците от извършване на поправки в съдебното решение, особено по отношение на точността и автентичността на съдебния акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.