Датски
Автентичен език на производството – датски
Дело C-466/02: Дания/Комисия, Заключение от 10 май 2005 г.
Нарушение на член 2, параграф 3 и член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, тъй като наименованието „фета“ е родово и не отговаря на условията за традиционно наименование, което да бъде защитено като наименование за произход.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/02: Комисия/Дания, Заключение от 10 март 2005 г.
Неспазване на задълженията, произтичащи от член 10 ЕО и членове 2 и 8 от Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейските общности, поради непредоставяне на сума в размер на 140 409,60 DKK като мито, невзето поради грешка на митническите органи, която задълженото лице не е могло да установи по разумен начин [член 220, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, с който се приема Митническият кодекс на Общността]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/03: Fini H, Съдебно решение от 3 март 2005 г.
Следва ли член 4 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че лице, което е прекратило своята стопанска дейност, но поради наличие на клауза за неразваляемост в договора за наем продължава да плаща наема и разходите за помещенията, използвани за тази дейност, следва да се счита за данъчно задължено лице по смисъла на този член и има право да приспадне ДДС върху направените по този начин плащания?
Има ли значение за отговора на първия въпрос дали съответното лице активно се стреми, през оставащата част от периода на неразваляемост, да използва търговския наем за извършване на облагаеми сделки с цел получаване на доход от него на постоянна основа или да се разпореди с него, както и дали продължителността на периода на неразваляемост или оставащата му част има значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/02: Fonden Marselisborg Lystbådehavn, Съдебно решение от 3 март 2005 г.
Следва ли член 13 Б, буква б) от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че понятието „наем на недвижим имот“ обхваща наемането на места за лодки, които се състоят частично от суша в пристанищната зона и частично от определено и идентифицирано място във водата?
Следва ли член 13 Б, буква б), точка 2 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че понятието „превозни средства“ обхваща лодки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/03: SmithKline Beecham, Съдебно решение от 20 януари 2005 г.
Съвместимо ли е с член 4.8, буква а), подточка iii) от Директива 65/65 даден продукт да бъде разрешен по съкратената процедура за подаване на заявление, когато солта на активното вещество в продукта е различна от използваната в референтния продукт?
Може ли да се използва съкратената процедура за подаване на заявление, когато заявителят, по собствена инициатива или по искане на националните здравни органи, представя допълнителна документация под формата на определени фармакологични или токсикологични изпитвания или клинични изпитвания с цел да докаже, че продуктът е „по същество подобен на“ референтния продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/03: Skov и Bilka, Заключение от 20 януари 2005 г.
1) Пречи ли Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки, на система, съгласно която доставчикът носи неограничена отговорност на производителя по смисъла на директивата
2) Пречи ли посочената директива на система, съгласно която доставчикът е длъжен, в съответствие със съдебната практика, да носи в пълен обем отговорността на производителя за вина, както е установено в съдебната практика, в случай на дефект на продукта, който е причинил вреда на здравето или имуществото на потребителя
3) С оглед: 1. на протокола от заседанието на Съвета на министрите, публикуван в BEUC‑News, Legal Suplement 12 ноември/декември 1985 г., стр. 20 и 21, чийто точка 2 гласи: „Изявления по членове 3 и 12: „Що се отнася до тълкуването на членове 2 и 10[3], Съветът и Комисията се съгласиха, че нищо не пречи на държавите членки да установят в своето национално законодателство правила, уреждащи отговорността на доставчика, тъй като тази отговорност не е уредена от директивата. Освен това има съгласие относно факта, че, в съответствие с директивата, държавите членки могат да приемат разпоредби относно окончателното взаимно разпределение на отговорността между няколко отговорни производители (вж. член 3) и доставчици“, 2. на член 13 от директивата, който гласи: „Тази директива не засяга никакви права, които увреденото лице може да има съгласно разпоредбите за договорна или извъндоговорна отговорност или въз основа на специална система за отговорност, съществуваща към момента на уведомяване на тази директива“, се поставя въпросът дали директивата пречи на държава членка да уреди по законодателен път отговорността на доставчика за дефектен продукт, при условие че доставчик по смисъла на член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител по смисъла на определението в член 3 от директивата относно отговорността за дефектни продукти. 4) Пречи ли директивата (Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки) на това държавите членки да приемат правна уредба относно отговорността за продукти, съгласно която доставчикът – без самият той да е производител или да се счита за производител по член 3 от директивата – носи: – отговорността на производителя по смисъла на директивата
– отговорността за вина на производителя, установена в съдебната практика, в областта на отговорността за вреди, причинени от продукта върху здравето или имуществото на потребителя
Съответната правна уредба предвижда, че: a) доставчик е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител (член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон); b) производителят може да носи отговорност и следователно доставчикът не носи отговорност, ако това не е така (член 10 от датския закон); c) доставчикът има възможност да се обърне към производителя с регресен иск (член 11, параграф 3 от датския закон). 5) Пречи ли директивата (Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки) на това държава членка да остави в сила правило, не под формата на правна уредба, а произтичащо от съдебната практика, което е било установено преди приемането на директивата, съгласно което доставчикът – без самият той да е производител или да се счита за производител по член 3 от директивата – носи: – отговорността на производителя по смисъла на директивата
– отговорността за вина на производителя, установена в съдебната практика, в областта на отговорността за вреди, причинени от продукта върху здравето или имуществото на потребителя
Съответното правило, произтичащо от съдебната практика, предвижда, че: a) доставчик е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител (член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон); b) производителят може да носи отговорност и следователно доставчикът не носи отговорност, ако това не е така (член 10 от датския закон); c) доставчикът има възможност да се обърне към производителя с регресен иск (член 11, параграф 3 от датския закон).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-464/02: Комисия/Дания, Заключение от 20 януари 2005 г.
Датското кралство не е изпълнило задълженията си по член 10 ЕО и член 39 ЕО, доколкото неговата правна уредба и административна практика: 1) не позволяват на лица с местожителство в Дания, които са наети в съседна държава членка, да използват за служебни или лични цели служебен автомобил, регистриран в съседната държава членка, в която е установен техният работодател; и 2) позволяват на лица с местожителство в Дания, които са наети в друга държава членка на ЕС, да използват в Дания за служебни или лични цели моторно превозно средство, по-специално служебен автомобил, регистриран в друга държава членка, в която е установен техният работодател, само при условие че i) това наемане е тяхната основна заетост и ii) за превозното средство е платен данък.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-466/02: Дания/Комисия, Определение от 13 януари 2005 г.
Налице ли е предметна връзка между делата, която обосновава съединяването им за целите на устните състезания и постановяване на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/04: Комисия/Дания, Определение от 19 ноември 2004 г.
Допустимо ли е Кралство Швеция да встъпи като подпомагаща страна в подкрепа на исканията на Кралство Дания по настоящото дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/03: Fini H, Заключение от 28 октомври 2004 г.
1. Може ли дадено лице да се счита за независимо осъществяващо икономическа дейност по смисъла на член 4 от Шестата Директива за ДДС в ситуация, при която съответното лице първоначално е сключило договор за наем като част от независима икономическа дейност, но впоследствие е прекратило тази дейност, въпреки че договорът за наем продължава да съществува за определен период поради клауза за невъзможност за прекратяване, и при която след прекратяване на действителната дейност не се извършват сделки, облагаеми с ДДС, чрез използване на наема с цел получаване на доход от него на постоянна основа?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството дали съответното лице активно търси, през оставащата част от периода на невъзможност за прекратяване, или да използва търговския наем за извършване на сделки, облагаеми с ДДС, с цел получаване на доход от него на постоянна основа, или да го прехвърли, както и има ли значение продължителността на периода на невъзможност за прекратяване или оставащата му част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.