Szpunar
Генерален адвокат – Szpunar
Дело C-507/17: Google (Териториален обхват на премахването от резултатите при търсене), Заключение от 10 януари 2019 г.
1) Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в решение [Google Spain и Google] на основание на разпоредбите на член 12, буква б) и член 14, буква а) от Директива [95/46], да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице, дори ако търсенето се извършва извън териториалния обхват на Директива [95/46]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи единствено спорните хипервръзки от показаните резултати при търсене, извършено по името на подалото искането лице, в името на домейна, съответстващ на държавата, в която се счита, че е направено искането, или по-общо, в имената на домейни на интернет търсачката, съответстващи на националните ѝ разширения за всички държави — членки на Европейския съюз?
3) Освен това, в допълнение към посоченото в[ъв втория въпрос] задължение, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно, чрез така наречената техника „геоблокиране“, да заличи спорните резултати от търсенията, извършени по името на лицето с „право на премахване от резултатите при търсене“ от IP адрес, за който се смята, че се намира в държавата, в която пребивава това лице, или дори по-общо, от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива [95/46], при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-516/17: Spiegel Online, Заключение от 10 януари 2019 г.
1) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключенията или ограниченията на [авторското право] съгласно член 5, параграф 3 от Директива [2001/29] свобода на преценка при транспонирането им в националното право?
2) По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата на основните права на ЕС [наричана по-нататък „Хартата“]?
3) Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от [Хартата]) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от [Хартата]) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29?
4) Следва ли предоставянето на публично разположение на произведения, защитени от авторското право, на интернет портала на издателско дружество в областта на периодичния печат да не се счита за съобщаване на актуални събития без разрешението на автора по смисъла на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 само поради обстоятелството че за издателското дружество в областта на периодичния печат е било възможно и от него е можело разумно да се изисква преди предоставянето на публично разположение на произведенията на автора да поиска неговото съгласие?
5) Липсва ли публикуване с цел цитиране по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 в случаите, когато текстът на цитирани произведения или части от него не са включени в новия текст като неделима част от него, например посредством вмъквания или бележки под линия, а чрез хипервръзки в интернет се предоставят на публично разположение като файлове във формат PDF, самостоятелно достъпни наред с новия текст?
6) Трябва ли за целите на определянето на момента, от който дадено произведение вече е предоставено законно на публично разположение по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 да се вземе предвид дали произведението вече е било публикувано преди това в конкретната си форма със съгласието на автора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-169/18: Mahmood и др., Определение от 10 януари 2019 г.
Съществува ли действителен висящ спор пред национална юрисдикция, който да обуславя необходимостта от преюдициално запитване?
Необходимо ли е решението на Съда за разрешаването на главния спор, след като предметът на спора вече е отпаднал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/17: GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), Заключение от 10 януари 2019 г.
1) Предвид особената отговорност, компетентност и възможности на лицето, което управлява интернет търсачка, приложима ли е забраната други администратори да обработват данни, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от Директива [95/46] — при спазване на предвидените в нея изключения — и за това лице, което управлява интернет търсачка в качеството на администратор на данни, каквито тази търсачка обработва
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: – следва ли разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че тази забрана — при спазване на изброените в директивата изключения — за лицето, което управлява интернет търсачка, да обработва данни, посочени в тези разпоредби, задължава това лице да уважава систематично исканията за премахване от резултатите от търсене на връзки, които препращат към уебстраници, обработващи такива данни
– при такава хипотеза как следва да се тълкуват изключенията по член 8, параграф 2, букви a) и д) от Директива [95/46], когато те се прилагат спрямо лицето, което управлява интернет търсачка, предвид неговата особена отговорност, компетентност и възможности
По-специално може ли лице, което управлява интернет търсачка, да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене, ако установи, че въпросните връзки препращат към съдържания, които, в случай че съдържат данни от категориите, изброени в член 8, параграф 1, попадат също и в обхвата на изключенията по параграф 2 от същия член, и по-специално букви a) и д)
– следва ли също така разпоредбите на Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че когато връзките, чието премахване от резултатите при търсене се иска, водят към обработване на лични данни, извършвано единствено за целите на журналистическа дейност или на литературно или художествено изразяване, при което на това основание — по силата на член 9 от Директива [95/46] — може да се събират и обработват данни от категориите, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от директивата, лицето, което управлява интернет търсачка, може на това основание да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: – на кои специални изисквания на Директива [95/46] трябва да отговаря лицето, което управлява интернет търсачка, предвид неговата отговорност, компетентност и възможности, – ако установи, че уебстраниците, към които препращат връзките, чието премахване от резултатите при търсене се иска, съдържат данни, публикуването на които в посочените уебстраници е незаконно, следва ли разпоредбите на Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че: – налагат задължение на лицето, което управлява интернет търсачка, да премахва тези връзки от списъка с резултатите, който се показва при търсене въз основа на името на лицето, поискало премахването им, – или само предполагат лицето, което управлява интернет търсачка, да вземе предвид това обстоятелство, за да прецени основателността на искането за премахване от резултатите при търсенето, – или това обстоятелство е без значение за преценката, която лицето, управляващо интернет търсачка, следва да направи
Освен това, ако въпросното обстоятелство не е неотносимо, как следва да се прецени законосъобразността на публикуването в уебстраници на спорните данни, получени в резултат от обработване, което не попада в териториалното приложно поле на Директива [95/46], и съответно на националното законодателство, което я транспонира
4) Какъвто и да е отговорът на първия въпрос: – независимо от законосъобразността на публикуването на личните данни в уебстраницата, към която препраща спорната връзка, следва ли разпоредбите на Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че: – когато лицето, поискало премахване от резултатите при търсене, докаже, че тези данни вече са непълни, неточни, или неактуални, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да уважи съответното искане за премахване, – по-специално, когато лицето, поискало премахване на определена информация от резултатите при търсене, докаже, че предвид провеждането на съдебното производство, информацията относно по-ранен етап от това производство вече не отговаря на действителното му положение, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да премахне от резултатите при търсене връзки, които препращат към уебстраници, съдържащи такава информация, – следва ли разпоредбите на член 8, параграф 5 от Директива от [95/46] да се тълкуват в смисъл, че информацията относно привличането на дадено лице като обвиняем или отразяваща наказателно производство и присъдата, с която то приключва, представлява данни, отнасящи се до закононарушения и наказателни присъди
Най-общо попада ли в приложното поле на тези разпоредби уебстраница, която съдържа данни за наказателни присъди или съдебни производства срещу физическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-620/16: Комисия/Германия, Заключение от 9 януари 2019 г.
Нарушение на Решение 2014/699/ЕС на Съвета от 24 юни 2014 година за определяне на позицията, която да бъде заета от името на Европейския съюз на 25-ата сесия на Ревизионната комисия на Междуправителствената организация за международни железопътни превози по отношение на някои изменения на Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) и на притурките към нея
Нарушение на член 4, параграф 3 ДЕС (принцип на лоялното сътрудничество)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-668/17: Viridis Pharmaceutical/EUIPO, Заключение от 9 януари 2019 г.
Нарушение на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 (член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001), тъй като Общият съд неправилно е приел, че представените факти и доказателства не са достатъчни, за да докажат реално използване на спорната марка за лекарствените продукти за лечение на множествена склероза.
Нарушение на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 (член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001), тъй като Общият съд неправилно е приел, че представените факти и доказателства не са достатъчни, за да докажат наличието на основателна причина за неизползването на посочената марка, що се отнася до същите лекарствени продукти.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/17: France Télévisions, Съдебно решение от 13 декември 2018 г.
Трябва ли предприятие, което предлага гледане на телевизионни програми пряко и чрез стрийминг по интернет, само на това основание да се разглежда като предприятие, което предоставя електронна съобщителна мрежа за обществено разпространение на радио- и телевизионни предавания по смисъла на член 31, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга?
Могат ли разпоредбите на Директивата за универсалната услуга или други норми на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случай като разглеждания в главното производство държава членка да налага задължение за пренос в тежест на предприятия, които, без да предоставят електронни съобщителни мрежи, предлагат гледане на телевизионни програми пряко и чрез стрийминг по интернет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-476/17: Pelham и др., Заключение от 12 декември 2018 г.
1) Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива [2001/29], в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?
2) Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от [Директива 2006/115]?
3) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от [UrhG], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?
4) Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива [2001/29] за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или чужд друг закрилян обект?
5) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първо изречение от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?
6) По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първо изречение от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в Хартата на основните права на ЕС [наричана по-нататък „Хартата“]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.