Ruiz-Jarabo Colomer
Генерален адвокат – Ruiz-Jarabo Colomer
Дело C-345/02: Pearle и др., Заключение от 11 март 2004 г.
1) Следва ли схема като разглежданата, при която се налагат налози за финансиране на колективни рекламни кампании, да се счита за (част от мярка за) помощ по смисъла на член 92, параграф 1 от Договора за ЕО и трябва ли плановете за нейното прилагане да бъдат нотифицирани на Комисията по член 93, параграф 3 от Договора за ЕО
Това отнася ли се само до ползата, произтичаща от схемата, под формата на организиране и предоставяне на колективни рекламни кампании, или се отнася и до начина на финансиране, като например подзаконов акт, въвеждащ налози и/или решенията за налагане на налози въз основа на него
Има ли значение дали колективните рекламни кампании се предлагат на (предприятия в) същия стопански сектор, върху който се налагат разглежданите решения за налози
Ако да, какво е значението
Има ли значение в тази връзка дали разходите, направени от публичния орган, са напълно компенсирани от целевите налози, дължими от предприятията, ползващи се от услугата, така че ползата не струва нищо на публичните органи
Има ли значение в тази връзка дали ползата от колективните рекламни кампании е разпределена повече или по-малко равномерно в съответния сектор и дали отделните обекти в бранша също се считат, като цяло, че са получили повече или по-малко еднаква полза или печалба от тези кампании?
2) Отнася ли се задължението за нотифициране по член 93, параграф 3 за всяка помощ или само за помощ, която отговаря на определението в член 92, параграф 1
За да избегне задължението си за нотифициране, има ли държавата членка свободна преценка да определи дали помощта отговаря на определението в член 92, параграф 1
Ако да, каква е степента на тази преценка
И до каква степен такава свободна преценка може да повлияе на задължението за нотифициране по член 93, параграф 3
Или задължението за нотифициране отпада само ако е извън разумно съмнение, че не е налице помощ?
3) Ако националният съд заключи, че е налице помощ по смисъла на член 92, параграф 1, трябва ли тогава да вземе предвид правилото „de minimis“, формулирано от Комисията в съобщение, публикувано в ОВ 1992 C 213 (и впоследствие в ОВ 1996 C 68), при преценката дали разглежданата мярка следва да се счита за помощ, която е трябвало да бъде нотифицирана на Комисията по член 93, параграф 3
Ако да, трябва ли това правило „de minimis“ да се прилага с обратна сила за помощ, предоставена преди публикуването на правилото, и как трябва да се прилага това правило „de minimis“ за помощ като годишни колективни рекламни кампании, които облагодетелстват цял бранш?
4) Следва ли от мотивите на решението по дело C-39/94 SFEI срещу La Poste [1996] ECR I-3547, за целите на практическото действие на член 93, параграф 3, че националният съд трябва да отмени както подзаконовите актове, така и решенията за налози, наложени въз основа на тези актове, и че този съд трябва да разпореди публичният орган да възстанови налозите, дори ако това е изключено от правилото, развито в нидерландската съдебна практика относно формалната правна сила на решенията за налози
Има ли значение в това отношение, че възстановяването на налозите на практика не премахва предимството, което секторът и отделните предприятия в бранша са получили чрез колективните рекламни кампании
Позволява ли правото на Общността възстановяването на целевия налог да не се извърши, изцяло или частично, ако, по мнение на националния съд, секторът или отделните предприятия биха се оказали в несправедливо предимство във връзка с обстоятелството, че полученото предимство в резултат на рекламните кампании не може да бъде върнато в натура?
5) В случай на неизпълнение на задължението за нотифициране на помощ по член 93, параграф 3, може ли публичен орган да се позове, за да избегне задължението за възстановяване на помощта, на посоченото по-горе правило за формалната правна сила на решението за налог, ако лицето, до което е адресирано това решение, не е знаело, към момента на приемане на решението и през периода, в който то е могло да бъде обжалвано по административен ред, че помощта, част от която е налогът, не е била нотифицирана
Може ли дадено лице да приеме в тази връзка, че органите са изпълнили задълженията си за нотифициране на помощ по член 93, параграф 3 от Договора за ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/01: Saatgut-Treuhandverwaltungsgesellschaft, Съдебно решение от 11 март 2004 г.
1) Следва ли член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1768/95 да се тълкува в смисъл, че дружество с ограничена отговорност може да представлява „организация на притежателите“ по смисъла на тази разпоредба и ако да, може ли такава организация да се позовава (i) на правата на притежатели, които са членове не на самото дружество, а на организация, която е акционер в дружеството, и (ii) на правата на притежатели, които не са нито акционери в дружеството, нито членове на организация, която е такъв акционер, но които са възложили на дружеството да защитава техните интереси срещу възнаграждение?
2) Следва ли шестото тире на член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2100/94 във връзка с член 8 от Регламент (ЕО) № 1768/95 да се тълкува в смисъл, че притежателят на право върху сорт, защитен по Регламент № 2100/94, може да изисква информацията, посочена в тези разпоредби, от всеки земеделски производител, независимо дали има индикация, че последният е използвал или ще използва за целите на размножаването на своето стопанство продукта от реколтата, получен чрез засяване на собственото си стопанство с размножителен материал от сорт, различен от хибриден или синтетичен сорт, който е обект на това право и принадлежи към един от земеделските растителни видове, изброени в член 14, параграф 2 от Регламент № 2100/94?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/03: Hectors/Парламент, Заключение от 11 март 2004 г.
Неправомерно организиране на интервюта между кандидатите и членовете на нидерландската делегация на парламентарната група, с което се нарушават принципите на законност, правна сигурност и пропорционалност
Нарушение на общото задължение за мотивиране на административните актове
Нарушение на член 12 от Условията за работа на другите служители и на понятието за интересите на службата
Неправилно прилагане на принципа на равно третиране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-334/02: Комисия/Франция, Съдебно решение от 4 март 2004 г.
Съвместимо ли е изключването на прилагането на фиксираната ставка върху доходите от определени инвестиции, когато длъжникът не е установен или не пребивава във Франция, със свободата на предоставяне на услуги по член 49 ЕО?
Съвместимо ли е изключването на прилагането на фиксираната ставка върху доходите от определени инвестиции, когато длъжникът не е установен или не пребивава във Франция, със свободното движение на капитали по член 56 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/02: Brangewitz, Заключение от 17 февруари 2004 г.
1) Следва ли шестото тире на член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 на Съвета и член 9 от Регламент № 1768/95 на Комисията да се тълкуват в смисъл, че притежателят на сорт, защитен по силата на Регламент № 2100/94, може да поиска от доставчика на услуги по преработка да предостави информацията, посочена в тези разпоредби, независимо дали има индикации, че доставчикът е преработил съответния защитен сорт
2) Ако се изискват индикации...: Длъжен ли е доставчикът на услуги по преработка да предостави информация съгласно шестото тире на член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 във връзка с член 9 от Регламент № 1768/95 по отношение на всички земеделски стопани, за които е преработил съответния защитен сорт, или само по отношение на тези земеделски стопани, за които притежателят на правото върху растителния сорт има някаква индикация, че доставчикът на услуги по преработка е преработил съответния защитен сорт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-265/00: Campina Melkunie, Съдебно решение от 12 февруари 2004 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква в) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкува в смисъл, че марка, състояща се от неологизъм, съставен от елементи, които поотделно са описателни за характеристиките на стоките или услугите, за които е подадена заявка за регистрация, сама по себе си е описателна за тези характеристики по смисъла на посочената разпоредба, освен ако има видима разлика между неологизма и простата сума от съставните му части, което предполага, че неологизмът — поради необичайния характер на комбинацията по отношение на посочените стоки или услуги — създава впечатление, което е достатъчно различно от впечатлението, създадено от простото събиране на означенията, предавани от съставните му части, така че той е повече от сумата на тези части?
При преценката дали такава марка попада под основанията за отказ за регистрация, посочени в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 89/104, има ли значение дали съществуват или не синоними, които позволяват да се обозначат същите характеристики на стоките и услугите, посочени в заявката за регистрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/99: Koninklijke KPN Nederland, Съдебно решение от 12 февруари 2004 г.
Трябва ли органът по регистрация на търговски марки, който съгласно Протокола от 2 декември 1992 г. за изменение на Единния закон на Бенелюкс за търговските марки (Trb. 1993, 12) е компетентен да преценява абсолютните основания за отказ за регистрация на търговска марка, предвидени в член 3 във връзка с член 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки (ОВ 1989 L 40, стр. 1), да вземе предвид не само знака, както е подаден в заявлението за регистрация, но и всички относими факти и обстоятелства, известни му, включително тези, за които е уведомен от заявителя (например факта, че преди заявлението заявителят вече е използвал знака широко като търговска марка за съответните продукти, или факта, че проучване показва, че използването на знака за стоките и/или услугите, посочени в заявлението, няма да бъде от такова естество, че да заблуди обществеността)?
Има ли отговорът на първия въпрос значение и за разглеждането от страна на органа по регистрация на търговски марки на въпроса дали възраженията му срещу регистрацията на заявлението са отстранени от заявителя, както и за решението му да откаже регистрация изцяло или частично, както е предвидено в член 6a, параграф 4 от Единния закон на Бенелюкс за търговските марки?
Има ли отговорът на първия въпрос значение и за съдебния контрол, на който се позовава член 6b от Единния закон на Бенелюкс за търговските марки?
Влияе ли фактът, че търговска марка е регистрирана в държава членка за определени стоки или услуги, върху разглеждането от страна на органа по регистрация на търговски марки в друга държава членка на заявление за регистрация на подобна марка за стоки или услуги, подобни на тези, за които първата марка е била регистрирана?
Пречи ли член 3, буква в) от Директива 89/104 регистрацията на търговска марка, която се състои изключително от знаци или указания, които могат да служат в търговията за обозначаване на характеристиките на стоките или услугите, за които се иска регистрация, и това ли е случаят дори когато има по-обичайни знаци или указания за обозначаване на същите характеристики и независимо от броя на конкурентите, които могат да имат интерес да използват знаците или указанията, от които се състои марката
Когато приложимото национално право предвижда, че изключителното право, предоставено чрез регистрация от компетентен орган в район, в който съществуват няколко официално признати езика, на словна марка, изразена на един от тези езици, се разпростира автоматично върху превода ѝ на другите езици, трябва ли органът да провери по отношение на всеки от тези преводи дали марката действително се състои изключително от знаци или указания, които могат да служат в търговията за обозначаване на характеристиките на тези стоки или услуги?
Следва ли член 3 от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че марка, която е описателна за характеристиките на определени стоки или услуги, но не и за тези на други стоки или услуги по смисъла на член 3, буква в) от директивата, не може да се счита за непременно притежаваща отличителен характер по отношение на тези други стоки или услуги по смисъла на буква б) от разпоредбата
Има ли значение, че марката е описателна за характеристиките на определени стоки или услуги по член 3, буква в) от директивата, при преценката дали същата марка има отличителен характер по отношение на други стоки или услуги по смисъла на член 3, буква б) от директивата?
Следва ли член 3, буква в) от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че марка, състояща се от дума, съставена от елементи, всеки от които е описателен за характеристиките на стоките или услугите, за които се иска регистрация, сама по себе си е описателна за характеристиките на тези стоки или услуги по смисъла на тази разпоредба, освен ако няма осезаема разлика между думата и простата сума на нейните части: това предполага или че поради необичайния характер на комбинацията по отношение на стоките или услугите думата създава впечатление, което е достатъчно отдалечено от това, което произтича от простата комбинация от значенията, придавани от елементите, от които е съставена, така че думата е повече от сумата на нейните части, или че думата е станала част от всекидневния език и е придобила собствено значение, така че вече е независима от своите компоненти
В последния случай необходимо ли е да се провери дали дума, която е придобила собствено значение, не е сама по себе си описателна по смисъла на същата разпоредба
За целите на определяне дали основанието за отказ по член 3, буква в) от директивата се прилага за такава марка, има ли значение дали съществуват синоними, които могат да обозначават същите характеристики на стоките или услугите, посочени в заявлението за регистрация, или че характеристиките на стоките или услугите, които могат да бъдат предмет на описанието, са търговски съществени или само второстепенни?
Пречи ли Директива 89/104 на органа по регистрация на търговски марки да регистрира марка за определени стоки или услуги при условие, че те не притежават определена характеристика?
Несъвместима ли е с член 3 от Директива 89/104 практиката на органа по регистрация на търговски марки, която се съсредоточава единствено върху отказа за регистрация на явно недопустими марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/02: Schreiber, Заключение от 12 февруари 2004 г.
1) Следва ли член 2, параграф 1, букви а) и б) от Директива 98/8/ЕО, с оглед на общите правила, които тази директива въвежда в правния ред на Общността, да се тълкува в смисъл, че понятията „биоцидни продукти“ и „биоциден продукт с нисък риск“ се отнасят само до продукти, чиято биоцидна функция зависи от активни вещества, добавени към тези продукти по химичен или биологичен път чрез процеси, изрично предназначени да добавят такива вещества с цел да придадат на тези продукти биоцидна функция?
2) Следва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 98/8/ЕО, с оглед на общите правила, които тази директива въвежда в правния ред на Общността, да се тълкува в смисъл, че понятието „основно вещество“ се отнася до вещества, които не се добавят към продукт, за да му позволят да изпълнява предвидена биоцидна функция, но такава биоцидна функция трябва да се изпълнява в допълнение към функцията, която този продукт обикновено изпълнява по време на употребата си (пример: течност за съдомиялна машина, която, поради добавянето на вещество, предназначено да подобри нейната почистваща функция, може също така да изпълнява бактерицидна функция)?
3) Може ли парче червен кедър, само поради факта, че се предлага на пазара като „анти-молец“, да бъде класифицирано като „биоциден продукт“, „биоциден продукт с нисък риск“ или като „основно вещество“ по смисъла на Директива 98/8/ЕО, като се има предвид, че: а) въпросното дърво не е било подложено на никаква химична или биологична обработка; б) веществото, от което зависят приписваните на дървото ефекти, е естествено присъстващо в продукта; в) продуктът се предлага на пазара по същество в естественото си състояние?
4) Следва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 98/8/ЕО да се тълкува в смисъл, че само ако „основното вещество“ е включено в списъка, посочен в приложение IB, това вещество може да бъде освободено от изискването за разрешение и регистрация, предвидени за пускането на пазара в държавите членки на продукти, обхванати от член 2, като включването в списъка, посочен в приложение IB, има конститутивен ефект във всички отношения?
5) Следва ли член 4 от Директива 98/8/ЕО, с оглед на членове 28 ЕО и 30 ЕО, да се тълкува в смисъл, че продукт като описания в въпрос 3, който е законно пуснат на пазара в държава членка без необходимост от разрешение или регистрация в тази държава членка, може да бъде подложен на изискване за разрешение или регистрация в друга държава членка, в която впоследствие се предлага на пазара, поради факта, че въпросният продукт не е включен в списъка, посочен в приложение IB към Директива 98/8/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/01: Henkel, Съдебно решение от 12 февруари 2004 г.
1) По отношение на триизмерни марки, състоящи се от опаковката на стоки, които поради естеството си обикновено се предлагат на пазара в опаковано състояние, следва ли опаковката на стоката да се счита за същото като формата на стоката, така че опаковката на стоката да представлява формата на стоката по смисъла на член 3, параграф 1, буква е) от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно марките и при необходимост да може да служи за обозначаване на характеристиките на опакованата стока, включително нейната същност, по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от посочената директива?
2) Следва ли въпросът дали е налице необходимата отличителност по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 по отношение на триизмерни марки, състоящи се от опаковката на стоки, които поради естеството си обикновено се предлагат на пазара в опаковано състояние, да се преценява с оглед на възприятието на средния потребител, който е достатъчно информиран, разумно внимателен и осведомен относно съответните стоки, като такава марка трябва да му позволява, без да извършва проучвания или сравнения и без да проявява особено внимание, да различи разглежданата стока от стоките на други предприятия?
3) Може ли отличителността на марка по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 да бъде преценявана само въз основа на възприятието на националния пазар, без да е необходимо да се извършва допълнително официално проучване дали и до каква степен идентични или сходни марки са били регистрирани или отказани за регистрация в други държави членки на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.