всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Reischl

Генерален адвокат – Reischl

Дело C-36/77: AIMA/Greco, Съдебно решение от 8 ноември 1977 г.

Трябва ли изразът „производители на зехтин“ да се тълкува като равнозначен на израза „производители на маслини“ за целите на Регламент № 136/66 и Регламент № 754/67?
Явява ли се лице, което, след като е придобило вече узрели маслини на дървото, ги е събрало и е извлякло от тях зехтин, също производител на зехтин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-23/77: Westfälischer Kunstverein/Hauptzollamt Münster, Съдебно решение от 27 октомври 1977 г.

На 14 март 1973 г. попадаха ли ограничено издание от не повече от 150 художествени цветни ситопечати (цветни сериграфии), номерирани и подписани лично от художника, под тарифна подпозиция 49.11 Б или под тарифна позиция 99.02 от Общата митническа тарифа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-26/76: Metro/Комисия, Съдебно решение от 25 октомври 1977 г.

Допуснато ли е нарушение на член 86 от Договора за ЕИО, като се приема, че САБА заема господстващо положение на пазара на електронно оборудване за свободното време в Германия?
Правилно ли е приложен член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО, като се предоставя изключение на селективната дистрибуторска система на САБА, въпреки че условията за това не са изпълнени и се допуска ограничаване на конкуренцията, включително изключване на самостоятелните търговци на едро от пазара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-43/77: Industrial Diamond Supplies/Riva, Заключение от 19 октомври 1977 г.

1. Кои жалби се считат за „обикновени“ жалби по смисъла на членове 30 и 38 от Конвенцията от 27 септември 1968 г., или, с други думи, за кои съдебни решения са приложими членове 30 и 38 от Конвенцията?
или
2. Трябва ли естеството на жалбата, подадена срещу съдебното решение в държавата, в която е постановено това решение, да се определя единствено съгласно правото на тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-125/76: Cremer/BALM, Съдебно решение от 11 октомври 1977 г.

Регламент № 171/64 на Комисията прилага ли се и за комбинирани фуражи за животни, които не съдържат мляко на прах?
Трябва ли изразът в член 1, буква а) от Регламент № 171/64 „за всеки от трите вида зърнени култури въз основа на използваните количества“ да се тълкува в смисъл, че (а) само продукт, при приготвянето на който действително са използвани зърнени култури, или (б) изразът „използваните количества“ следва да се счита за фиктивен за целите на изчисляване на количеството зърнени култури, което да се вземе за основа при предоставянето на възстановяването (по същия начин, както в член 4 от Регламент № 166/64 на Съвета за начисляване на таксата)?
При предоставянето на възстановяване за комбинирани фуражи за животни зависи ли това от степента, в която фуражът съдържа продукти, за които се прилага Регламент № 19, и по-специално, достатъчно ли е добавянето на 2% от продукт, подлежащ на такса, като тапиоково брашно, за да се изиска по този начин възстановяване, равняващо се на 100% освобождаване от таксата за внос на зърнени култури от трети държави?
Следва ли коефициентите, които съгласно член 10 във връзка с член 4 и таблица А от приложението към Регламент № 166/64 се прилагат според съдържанието на нишесте във фуража за животни, като се взема предвид член 15 от същия регламент („зърнени култури... действително използвани в комбинираните фуражи“), да се тълкуват в смисъл, че съдържанието на нишесте, определящо коефициента, трябва да произхожда от продукти, за които се прилага Регламент № 19/62?
Недействителни ли са съответните разпоредби на Регламент № 166/64 дотолкова, доколкото определят за продуктите, класирани по тарифна позиция № 23.07 от Общата митническа тарифа, стандартно възстановяване, приложимо независимо от количеството — незначително или значително — на продукти, подлежащи на такса, съдържащи се в тези продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-36/77: AIMA/Greco, Заключение от 11 октомври 1977 г.

a) Дали изразът „производители на зехтин“ съответства за целите на разпоредбите, предвидени в Регламент № 136/66/ЕИО и Регламент № 754/67/ЕИО, на израза „производители на маслини“ и
б) Дали лице, което, след като е придобило маслини от дървото, които вече са узрели, ги е прибрало и е извлякло зехтин от тях, също е производител на зехтин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-23/77: Westfälischer Kunstverein/Hauptzollamt Münster, Заключение от 6 октомври 1977 г.

На 14 март 1973 г. ограничено издание от не повече от 150 екземпляра на художествени цветни ситопечатни отпечатъци (цветни сериграфии), номерирани и лично подписани от художника, попадаше ли в тарифна подпозиция 49.11 B или в тарифна позиция 99.02 от Общата митническа тарифа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-26/77: Balkan/Hauptzollamt Berlin Packhof, Заключение от 6 октомври 1977 г.

1. Има ли ищцът по правото на Общността, въпреки че не е извършено изравняване на цените свободна граница за кашкавал и овче сирене за млечната година 1976/77, право да изисква митото върху внесените от него стоки на 30 юли 1976 г. да бъде изчислено по ставка от 126,41 DM на 100 кг, а не както е поискано от ответника по ставка от 190,77 DM на 100 кг?
2. В случай че на първия въпрос се отговори отрицателно: Представлява ли определянето на цените свободна граница по член 14 от Регламент (ЕИО) № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (ОВ, Специално издание на английски език 1968 (I), стр. 176) за продуктите по тарифни подпозиции 04.04 E I (b) (3) и (4) от Общата митническа тарифа преференциално правило по смисъла на член 14, параграф 6 от посочения регламент или правило за определяне на митото по смисъла на член 14 от посочения регламент?
3. В случай че това е обикновено правило за мито:
Нарушили ли са Комисията и Съветът на Европейските общности член 14 от посочения регламент във връзка с членове 2—7 от Регламент (ЕИО) № 1073/68 на Комисията от 24 юли 1968 г. за определяне на подробни правила за определяне на цените свободна граница и за определяне на митата за мляко и млечни продукти (ОВ, Специално издание на английски език 1968 (II), стр. 359), като при определяне на цените за млечната година 1976/77 при изменение на член 8 от Регламент (ЕИО) № 823/68 на Съвета от 28 юни 1968 г. за определяне на групите продукти и специалните разпоредби за изчисляване на митата за мляко и млечни продукти (ОВ, Специално издание на английски език 1968 (I), стр. 199), не са определили минималната цена за посочените продукти най-малко на 150 и 135 у.е. съответно?
4. Ако се приеме, че има специално (преференциално) правило:
(а) Цените свободна граница за посочените продукти следва ли да се определят само по споразумение със съответните трети страни или ищцът има ли по член 14 от Регламент (ЕИО) № 804/68 и последващите регламенти към него право да поиска от Комисията изравняване на цените свободна граница?
(б) Приложим ли е Регламент (ЕИО) № 1073/68 и при определяне на цените свободна граница по член 14, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 804/68 и член 8 от Регламент (ЕИО) № 823/68?
(в) Били ли са длъжни Съветът и Комисията при определяне на цените за млечната година 1976/77 да повишат цените свободна граница за продуктите по тарифни подпозиции 04.04 E I (b) (3) и (4) от Общата митническа тарифа най-малко до 150/135 у.е.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-13/77: INNO/ATAB, Заключение от 21 септември 1977 г.

1. (a) Трябва ли член 3, буква (f), втората алинея на член 5 и член 86 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че на държава-членка е забранено да въвежда или поддържа в сила в своето законодателство, inter alia, разпоредба, съгласно която за продажбата на потребителите както на внесени, така и на произведени в страната стоки, продажната цена се определя от производителите или вносителите, ако тази разпоредба е от такова естество, че да насърчава злоупотребата от едно или повече предприятия с господстващо положение на Общия пазар по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО?
В това отношение обхваща ли забраната, inter alia, въвеждането или поддържането в сила на национална законодателна разпоредба, която насърчава злоупотребата от едно или повече предприятия с господстващо положение, което съществува, тъй като производителите и вносителите на произведени тютюневи изделия могат да задължат търговците на дребно в държава-членка да спазват продажните цени на потребителя, определени от първите?
(b) Забранено ли е въвеждането или поддържането в сила на национална разпоредба като посочената в (a), дори ако тя е с общ характер, т.е. отнася се до производители и вносители като цяло, включително и до тези, които не заемат господстващо положение или не злоупотребяват с него, и още повече ако злоупотребата с господстващо положение не е била нито цел, нито предмет, нито последица от нея?
В такъв случай не следва ли разпоредбите на Договора за ЕИО, посочени в (a), евентуално във връзка с други, да се тълкуват в смисъл, че въвеждането или поддържането в сила на такива национални законодателни разпоредби по никакъв начин не е забранено, а само че тази разпоредба не може да има ефект върху приложното поле на член 86 от Договора за ЕИО в смисъл, че злоупотребата с господстващо положение остава незаконосъобразна, дори ако е насърчавана от тази законодателна разпоредба при конкретните обстоятелства?
2. Трябва ли член 90 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че „предприятия, на които държавите-членки предоставят специални или изключителни права“ съществуват, когато, за разлика от производителите и вносителите на други продукти, които трябва да уведомяват министъра на икономическите въпроси за всяко увеличение на цените, което въвеждат, но не могат да определят задължителната продажна цена на потребителя, държавата налага същото задължение за уведомяване за всяко увеличение на цените, което въвеждат производителите и вносителите на определени продукти, но чрез законодателна разпоредба, която след уведомяването прави увеличената цена за продажба на потребителя на тези продукти задължителна, им предоставя косвено възможността сами да определят задължителната продажна цена на потребителя?
Ако на този въпрос се отговори утвърдително, може ли запазването на горепосочените специални или изключителни права да противоречи на разпоредбите на Договора за ЕИО, а именно на тези, посочени в член 7 и членове 85—94 включително?
3. Трябва ли членове 30, 31 и 32 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че „мярка с еквивалентен ефект“ по смисъла на посочения член 30 включва правила в държава-членка, съгласно които се налага фиксирана цена за продажбата на определени продукти на потребителя, а именно цената, посочена на данъчните етикети и която, според конкретния случай, се определя от производителите на тези продукти, установени в държавата, или от вносителите на същите продукти, по-специално от други държави-членки?
Или тези членове трябва да се тълкуват в смисъл, че такива правила представляват такава мярка само когато е сигурно, че тя може да възпрепятства вътреобщностната търговия пряко или косвено, действително или потенциално, което трябва да се установи от националния съд във всеки отделен случай?
Различна ли е ситуацията, ако след ратифициране на увеличението на цената и след спазване на определен изчаквателен срок държавата-членка позволява на производителите и вносителите свободно да определят цените, включително и продажните цени на дребно, но публикува цените и чрез посочената мярка осигурява спазването им?
4. (a) Имат ли разпоредбите на Директива № 72/464 от 19 декември 1972 г. на Съвета на министрите, по-специално член 5, пряко действие, в резултат на което, inter alia, частноправните субекти имат право да се позовават на тях пред националните съдилища?
(b) Трябва ли член 5 от Директива № 72/464 от 19 декември 1972 г. на Съвета на министрите относно данъци, различни от данъка върху оборота, които засягат потреблението на произведени тютюневи изделия, да се тълкува в смисъл, че на държавите-членки е забранено да въвеждат или поддържат в сила законодателна мярка, съгласно която се налага продажна цена, а именно цената, посочена на данъчния етикет, за продажбата на потребителя на внесени или произведени в страната тютюневи изделия, т.е. когато не е възможно да се надвиши максималната цена и не е допустимо продуктът да се продава на по-ниска цена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1434445464753 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form