Reischl

Следва ли член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67/ЕИО в редакцията, приложима през 1971 г., съгласно която в определени случаи, inter alia поради естеството на изнасяните продукти или на износните пазари, държавите членки могат да изискват доказателство не само че продуктът е напуснал географската територия на Общността, но и че съответният продукт е бил внесен в трета държава, да се тълкува в смисъл, че дестинациите на продуктите, посочени в член 4 от Регламент № 876/68, по отношение на които износната премия е била диференцирана, също могат да се считат за трета държава?
Ако отговорът е положителен, следва ли изискването, предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67, че съответният продукт е бил внесен в трета държава, да се тълкува в смисъл, че този продукт трябва да е бил пуснат в свободно обращение съгласно митническите разпоредби, или е достатъчно стоките, които са били изпратени, да бъдат разтоварени в пристанище на дестинация извън Европа и след складиране и претоварване да бъдат транспортирани до трета държава в Европа?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли подчинената клауза в първото изречение на член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68, съгласно която „когато се прилага член 4, премията се изплаща при условията, предвидени в параграф 1, при условие че се докаже, че продуктът е достигнал дестинацията, за която е определена премията“, да се тълкува в смисъл, че стоките трябва да са били пуснати в свободно обращение там съгласно митническите разпоредби, или е достатъчно стоките, които са били изпратени, да бъдат разтоварени в пристанище на дестинация извън Европа и след складиране и претоварване да бъдат транспортирани до трета държава в Европа?
Ако отговорът на втория или третия въпрос е положителен, следва ли изискванията, че продуктът трябва да е бил внесен в трета държава (член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67) и че стоките трябва да са достигнали „дестинацията си“ (член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68), да се считат за изпълнени, ако стоките по силата на съответните договори за продажба вече са били предназначени окончателно, преди приключване на митническите формалности по износа по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент № 1041/67, не за дестинацията извън Европа, посочена в член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68, а за друга трета държава в Европа с по-ниска ставка на премията и действително са били транспортирани оттам в съответствие с отклонението през третата държава извън Европа, което е било предвидено от износния лиценз?
Има ли значение за тълкуването на член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67 и на член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68, посочени във втория, третия и четвъртия въпрос:
(а) дали износителят заявител е знаел към съответната дата, че стоките в крайна сметка ще бъдат изпратени в третата държава в Европа; или
(б) дали някой от купувачите и продавачите на стоките, които са страни по договорите за покупко-продажба, е бил установен в дестинацията извън Европа или в държавата на тази дестинация или е имал клон там?

Дали регламенти (ЕИО) № 311/74 от 6 февруари 1974 г., № 317/74 от 7 февруари 1974 г., № 381/74 от 14 февруари 1974 г., № 410/74 от 18 февруари 1974 г. и № 427/74 от 20 февруари 1974 г. на Комисията са валидни, доколкото в техните приложения се определя единна ставка на износна такса от 26,25 ЕИО единици на метричен тон за продуктите, класирани по тарифна позиция 23.07, без във всеки отделен случай да се взема предвид съдържанието на нишесте, или ставката на таксата, приложима към продуктите по тази тарифна позиция, е трябвало да бъде диференцирана, както е направено в разпоредбите, съдържащи се в приложението към Регламент (ЕИО) № 433/74 от 21 февруари 1974 г., който е приложим за същите продукти от 25 февруари 1974 г.?