Reischl

В случай, когато концесионерът по договор за изключителна продажба предявява иск срещу концедента, твърдейки, че последният е нарушил изключителната концесия, следва ли понятието „задължение“ по член 5, параграф 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. да се тълкува като отнасящо се безразборно до всяко задължение, произтичащо от рамковия договор за изключителна продажба, или дори до задължения, произтичащи от последващи продажби, осъществени в изпълнение на този договор, или се отнася изключително до задължението, което е в основата на съдебното производство?
В случай че последната възможност е правилна, следва ли понятието „задължение“ по член 5, параграф 1 да се отнася до първоначалното задължение, до задължението да се предостави еквивалент на първоначалното задължение или до задължението за изплащане на обезщетение, когато в резултат на разваляне или прекратяване на договора първоначалното задължение става нищожно, или, накрая, до задължението за изплащане на „справедливо обезщетение“ или дори „допълнително обезщетение“ по смисъла на белгийския закон от 27 юли 1961 г.?
При обстоятелства, при които концесионерът по договор за изключителна продажба няма правомощия да води преговори от името на концедента или да го обвързва, и не е подчинен нито на контрола, нито на ръководството на концедента, следва ли да се счита, че той е начело на клон, агенция или друго представителство на концедента по смисъла на член 5, параграф 5 от Конвенцията от 27 септември 1968 г.?