Pitruzzella
Генерален адвокат – Pitruzzella
Дело C-622/18: Cooper International Spirits и др., Съдебно решение от 26 март 2020 г.
Следва ли член 5, параграф 1, буква б) и членове 10 и 12 от Директива 2008/95 да се тълкуват в смисъл, че притежател на марка, който никога не я е използвал и която е била отменена след изтичане на петгодишния период след публикуването на нейната регистрация, може да получи обезщетение за вреди поради нарушение на правото върху марката, като се позове на засягане на нейната основна функция, причинено от това, че преди датата, на която отмяната е породила действие, трето лице е използвало сходен с тази марка знак, за да обозначи стоки или услуги, идентични или сходни с тези, за които тя е регистрирана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-838/19: Boé Aquitaine, Определение от 19 март 2020 г.
Какви са минималните изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда и в каква степен те са изпълнени в настоящия случай?
Възможно ли е да се установи обоснована връзка между предмета на спора и член 101, параграф 1 ДФЕС при липса на достатъчно фактически и правни обстоятелства, представени от националния съд?
Какви са последиците от непълното или недостатъчно мотивирано преюдициално запитване за допустимостта му съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-838/19: Boé Aquitaine, Определение от 19 март 2020 г.
Изискванията към съдържанието на решението за отправяне на преюдициално запитване, които гарантират възможността за полезно тълкуване на правото на Съюза от Съда.
Достатъчни ли са представените от националната юрисдикция фактически и правни елементи, за да се установи връзка между спора и член 101, параграф 1 ДФЕС, както и за да се определи приложимостта на тази разпоредба?
Недопустимостта на преюдициалното запитване при липса на необходимата фактическа и правна обосновка, съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/19: Литва/Комисия, Съдебно решение от 27 февруари 2020 г.
Тълкуван ли е и приложен правилно член 33м, параграф 1 от Регламент № 1257/1999 по отношение на това дали притежаването на квота за мляко представлява достатъчно доказателство за упражняване на търговска селскостопанска дейност от литовски земеделски стопанин?
Изопачени ли са доказателствата от Общия съд при преценката дали притежаването на квота за мляко е доказателство за упражняване на търговска селскостопанска дейност от литовски земеделски стопанин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/17: Köln-Aktienfonds Deka, Съдебно решение от 30 януари 2020 г.
Допуска ли член 63 ДФЕС правна уредба на държава членка, съгласно която чуждестранен инвестиционен фонд не получава възстановяване на удържания данък върху дивидентите, които фондът е получил от установени в тази държава членка дружества, тъй като не е доказал, че неговите акционери или притежатели на дялови участия отговарят на предвидените в тази правна уредба изисквания?
Допуска ли член 63 ДФЕС правна уредба на държава членка, съгласно която чуждестранен инвестиционен фонд не получава възстановяване на данъка върху дивидентите, който е трябвало да плати в тази държава членка, тъй като не отговаря на законовите изисквания за това възстановяване, и по-конкретно не разпределя в пълен размер доходите си от инвестиции на акционерите или притежателите на дялови участия във фонда ежегодно и най-късно в срок от осем месеца след края на счетоводната година, когато в държавата членка на установяване на фонда доходите му от инвестиции, които не са били разпределени, се считат за разпределени или се вземат предвид от държавата на установяване при облагането на акционерите или притежателите на дялови участия, все едно че е разпределена печалба, и когато от гледна точка на целта, залегнала в основата на тези изисквания, такъв фонд се намира в сходно положение с това на местен фонд, който има право на възстановяване на този данък, което трябва да се установи от запитващата юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-786/18: ratiopharm, Заключение от 30 януари 2020 г.
1. Трябва ли член 96, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че фармацевтичните предприятия могат да предлагат и на фармацевти безплатни готови лекарствени продукти, ако опаковките им са означени с надпис „за демонстрационни цели“, лекарствените продукти служат за изпробване на лекарствения продукт от фармацевтите, не съществува опасност от последващо предлагане (в неотворено състояние) на крайни потребители и са изпълнени останалите условия за предлагане, уредени в член 96, параграф 1, букви а)—г) и букви е)—ж) от тази директива?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: допуска ли член 96, параграф 2 от Директива 2001/83 национална разпоредба като член 47, параграф 3 от [AMG], ако тя се тълкува в смисъл, че фармацевтичните предприятия не могат да предлагат на фармацевти безплатни готови лекарствени продукти, ако опаковките им са означени с надпис „за демонстрационни цели“, лекарствените продукти служат за изпробване на лекарствения продукт от фармацевтите, не съществува опасност от последващо предлагане (в неотворено състояние) на крайни потребители и са изпълнени останалите условия за предлагане, уредени в член 96, параграф 1, букви а)—г) и букви е)—ж) от Директива 2001/83 и в член 47, параграф 4 от AMG?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-689/19: VodafoneZiggo Group/Комисия, Определение от 28 януари 2020 г.
Какво е съдържанието на понятието „интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз и какви са критериите за неговото признаване?
Може ли кандидатът за встъпване да докаже пряк и съществуващ интерес от изхода на делото, когато последиците за него са само потенциални или от общ характер, свързани с правна несигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/18: Santen, Заключение от 23 януари 2020 г.
1) Трябва ли понятието „различно приложение“ по смисъла на [решение Neurim], да се тълкува стриктно, тоест:
– да се свежда само до случаите на хуманно приложение, след като вече е въведено ветеринарно приложение,
– или да се отнася до показание с нов терапевтичен обхват — в смисъл на нов лекарствен продукт — в сравнение с предходното РПП, или до лекарствен продукт, в който активното вещество има действие, различно от това в лекарствения продукт, предмет на първото РПП,
– или, по-общо, с оглед на целите на [Регламент № 469/2009] за въвеждане на балансирана система, отчитаща всички засегнати интереси, включително тези на общественото здраве, да се преценява съгласно по-строги критерии от критериите за преценка на патентоспособността на изобретението?
Или, напротив, то трябва да се тълкува разширително, тоест така че да обхваща не само различни терапевтични показания и заболявания, но и различни лекарствени форми, дозировки и/или начини на приложение?
2) Означава ли изразът „приложение, което попада в обхвата на закрилата, осигурявана с основния патент“, по смисъла на [решение Neurim], че обхватът на основния патент трябва да съвпада с обхвата на РПП, на което се прави позоваване, и следователно да се свежда до новото медицинско приложение, съответстващо на терапевтичното показание на посоченото РПП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-332/18: Mytilinaios Anonymos Etairia – Omilos Epicheiriseon, Определение от 23 януари 2020 г.
Подлежи ли съдебното решение на служебна поправка при наличие на грешки във версията на езика на производството съгласно приложимия Процедурен правилник?
При какви условия загубилата страна следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в производството по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-746/18: Prokuratuur (Conditions d’accès aux données relatives aux communications électroniques), Заключение от 21 януари 2020 г.
1) Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че в наказателно производство достъпът на държавни органи до данни, позволяващи идентифициране на местоположението на източника и на адресата на комуникационната връзка, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство във връзка с фиксирана или мобилна телефонна комуникационна връзка, осъществена от заподозряното лице, представлява толкова тежка намеса в неговите основни права, закрепени в посочените разпоредби на Хартата, че този достъп трябва да бъде ограничен — в рамките на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до целите на борбата с тежката престъпност, независимо за кой период от време се отнасят запазените данни, до които имат достъп държавни органи?
2) Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], като се вземе предвид принципът на пропорционалност, откроен от Съда на Европейския съюз в решение [Ministerio Fiscal], т. 55—57, да се тълкува в смисъл, че когато посочените в първия въпрос данни, до които имат достъп държавни органи, нямат голям обхват (както с оглед на техния вид, така и на времето, за което се отнасят), произтичащата от този достъп намеса в основни права по принцип може да бъде обоснована с целите на предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на престъпления, и че колкото по-голям е обхватът на достъпните за държавните органи данни, толкова по-тежки трябва да бъдат престъпленията, чието преследване обосновава намесата в основни права?
3) Означава ли установеното от Съда на Европейския съюз в решение [Tele2 Sverige и Watson и др.], т. 2 от диспозитива, изискване, съгласно което достъпът на компетентните държавни органи до данните трябва да е подчинен на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, че член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58] следва да се тълкува в смисъл, че прокуратурата като орган, който ръководи производството по разследване, задължен е по закон да действа независимо, подчинява се само на закона, длъжен е да установи в производството по разследване както уличаващите, така и оневиняващите обвиняемия факти, но и представлява държавното обвинение в съдебното производство, може да се счита за независима административна структура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.