Pikamae
Генерален адвокат – Pikamäe
Дело C-209/22: Rayonna prokuratura Lovech, TO Lukovit (Fouille corporelle), Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Попадат ли в приложното поле на Директиви 2013/48 и 2012/13 фактически ситуации, в които при разследване на престъпление, свързано с държане на наркотични вещества, спрямо гражданин, за когото полицията има данни, че ги държи, е предприето принудително действие — личен обиск и изземване?
При положителен отговор на първия въпрос, какво е качеството на такова лице по смисъла на тези директиви, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“ и лицето не е привлечено с официално съобщение като „обвиняем“
Трябва ли на такова лице да бъдат осигурени правото на информация и правото на достъп до адвокат?
Принципът за ефективност на правото на Съюза допуска ли национална практика, според която съдебният контрол върху принудителните способи за доказване, включително личен обиск и изземване в досъдебното производство, не позволява преценка за това дали е допуснато достатъчно съществено нарушение на основните права на заподозрените и обвиняемите лица, гарантирани от членове 47 и 48 от Хартата, както и от Директиви 2013/48 и 2012/13?
Член 3 от Директива 2013/48 трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която спрямо заподозряно или обвиняемо лице в досъдебната фаза на наказателно производство могат да се извършат личен обиск и изземване на забранени от закона вещества, без това лице да има право на достъп до адвокат?
Принципите на правовата държава допускат ли национална уредба и съдебна практика, според която съдът няма правомощия да контролира привличането на едно лице като обвиняем, когато именно и единствено от този формален акт зависи дали на гражданина ще бъде осигурено правото на защита в случаите на предприемане спрямо него на принудителни действия по разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/23: TL/Комисия, Определение от 6 септември 2023 г.
Съществува ли задължение за мотивиране на оценъчния доклад и каква е правната стойност на вътрешните документи на Европейската комисия във връзка с това задължение?
Следва ли да се установи връзка между твърдяното психическо тормозене и съдържанието на оценъчния доклад, за да се приеме, че е налице нарушение?
Пораждат ли вътрешните документи на Комисията задължение за администрацията да поставя формални цели за оценявания период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/23: TL/Комисия, Определение от 6 септември 2023 г.
Необходимо ли е в атестационния доклад да се посочват конкретни факти в подкрепа на съдържащите се в него коментари съгласно приложимите нормативни актове?
Може ли твърдение за психически тормоз да обоснове незаконосъобразност на атестационния доклад без да е налице връзка между твърдения тормоз и отрицателната оценка?
Представлява ли липсата на определяне на цели за по-нататъшната работа в атестационния доклад нарушение, което да обоснове неговата отмяна, ако такова изискване не е предвидено във вътрешните документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/23: HP – Hrvatska pošta, Определение от 27 юли 2023 г.
Явява ли се задължението на националната юрисдикция да предприеме всички необходими мерки за бързо решаване на главното производство достатъчно основание за прилагане на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Достатъчно ли е наличието на различия в тълкуването на разпоредба от правото на Съюза между националните юрисдикции, за да се приложи ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-259/22: Arysta LifeScience Great Britain/Комисия, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Гарантирани ли са правата на защита на заявителя в процедурата по подновяване на одобрението на активното вещество тирама само в рамките на правата, изрично предвидени в член 12, параграф 3 и член 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 844/2012?
Допустимо ли е заявителят да оттегли едно от представителните употреби на активното вещество тирама от заявлението си за подновяване на одобрението и приложима ли е в случая административната насока на EFSA относно оттеглянето?
Законно ли е Комисията да се позовава на данни, свързани с употребата на тирама чрез листно пръскане, при оценката на заявлението за подновяване на одобрението за употреба като третиране на семена, след като заявлението за листно пръскане е оттеглено?
Допусната ли е грешка при преценката на значимостта на метаболита M1 и достатъчно ли е мотивирано наличието на риск, свързан с метаболита DMCS при употреба на тирама като третиране на семена?
Изисква ли принципът на предпазливостта провеждане на отделна оценка на въздействието (cost/benefit analysis) при отказ за подновяване на одобрението на активното вещество тирама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-259/22: Arysta LifeScience Great Britain/Комисия, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Нарушено ли е правото на защита на заявителя поради липса на участие в процедурата по приемане на регламента за неподновяване на одобрението на активното вещество тирам?
Задължена ли е Комисията да вземе предвид частичното оттегляне на заявлението за подновяване на одобрението след приключване на процеса по оценка на риска?
Възложена ли е доказателствената тежест на заявителя в рамките на процедурата по подновяване на одобрението на активно вещество?
Задължена ли е Комисията да извърши анализ на разходите и ползите при вземане на решение за подновяване на одобрението на активно вещество по Регламент № 1107/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-660/21: K.B. и F.S. (Relevé d’office dans le domaine pénal), Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Трябва ли членове 3 и 4, и член 8, параграф 2 от Директива 2012/13 във връзка с членове 47 и 48 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която забранява на съда, който се произнася по същество по наказателни дела, да разглежда служебно, с оглед отмяната на производството, нарушението на задължението на компетентните органи по силата на тези членове 3 и 4 да информират незабавно заподозрените или обвиняемите за правото им да запазят мълчание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/22: Provident Polska, Заключение от 22 юни 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че допуска за неравноправна да се обяви договорна клауза, с която в полза на търговец се предвижда такса или комисиона в прекомерно голям размер спрямо предлаганата от него услуга?
Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби от националното право или тяхно тълкуване в съдебната практика, изискващи потребителят непременно да има правен интерес, за да се уважи искът му срещу търговец за установяване на нищожността или непротивопоставимостта на договор или част от него с неравноправни договорни клаузи?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 и принципите на ефективност, на пропорционалност и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че допускат да се приеме, че договор за заем, чиято единствена договорна клауза, в която се предвижда начинът на погасяване на заема, е била обявена за неравноправна, не може да продължи да действа след отстраняването ѝ от него и поради това е нищожен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/23: Autoramiksas/Комисия, Определение от 19 юни 2023 г.
Отказът на Европейската комисия да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка представлява ли акт, подлежащ на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС?
Могат ли частни или юридически лица, подали жалба до Европейската комисия, да се считат за пряко и индивидуално засегнати от мерките, които Комисията приема в рамките на производството по член 258 ДФЕС?
Налице ли е бездействие по смисъла на член 265 ДФЕС, когато институцията е отговорила на подадено искане и е изложила мотиви за отказ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/23: Autoramiksas/Комисия, Определение от 19 юни 2023 г.
Представлява ли отказът на Европейската комисия да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС акт, който подлежи на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС?
Могат ли лицата, подали жалба до Комисията относно нарушение на правото на ЕС от държава членка, да се считат за пряко и индивидуално засегнати от мерките, които Комисията приема в рамките на производството по член 258 ДФЕС?
Възможно ли е предявяване на иск за бездействие по член 265 ДФЕС в случай на отказ на Комисията да започне производство по член 258 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.