всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Mengozzi

Генерален адвокат – Mengozzi

Дело C-252/17: Vadillo González, Определение от 21 март 2018 г.

Достатъчно изчерпателен ли е фактическият и правният контекст, изложен в преюдициалното запитване, за да позволи на Съда и на заинтересованите страни да се произнесат по съществото на въпросите?
Изпълнени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда относно мотивирането на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-551/16: Klein Schiphorst, Съдебно решение от 21 март 2018 г.

Допустимо ли е с оглед на членове 63 и 7 от Регламент № 883/2004, на целта и съдържанието на този регламент, както и на свободното движение на хора и работници, предоставената в член 64, параграф 1, буква в) [in fine] от Регламент № 883/2004 възможност да се прилага по такъв начин, че молба за удължаване на срока за прехвърляне на обезщетения за безработица по принцип да се отхвърля, освен ако Uwv прецени, че предвид особените обстоятелства на конкретния случай, например когато съществува конкретна и доказуема перспектива за работа, няма основание да постанови отказ за удължаването на срока за прехвърляне?
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, по какъв начин следва държавите членки да прилагат предоставената от член 64, параграф 1, буква в) от Регламент № 883/2004 възможност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-133/17: Podilă и др., Съдебно решение от 21 март 2018 г.

Следва ли член 114, параграф 3 ДФЕС, както и членове 151 и 153 ДФЕС, както и разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО и последващите индивидуални директиви, да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка на Съюза да въвежда срокове и процедури, които ограничават достъпа до правосъдие по отношение на класифицирането на работното място като такова, което излага работниците на особени или специални условия, като по този начин лишават работниците от правото на безопасност и здраве при работа, произтичащо от това класифициране съгласно вътрешните нормативни актове, посочени в акта за преюдициално запитване?
Противоречи ли член 9, буква а) от Директива 89/391/ЕИО на национално законодателство, което не санкционира бездействието на работодателя по отношение на получаването на оценка на риска за безопасността и здравето при работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-133/17: Podilă и др., Съдебно решение от 21 март 2018 г.

Следва ли член 114, параграф 3 ДФЕС и членове 151 ДФЕС и 153 ДФЕС, както и Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място да се тълкуват в смисъл, че се прилагат по отношение на национална правна уредба, която установява стриктни срокове и процедури, при които националните съдилища нямат възможност да променят или да определят рисковата категория на полагания от работниците труд, от която зависи размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст на тези работници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-12/17: Dicu, Заключение от 20 март 2018 г.

Следва ли член 7 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба от националното законодателство, съгласно която при определянето на размера на годишния отпуск времето, през което работникът е бил в отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, не се признава за период на действително полагане на труд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-355/16: Picart, Съдебно решение от 15 март 2018 г.

Може ли правото на установяване като самостоятелно заето лице, определено в членове 1 и 4 от [ССДХ] и в член 12 от приложение I към него, да се счита за еквивалентно на свободата на установяване, която член 49 [ДФЕС] гарантира на лицата, упражняващи дейност като самостоятелно заети лица?
С оглед на предвиденото в член 16 от [ССДХ], следва ли в тази хипотеза да се прилага съдебната практика, изведена от решение [от 7 септември 2006 г., N (C‑470/04, EU:C:2006:525)], постановено след датата на подписване на това споразумение, към случай на преместил местожителството си в Швейцария гражданин на държава членка, който само е запазил дяловите си участия в дружества по правото на тази държава членка, осигуряващи му сигурно влияние върху решенията на тези дружества и позволяващи му да определя тяхната дейност, без да твърди, че възнамерява да упражнява в Швейцария друга дейност като самостоятелно заето лице, различна от упражняваната в държавата членка, на която е бил гражданин, и състояща се в управление на тези дялови участия?
Ако това право не е еквивалентно на свободата на установяване, следва ли то да се тълкува по същия начин, по който Съдът на Европейския съюз е тълкувал свободата на установяване в своето решение [от 7 септември 2006 г., N (C‑470/04, EU:C:2006:525)]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-482/16: Stollwitzer, Съдебно решение от 14 март 2018 г.

Трябва ли член 45 ДФЕС и членове 2, 6 и 16 от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която, за да премахне дискриминация, основана на възраст, породена от прилагането на национална правна уредба, зачита, за целите на класиране на работниците на дадено предприятие в таблицата на заплатите, само периодите на заетост, прослужени след навършването на 18‑годишна възраст, премахва с обратно действие тази възрастова граница по отношение на всички тези работници, но позволява да се зачете само опитът, придобит в предприятия, извършващи дейност в същия икономически сектор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-651/16: DW, Съдебно решение от 7 март 2018 г.

Трябва ли член 4, параграф 3 ДЕС и член 45, параграфи 1 и 2 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, в която, при определянето на размера на обезщетението за майчинство, от използвания за изчисляването на средната осигурителна основа период от дванадесет месеца не се изключват месеците, през които съответното лице е работило в институция на Европейския съюз и е било осигурено по общата осигурителна схема на [Съюза], а се приема, че в посочения период лицето не се е осигурявало в Латвия и съответно доходите му се приравняват на средната осигурителна основа в държавата, което може значително да намали размера на отпуснатото обезщетение за майчинство в сравнение с евентуалния размер на обезщетението, което лицето би могло да получи, ако в използвания за изчисляването период не бе отишло да работи в институция на [Съюза], а бе останало да работи в Латвия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-127/16: SNCF Mobilités/Комисия, Съдебно решение от 7 март 2018 г.

Допуснал ли е Общият съд грешка при тълкуването на целта на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ относно прекратяването на икономическата дейност на Sernam?
Тълкувал ли е неправилно Общият съд понятието „продажба“ по смисъла на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“?
Правилно ли е приел Общият съд, че продажбата en bloc на активите на Sernam трябва да обхваща само активите, а не и пасивите?
Спазени ли са изискванията за открита и прозрачна тръжна процедура при прехвърлянето en bloc на активите на Sernam?
Объркал ли е Общият съд предмета на продажбата и продажната цена при анализа на рекапитализацията на Sernam?
Правилно ли е тълкувал Общият съд член 4 от решение „Sernam 2“ и критериите за икономическа приемственост при възстановяване на държавната помощ?
Трябва ли да се прилага критерият за частния инвеститор към прехвърлянето en bloc на активите на Sernam като компенсаторна мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-672/16: IMOFLORESMIRA – INVESTIMENTOS IMOBILIÁRIOS, Съдебно решение от 28 февруари 2018 г.

Съвместима ли е с членове 167, 168, 184, 185 и 187 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., при положение че недвижим имот, макар и да е незает за период от две и повече години, продължава да се намира в гражданския оборот, т.е. наличен е на пазара за отдаване под наем и за предоставяне на услуги от типа „офис център“ след доказване на намерението на съответния собственик да го отдаде под наем и да начисли ДДС върху сделката, като положи необходимите усилия за осъществяване на намерението си, квалификацията „липса на ефективно използване на недвижимия имот за нуждите на предприятието“ и/или „липса на ефективно използване на недвижимия имот за облагаеми сделки“ по смисъла на разпоредбата на член 26, параграф 1 от [CIVA] и член 10, параграф 1, буква b) от режима на отказ от освобождаване от ДДС при сделки с недвижими имоти, одобрен с Декрет-закон № 21/2007 от 29 януари 2007 г., в предишните си редакции, и вследствие на това да се приеме, че първоначалното приспадане трябва да бъде предмет на корекция, тъй като надвишава това, на което данъчнозадълженото лице е имало право?
При утвърдителен отговор може ли в светлината на правилното тълкуване на членове 137, 167, 168, 184, 185 и 187 от [Директивата за ДДС] да бъде наложена такава еднократна корекция за целия неизтекъл период, както предвижда португалското законодателство в член 10, параграф 1, букви b) и c) от режима на отказ от освобождаване от ДДС при сделки с недвижими имоти, одобрен с Декрет-закон № 21/2007 от 29 януари 2007 г., в предишната му редакция, в случаите когато недвижимият имот е незает за повече от две години, но продължава да се намира в гражданския оборот за отдаване под наем (с възможност за отказ) и/или (облагаемо) предоставяне на услуги и е налице намерение за използването на недвижимия имот през следващите години за облагаеми дейности, предоставящи право на приспадане?
Съвместимо ли е с разпоредбата на членове 137, 167, 168 и 184 от [Директивата за ДДС] прилагането на член 2, параграф 2, буква c) във връзка с член 10, параграф 1, буква b) от режима на отказ от освобождаване от ДДС при сделки с недвижими имоти, одобрен с Декрет-закон № 21/2007 от 29 януари 2007 г., при положение че води до невъзможност за данъчнозадълженото лице да се откаже от освобождаване от ДДС при сключването на нови договори за наем след извършването на еднократна корекция по ДДС и компрометира режима на приспадане след изтичането на периода на корекция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17891011148 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form