Medina

1) Трябва ли разпоредбите на дял VII от [трета част от СТС], който се отнася до „Предаване“, да се прилагат единствено по отношение на наказателни преследвания и/или наказания лишаване от свобода/мерки, изискващи задържане, наложени за престъпления?
2) Понятието „престъпление“ в член 625, параграф 2 от СТС, който предвижда, че с изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи „лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването на лицето и различно от това, за което то е било предадено“, означава ли (1) престъпление съгласно определението в правото на издаващата държава или престъпление съгласно определението в правото на изпълняващата държава, или има самостоятелно значение по смисъла на правото на Съюза?
3) Ако в член 625, параграф 2 от СТС понятието „престъпление“ има самостоятелно значение, какви са критериите, за да се определи какво съставлява такова „престъпление“?
4) Относими ли са в този контекст членове 47, 48, 49 и 50 от [Хартата] (които се отнасят до „ефективни правни средства за защита/справедлив съдебен процес“ (член 47), „обвиняем“ (член 48), „престъпление“ (член 49) и „наказателно преследване за престъпление“ (член 50) и/или членове 6 и 13 от [ЕКПЧ] (които се отнасят до „каквото и да е наказателно обвинение“ и „ефективно средство за защита“)?
5) Изключва ли член 625, параграф 2 от СТС предаване в ситуация, при която едно лице е осъдено на шест месеца лишаване от свобода за неуважение към съда, но предаването не е поискано за целите на изпълнението на това наказание, тъй като правото на издаващата държава квалифицира неуважението към съда като свързано с въпроси от гражданскоправен характер и не го счита за престъпление или за наказателноправен въпрос?