всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Leger

Генерален адвокат – Léger

Дело C-193/94: Skanavi и Chryssanthakopoulos, Съдебно решение от 29 февруари 1996 г.

Следва ли членове 6, 8а и 52 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че са несъвместими с разпоредба на националното право, която изисква национална шофьорска книжка, издадена от държава членка на ЕИО, да бъде заменена с германска шофьорска книжка в срок от една година от момента, в който притежателят ѝ установи обичайното си местопребиваване във Федерална република Германия, като неизпълнението на това изискване води до третиране на управлението на моторно превозно средство като престъпление за управление без свидетелство за управление, наказуемо с лишаване от свобода до една година или с глоба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-107/94: Asscher/Staatssecretaris van Financiën, Заключение от 15 февруари 1996 г.

1. Позволява ли член 48 от Договора на държава-членка (държавата по заетостта) да налага значително по-висока ставка на данък върху доходите и заплатите върху доходите, получени в тази държава от работодател, установен там, когато служителят не пребивава в държавата по заетостта, а в друга държава-членка?
2. Ако не, допуска ли се такова различие в третирането, ако по-малко от 90% от световния доход на служителя, изчислен съгласно критериите на държавата по заетостта, се състои от доход, който може да бъде взет предвид за целите на данъка върху доходите от държавата по заетостта в случая на нерезиденти?
3. Допустимо ли е да се вземе предвид, чрез различна данъчна ставка, обстоятелството, че служителят не е длъжен да плаща вноски към националната осигурителна схема, действаща в държавата по заетостта?
4. Има ли значение в това отношение дали служителят е длъжен да плаща вноски за сравнимо осигуряване в държавата по пребиваване?
5. Има ли значение за отговорите на горепосочените въпроси дали служителят е гражданин на държавата по заетостта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-245/95: Комисия/NTN Corporation и Koyo Seiko, Определение от 14 февруари 1996 г.

Запазва ли се качеството на встъпила страна, придобито пред Първоинстанционния съд, в производството по обжалване пред Съда на Европейските общности?
Следва ли страна, която вече е встъпила в производството на първа инстанция, да подава нова молба за допускане на встъпване в производството по обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-342/93: Gillespie и др., Съдебно решение от 13 февруари 1996 г.

Следва ли от принципа на равно заплащане, установен в член 119 от Договора и подробно уреден в Директива 75/117, или от принципа, че бременните жени имат законно право на закрила, съдържащ се в Директива 76/207, че жените в отпуск по майчинство трябва да продължат да получават пълното възнаграждение и, когато е приложимо, да получат увеличение на заплатата, предоставено преди или по време на отпуска по майчинство
Ако няма такова изискване, предвижда ли все пак правото на Общността конкретни критерии — и ако да, какви са тези критерии — за определяне на размера на обезщетението, което трябва да се изплаща на тези жени по време на отпуска по майчинство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-177/94: Perfili, Съдебно решение от 1 февруари 1996 г.

Член 78 от действащия Италиански наказателнопроцесуален кодекс противоречи ли на членове 3, 5 и 6 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, доколкото изисква от гражданин на държава-членка — в случая британски гражданин — като жертва на престъпление, който възнамерява да се конституира като граждански ищец в наказателно производство, да изготви специален правен документ, който не се предвижда от неговата национална правна система, с който се предоставя специално пълномощно за конституиране като граждански ищец в наказателно производство, което може да е излишно съгласно английското право, тъй като е имплицитно в общото пълномощно?
Член 78 от кодекса противоречи ли на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека от 4 ноември 1950 г. и приложима ли е тази конвенция в настоящия случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-164/94: Aranitis/Land Berlin, Съдебно решение от 1 февруари 1996 г.

Следва ли член 1, буква в) във връзка с член 1, буква г) от Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно обща система за признаване на дипломи за висше образование, издадени след завършване на професионално обучение с продължителност най-малко три години, да се тълкува в смисъл, че съществува регулирана професия дори когато, макар да няма разпоредби, уреждащи достъпа до професията и упражняването ѝ, единственото образование и обучение за тази професия се предоставя чрез университетски курс с продължителност най-малко четири години и половина, водещ до диплома, и съответно само притежателите на тази университетска диплома търсят работа в тази професия и я упражняват?
Ако е така, представлява ли академичната титла „Диплом-...“ (в случая „Геолог“), при обстоятелствата, посочени във втората част на първия въпрос, едновременно професионална титла по смисъла на член 7, параграф 1 от директивата, когато няма друга професионална титла, предписана или защитена със закон или наредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-201/94: The Queen/The Medicines Control Agency, ex parte Smith & Nephew Pharmaceuticals и Primecrown / Th…, Заключение от 30 януари 1996 г.

1) Дали предприятие, което притежава разрешение за търговия по отношение на марков лекарствен продукт („Продукт X“), като такова разрешение е издадено в съответствие с процедурите, предвидени в Директива 65/65, има право да се позовава на Директива 65/65, и по-специално на член 5 от нея, пред национален съд, за да оспори валидността на (и да поиска отмяна на) разрешение за търговия, издадено на конкурент по отношение на патентован лекарствен продукт със същото наименование („Продукт Y“)?
2) Има ли право компетентният орган за издаване на разрешения в държава членка А да издаде разрешение за търговия на Продукт Y, който се внася от държава членка B, при положение че Продукт Y не е произведен от или под контрола на лицето, притежаващо разрешението за търговия в държава членка А, или на член на същата група компании?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
а) какви предварителни условия трябва да бъдат изпълнени, преди държава членка А да има право да издаде разрешение за търговия на Продукт Y; и по-специално
б) какви данни трябва да притежава държава членка А по отношение на Продукт Y, преди компетентният орган да издаде разрешение за търговия на Продукт Y?
в) до каква степен компетентният орган може да се позовава на данни, предоставени от притежателя на разрешението за търговия за Продукт X, в случай че сроковете за изключителност на данните, предвидени в член 4.8 от Директива 65/65 (с измененията), не са изтекли?
г) има ли право компетентният орган да издаде разрешение за търговия на Продукт Y, който се внася, при положение че не е сравнил действителните производствени процеси на Продукт Y с тези на Продукт X?
4) Повлиява ли отговорът на въпроси 2 и 3 от факта, че притежателите на разрешенията за търговия на Продукт X и Продукт Y в държава членка А и държава членка B съответно са лицензополучатели на един и същ търговски лицензиар, който се намира извън Европейската общност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-335/94: Mrozek и Jäger, Заключение от 25 януари 1996 г.

1) Как следва да се определи понятието „събиране и обезвреждане на отпадъци“ по смисъла на член 4, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 3820/85?
а) Отнася ли се това понятие изключително до събирането на отпадъци от частни домакинства или обхваща и превоза на отпадъци от търговски предприятия?
б) По отношение на отпадъците от частни домакинства:
aa) Включват ли се специални видове битови отпадъци, като батерии, бои и разтворители, в изключението, предвидено в член 4, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 3820/85?
bb) Приложимо ли е изключението само за кратки пътувания в рамките на територията на дадена община, по-специално при събиране от врата на врата, или обхваща и по-дълги пътувания, като например превоз до по-отдалечено депо за отпадъци?
cc) Може ли превозът на такива отпадъци да се ползва от изключението по член 4, параграф 6 от регламента, дори когато събирането и обезвреждането се извършват от частни предприятия по възлагане от общината?
в) Ако превозът на търговски отпадъци също е обхванат:
aa) Обхваща ли се превозът на всякакъв вид търговски отпадъци?
bb) Обхваща ли член 4, параграф 6 от регламента и по-дълги пътувания, като например превоз до депа?
г) Приложим ли е член 4, параграф 6 и за пътувания с празни превозни средства, като например връщане от депо без товар?
д) Обхващат ли се от изключението пътувания, свързани с подготовката за превоз, като например преместване на превозни средства или ремаркета между различни клонове на предприятието?
2) Какво е съотношението между дерогацията, съдържаща се в член 4, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 3820/85, и националните правила относно времето за управление?
а) Ако дадено пътуване попада в обхвата на дерогацията по член 4, параграф 6 от регламента, може ли да се наложи ограничение на времето за управление по национални правила?
или
б) Неприложими ли са национални правила, като например Германския закон за работното време или Наредбата за прилагане на този закон, за такива пътувания?
Въпрос по дело C-39/95: Дали член 4 от Регламент (ЕИО) № 3820/85 освобождава от приложното поле на Регламент (ЕИО) № 3821/85 превозните средства, принадлежащи на частни предприятия, занимаващи се със събиране и третиране на отпадъци, които превозват контейнери за отпадъци или промишлени отпадъци, включително когато такъв превоз се извършва на дълги разстояния?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-127/94: The Queen/Ministry of Agriculture, Fisheries and Food, ex parte Ecroyd Limited и Rupert Ecroyd, Заключение от 11 януари 1996 г.

1. Дали ответното министерство има правомощие и/или задължение да предостави на жалбоподателя временна специална референтна квота и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота: (i) съгласно Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89; и/или (ii) след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, когато: (a) жалбоподателят е бил член на дружество, което е обработвало стопанството и е дало ангажимент по схема за немаркетиране; (b) всички други членове са напуснали дружеството преди изтичането на периода на схемата за немаркетиране и стопанството, по отношение на което е даден ангажиментът, впоследствие е било обработвано от жалбоподателя за негова сметка; (c) след напускането на другите членове жалбоподателят не е произвеждал мляко на стопанството за остатъка от периода на първоначалната схема за немаркетиране; (d) не е даден нов писмен ангажимент от жалбоподателя след напускането на другите членове съгласно член 6 от Регламент № 1078/77 на Съвета за изпълнение на ангажимента, даден от дружеството; (e) жалбоподателят е получил първична квота за отделно стопанство. Ако да, кога възниква такова правомощие и/или задължение
2. Ако отговорът на въпрос 1 е, че ответното министерство няма такова правомощие и/или задължение, дали член 3a, параграф 1 от Регламент № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент № 764/89, е неправомерен и невалиден доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на специална референтна квота при горепосочените обстоятелства
3. Ако отговорът на въпрос 2 е, че член 3a, параграф 1 от Регламент № 857/84 е неправомерен и невалиден доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на млечна квота, има ли ответното министерство правомощие и/или задължение да предостави млечна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди приемането на допълнително законодателство на Общността за отстраняване или отчитане на невалидността на съответната разпоредба
Ако да, кога възниква или е възникнало такова правомощие и/или задължение
4. Ако отговорът на горните въпроси е, че ответното министерство е имало правомощие и/или задължение да предостави специална референтна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди Съветът на министрите да е приел ново законодателство и/или след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, има ли жалбоподателят по принцип право на обезщетение от ответното министерство за това, че не му е предоставена специална референтна квота
5. Ако отговорът на въпрос 4 е, че жалбоподателят има право на обезщетение от министерството, на каква основа трябва да се изчисли това обезщетение
1. Дали ответното министерство има правомощие и/или задължение да предостави на жалбоподателя специална референтна квота и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота: (i) съгласно Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89 и Регламент (ЕИО) № 1639/91; и/или (ii) след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, когато: (a) жалбоподателят е бенефициент на Children’s Settlement, включващ inter alia земя, и е станал бенефициент на своя дял от този фонд на 25-годишна възраст през 1983 г.; (b) съответната земя е била отдавана под наем от попечителите на Children’s Settlement на H. & R. Ecroyd Ltd; (c) част от земята е била отдавана поднаем на дружество, Credenhill Farming, включващо inter alia H. & R. Ecroyd Ltd; (d) Credenhill Farming е поело ангажимент по схема за немаркетиране съгласно Регламент № 1078/77 на Съвета по отношение на стопанството си, т.е. отдадената поднаем земя; (e) всички други членове са напуснали дружеството Credenhill Farming преди изтичането на периода на схемата за немаркетиране и стопанството, по отношение на което е даден ангажиментът, впоследствие е било обработвано от H. & R. Ecroyd Ltd за негова сметка; (f) Credenhill Farming, а впоследствие и H. & R. Ecroyd Ltd, са спазили условията на ангажимента за немаркетиране. По-специално, след напускането на другите членове, H. & R. Ecroyd Ltd не е произвеждало мляко на стопанството за остатъка от периода на първоначалната схема за немаркетиране; (g) не е даден писмен ангажимент от H. & R. Ecroyd Ltd след напускането на другите членове съгласно член 6 от Регламент № 1078/77 на Съвета за изпълнение на ангажимента, даден от дружеството; (h) H. & R. Ecroyd Ltd е получило първична квота за отделно стопанство; (i) през 1987 г., след изтичането на първоначалния период на немаркетиране, част от земята, първоначално предмет на ангажимента за немаркетиране, е била отдадена поднаем от H. & R. Ecroyd Ltd на жалбоподателя и оттогава се обработва от него; (j) през декември 1989 г. правото на собственост върху съответната земя е прехвърлено, при условие на наемното право на H. & R. Ecroyd Ltd, на жалбоподателя от попечителите на Children’s Settlement в изпълнение на бенефициентното право на жалбоподателя по Children’s Settlement; (k) това прехвърляне е било обвързано с компенсаторно плащане от жалбоподателя към попечителите, представляващо разликата между стойността на правото на жалбоподателя по Children’s Settlement и стойността на прехвърлената земя, като се отчита липсата на специална референтна квота по отношение на нея. Ако да, кога възниква такова правомощие и/или задължение
2. Ако отговорът на въпрос 1 е, че ответното министерство няма такова правомощие или задължение, валиден ли е член 3a от Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89 и Регламент (ЕИО) № 1639/91, доколкото изключва такъв производител от предоставяне на специална референтна квота
3. По-специално, ако отговорът на въпрос 1 е, че ответното министерство няма такова правомощие или задължение, тъй като жалбоподателят не изпълнява условието, съдържащо се в Регламент № 857/84, изменен с Регламент № 1639/91, според което стопанството трябва да бъде получено преди 29 юни 1989 г., валидни ли са посочените регламенти доколкото изключват производители, които придобиват стопанство чрез наследяване или подобни способи след 29 юни 1989 г.
4. Ако отговорът на горните въпроси е, че член 3a, параграф 1 от Регламент № 857/84 на Съвета, изменен, е неправомерен и невалиден доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на млечна квота, има ли ответното министерство правомощие и/или задължение да предостави млечна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди приемането на допълнително законодателство на Общността за отстраняване или отчитане на невалидността на съответната разпоредба
Ако да, кога възниква или е възникнало такова правомощие и/или задължение
5. Ако отговорът на горните въпроси е, че ответното министерство е имало правомощие и/или задължение да предостави специална референтна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди Съветът на министрите да е приел ново законодателство и/или след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, има ли жалбоподателят по принцип право на обезщетение от ответното министерство за това, че не му е предоставена специална референтна квота
6. Ако отговорът на въпрос 5 е, че жалбоподателят има право на обезщетение от ответното министерство, на каква основа трябва да се изчисли това обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1787980818286 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form