Leger
Генерален адвокат – Léger
Дело C-290/94: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 2 юли 1996 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз налагането на изискване за гръцко гражданство като условие за достъп до заетост в публични, полупублични или общински предприятия и дружества, предоставящи услуги по разпределение на вода, газ и електричество, в оперативните сектори на общественото здравеопазване, в образованието, транспорта, научните изследвания за немилитарни цели, пощенските, телекомуникационните и радио-телевизионните услуги, както и за музикални длъжности в Атинската опера и в общински и местни оркестри, по отношение на граждани на други държави членки, извън случаите, когато тези длъжности включват пряко или непряко участие в упражняването на публичноправни правомощия или задачи по защита на общия интерес на държавата или други публични органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-473/93: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 2 юли 1996 г.
Допустимо ли е Комисията да даде на държава членка четиримесечен срок за изпълнение на мотивирано становище в рамките на процедура за установяване на неизпълнение на задължения?
Може ли държава членка да изисква националност за всички длъжности в публичните сектори на научните изследвания, образованието, здравеопазването, вътрешния транспорт, пощите и телекомуникациите, както и във водоснабдяването, газоснабдяването и електроснабдяването, без да прави разграничение според естеството на длъжността?
Може ли държава членка да се позове на вътрешноправни разпоредби, международни договори или специфична демографска ситуация, за да оправдае общото изискване за националност за достъп до публична служба, което противоречи на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/95: Комисия/Гърция, Заключение от 27 юни 1996 г.
Неизпълнение на задълженията по член 169 от Договора за ЕИО, поради неизпълнение на задължението за транспониране в националното право на Директива 91/414/ЕИО на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита в предвидения срок.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/94: Asscher/Staatssecretaris van Financiën, Съдебно решение от 27 юни 1996 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/95: Комисия/Гърция, Заключение от 20 юни 1996 г.
Неизпълнение на задълженията по член 5 от Директива 89/665/ЕИО, изразяващо се в неизпълнение в установения срок на задължението за приемане на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за пълното транспониране на Директива 89/665/ЕИО относно процедурите за обжалване при възлагане на обществени поръчки за доставки и строителство.
Неизпълнение на задължението за уведомяване на Комисията за приетите мерки за транспониране на Директива 89/665/ЕИО в националното законодателство в установения срок.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/94: Италия/Комисия, Съдебно решение от 6 юни 1996 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/94: The Queen/Ministry of Agriculture, Fisheries and Food, ex parte Ecroyd Limited и Rupert Ecroyd, Съдебно решение от 6 юни 1996 г.
1. Има ли правомощие и/или задължение Министерството да предостави на жалбоподателя временна специална референтна квота и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота:
(i) съгласно Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89; и/или
(ii) след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs,
при положение че:
(a) жалбоподателят е бил член на дружество, което е обработвало стопанството и е дало ангажимент по схема за не-предлагане на пазара;
(b) всички други членове са напуснали дружеството преди изтичането на периода на схемата за не-предлагане на пазара и стопанството, по отношение на което е даден ангажиментът за не-предлагане на пазара от дружеството, впоследствие е било обработвано от жалбоподателя за негова сметка;
(c) след напускането на другите членове на дружеството, жалбоподателят не е произвеждал мляко в стопанството за остатъка от периода на първоначалната схема за не-предлагане на пазара, поета от дружеството;
(d) не е даден нов писмен ангажимент от жалбоподателя след напускането на другите членове на дружеството съгласно член 6 от Регламент № 1078/77 на Съвета за изпълнение на ангажимента за не-предлагане на пазара, поет от дружеството;
(e) жалбоподателят е получил първична квота за отделно стопанство.
Ако да, кога възниква такова правомощие и/или задължение?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е, че Министерството няма такова правомощие и/или задължение, член 3а, параграф 1 от Регламент № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент № 764/89, невалиден ли е, доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на специална референтна квота при горепосочените обстоятелства?
3. Ако отговорът на въпрос 2 е, че член 3а, параграф 1 от Регламент № 857/84 е невалиден, доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на млечна квота, има ли Министерството правомощие и/или задължение да предостави млечна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди приемането на допълнително законодателство на Общността за отстраняване или отчитане на невалидността на съответната мярка?
Ако да, кога възниква или е възникнало такова правомощие и/или задължение?
4. Ако отговорът на горните въпроси е, че Министерството е имало правомощие и/или задължение да предостави специална референтна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди Съветът на министрите да е приел ново законодателство и/или след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, има ли жалбоподателят по принцип право на обезщетение от Министерството за това, че не му е предоставена специална референтна квота?
5. Ако отговорът на въпрос 4 е, че жалбоподателят има право на обезщетение от Министерството, на каква основа следва да се изчисли това обезщетение?
1. Има ли Министерството правомощие и/или задължение да предостави на жалбоподателя специална референтна квота и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота:
(i) съгласно Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89 и Регламент (ЕИО) № 1639/91; и/или
(ii) след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs,
при положение че:
(a) жалбоподателят е бенефициент на Children’s Settlement, включващ inter alia земя, и е станал бенефициент на своя дял от този фонд на 25-ия си рожден ден през 1983 г.;
(b) съответната земя е била дадена под наем от попечителите на Children’s Settlement на H. & R. Ecroyd Ltd;
(c) част от земята е била отдадена под наем и обработвана от дружество, Credenhill Farming, включващо inter alia H. & R. Ecroyd Ltd;
(d) Credenhill Farming е поело ангажимент за не-предлагане на пазара съгласно Регламент № 1078/77 на Съвета по отношение на своето стопанство, т.е. земята, дадена под наем, както е посочено по-горе;
(e) всички други членове са напуснали дружеството Credenhill Farming преди изтичането на периода на схемата за не-предлагане на пазара и стопанството, по отношение на което е даден ангажиментът за не-предлагане на пазара от дружеството, впоследствие е било обработвано от H. & R. Ecroyd Ltd за негова сметка;
(f) Credenhill Farming, а впоследствие и H. & R. Ecroyd Ltd, са спазили условията на ангажимента за не-предлагане на пазара. В частност, след напускането на другите членове на дружеството, H. & R. Ecroyd Ltd не е произвеждало мляко в стопанството за остатъка от периода на първоначалната схема за не-предлагане на пазара, поета от дружеството;
(g) H. & R. Ecroyd Ltd не е дало писмен ангажимент след напускането на другите членове на дружеството съгласно член 6 от Регламент № 1078/77 на Съвета за изпълнение на ангажимента за не-предлагане на пазара, поет от дружеството;
(h) H. & R. Ecroyd Ltd е получило първична квота за отделно стопанство;
(i) през 1987 г., след изтичането на първоначалния период на не-предлагане на пазара, част от земята, първоначално предмет на ангажимента за не-предлагане на пазара, поет от Credenhill Farming, е била дадена под наем от H. & R. Ecroyd Ltd на жалбоподателя и оттогава се обработва от него;
(j) през декември 1989 г. правото на собственост върху съответната земя е било прехвърлено, при условие на наем от H. & R. Ecroyd Ltd, на жалбоподателя от попечителите на Children’s Settlement в изпълнение на бенефициентното право на жалбоподателя по Children’s Settlement;
(k) това прехвърляне е било обвързано с уравнително плащане от жалбоподателя към попечителите, представляващо разликата между стойността на правото на жалбоподателя по Children’s Settlement и стойността на прехвърлената земя, като се вземе предвид липсата на специална референтна квота по отношение на нея.
Ако да, кога възниква такова правомощие и/или задължение?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е, че Министерството няма такова правомощие или задължение, член 3а от Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89 и Регламент (ЕИО) № 1639/91, валиден ли е, доколкото изключва такъв производител от предоставяне на специална референтна квота?
3. В частност, ако отговорът на въпрос 1 е, че Министерството няма такова правомощие или задължение, тъй като жалбоподателят не изпълнява условието, съдържащо се в Регламент № 857/84, изменен с Регламент № 1639/91, което изисква стопанството да бъде получено преди 29 юни 1989 г., валидни ли са посочените регламенти, доколкото изключват производители, които придобиват стопанство чрез наследяване или подобни средства след 29 юни 1989 г.?
4. Ако отговорът на горните въпроси е, че член 3а, параграф 1 от Регламент № 857/84 на Съвета, изменен, е незаконен и невалиден, доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на млечна квота, има ли Министерството правомощие и/или задължение да предостави млечна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди приемането на допълнително законодателство на Общността за отстраняване или отчитане на невалидността на съответната мярка?
Ако да, кога възниква или е възникнало такова правомощие и/или задължение?
5. Ако отговорът на горните въпроси е, че Министерството е имало правомощие и/или задължение да предостави специална референтна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди Съветът на министрите да е приел ново законодателство и/или след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, има ли жалбоподателят по принцип право на обезщетение от Министерството за това, че не му е предоставена специална референтна квота?
6. Ако отговорът на въпрос 5 е, че жалбоподателят има право на обезщетение от Министерството, на каква основа следва да се изчисли това обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/94: The Queen/Ministry of Agriculture, Fisheries and Food, ex parte Hedley Lomas (Ireland), Съдебно решение от 23 май 1996 г.
Пречи ли правото на Общността на държава членка да се позове на член 36 от Договора за създаване на ЕИО, за да оправдае ограничаване на износа на стоки към друга държава членка единствено на основание, че според първата държава втората държава не спазва изискванията на хармонизираща директива на Общността, която преследва целта, защитавана от член 36, но не предвижда нито процедура за контрол върху прилагането ѝ, нито санкции при нарушение на нейните разпоредби?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви условия възниква задължение на държавата членка да обезщети вредите, причинени на търговец поради отказ за издаване на лиценз за износ в нарушение на член 34 от Договора и как се определя размерът на такова обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/94: Faroe Seafood и Føroya Fiskasøla, Съдебно решение от 14 май 1996 г.
1. (a) Когато компетентните органи на държава членка претендират последващо събиране на митнически сборове върху вноса съгласно Регламент 1697/79 на Съвета на основание, че стоките не произхождат от юрисдикцията, посочена в съответния сертификат EUR.1, следва ли националното право или правото на Общността да определя правилата, определящи
- страната, носеща тежестта на доказване, че стоките не произхождат оттам; и
- стандарта на доказване, приложим по въпроса?
(b) Ако тези правила се определят от правото на Общността, какви са тези правила?
2. При правилното тълкуване на Регламент 2051/74 на Съвета, Регламент 3184/74 на Комисията и Регламент 1697/79 на Съвета, могат ли компетентните органи на държава членка да наложат последващи митнически сборове върху пратки, внесени от Фарьорските острови, когато
- тези органи не са наложили митнически сборове към момента на вноса, разчитайки на сертификати EUR.1, удостоверяващи фарьорски произход на пратките;
- тези сертификати EUR.1 са издадени добросъвестно от компетентните фарьорски органи;
- разследваща мисия, съставена от служители на Комисията, придружени от датски и британски служител, е докладвала, че пратките не отговарят на правилата за произход, тъй като фабриките, доставящи пратките, са обработвали материали с и без произход, без да ги разделят, и тъй като документацията относно статута на използваните суровини не е приложена към съответните заявления;
- мисията е заключила, че „тези сертификати EUR.1 ... са изцяло или частично анулирани“;
- фарьорските органи не приемат заключенията на мисията и поддържат, че сертификатите са в сила;
- не е направено позоваване на Комитета по произход относно спорните в доклада на мисията въпроси;
- по други въпроси, възникнали от разследващата мисия, е направено позоваване на Комитета по произход?
3. (a) Следва ли условията, определящи „фарьорски плавателни съдове“ в Приложение IV на Регламент 2051/74 на Съвета и Обяснителна бележка 4 на Приложение I на Регламент 3184/74 на Комисията, да се тълкуват кумулативно или алтернативно?
(b) Ако тези условия следва да се тълкуват кумулативно, включва ли терминът „екипаж“ в този контекст лица, които не са част от нормалния състав на плавателния съд, но са наети за конкретно плаване или част от плаване, съгласно споразумение за съвместно предприятие с предприятие от трета държава, за да работят на плавателния съд като стажанти или неквалифицирани работници под палубата, заплащани или от оператора на плавателния съд, или от предприятието в третата държава?
(c) Когато фабрика за преработка на риба не разделя суровините според техния произход, както е определено в Регламент 3184/74, могат ли митническите органи на държава членка да наложат мито върху вноса от тази фабрика в размер, равен на митото, което би било дължимо, ако произходът на стоките във всяка пратка съответства пропорционално на произхода на суровините, внесени във фабриката през годината на вноса?
4. (a) Когато органите на държава членка издадат единен последващ платежен документ за обща сума и част от тази сума е несъбираема съгласно член 2, параграф 1 от Регламент 1697/79, следва ли националното право или правото на Общността да определя дали платежният документ трябва да се счита за нищожен изцяло?
(b) Ако този въпрос се урежда от правото на Общността, при какви обстоятелства (ако има такива) платежният документ трябва да се счита за нищожен изцяло?
5. При правилното тълкуване на член 5, параграф 2 от Регламент 1697/79 на Съвета и член 4 от Регламент 2164/91 на Комисията, свободни ли са компетентните органи на държава членка да пристъпят към последващо събиране на вносни мита, които не са били събрани при вноса на стоки, без първо да сезират Комисията, когато:
- износителят, действайки добросъвестно, е декларирал стоките като фарьорски произход;
- освен ако предходното не се тълкува другояче, износителят е спазил всички действащи разпоредби относно митническата декларация;
- компетентните органи на юрисдикцията, от която са изнесени стоките, действайки добросъвестно, са удостоверили в сертификатите за движение EUR.1, че стоките произхождат оттам и през цялото време са поддържали валидността на тези сертификати;
- компетентните органи на държавата членка, в която са внесени стоките, действайки добросъвестно, първоначално са приели, че произходът на стоките е такъв, какъвто е деклариран в сертификатите;
- лицата, отговорни за плащане, през цялото време са вярвали добросъвестно, че произходът на стоките е такъв, какъвто е деклариран в сертификатите;
- компетентните органи на държавата членка на вноса не твърдят, че са разгледали искането за отказ от събиране на мито преди издаването на исканията за последващо събиране;
- тези компетентни органи са решили да не сезират Комисията, тъй като не са счели, че са изпълнени условията за отказ от събиране на мита по член 5, параграф 2, доколкото компетентните органи са счели, че рискът от неправилно издаване на сертификат EUR.1 се носи от вносителя или агента и че вносител, изцяло притежаван от износител, и агент на такъв износител, следва да могат да установят произхода на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/94: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 2 май 1996 г.
Спазено ли е изискването за задължителна оценка на въздействието върху околната среда за всички проекти, изброени в точка 2 от Приложение I към Директива 85/337/ЕИО, в белгийското законодателство?
Съответства ли определението за „интегрирани химически инсталации“ във фламандското законодателство на изискванията на точка 6 от Приложение I към Директива 85/337/ЕИО?
Допустимо ли е националното законодателство да изключва предварително цели класове проекти, изброени в Приложение II към Директива 85/337/ЕИО, от задължението за оценка на въздействието върху околната среда?
Изпълнено ли е задължението за транспониране на членове 7 и 9 от Директива 85/337/ЕИО във фламандския регион и в региона на столицата Брюксел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.