Leger
Генерален адвокат – Léger
Дело C-374/97: Feyrer, Заключение от 18 март 1999 г.
1. Може ли дадено лице да се противопостави на събирането на такси, по-високи от стандартните суми, посочени в точка 1 от приложението, свързано с член 2, параграф 1 от Директива 85/73/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 93/118/ЕО, когато държавата членка не е транспонирала Директива 93/118/ЕО в националното си законодателство в рамките на предвидения срок?
2. Може ли държава членка да събира такси, по-високи от стандартните суми, въз основа на точка 4, буква б) от приложението, свързано с член 2, параграф 1 от Директива 85/73/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 93/118/ЕО, при условие че събраните такси не надвишават действителните разходи, без да се налагат допълнителни условия?
3. Зависи ли разрешението, дадено на държавите членки по член 2, параграф 3 от Директива 85/73/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 93/118/ЕО, да събират сума, по-висока от таксите на Общността, от общата такса, събрана в държавата членка като цяло, и действителната стойност на разходите за инспекции, направени в държавата членка като цяло, или е достатъчно, когато държавата членка е делегирала разрешението за събиране на таксите на местните органи, общата такса, събрана от местния орган, да не надвишава действителната стойност на разходите за инспекции, направени от този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/97: Leathertex, Заключение от 16 март 1999 г.
Следва ли членове 5, параграф 1 и 2 от Брюкселската конвенция, в приложимата към настоящия случай редакция, да се тълкуват в смисъл, че съставен иск, основан на различни задължения, произтичащи от един и същ договор, може да бъде предявен пред един и същ съд, въпреки че съгласно правилата за компетентност на държавата, в която е предявен искът, едно от договорните задължения, на които се основава искът, трябва да бъде изпълнено в тази държава, а другото — в друга държава — членка на ЕО, като се има предвид, че съдът, пред който е предявен искът, решава въз основа на предявения пред него иск, че нито едно от двете задължения, които са предмет на иска, не е подчинено на другото и че те са равнопоставени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/97: Castelletti, Съдебно решение от 16 март 1999 г.
1. Необходимо ли е съгласието на страните по отношение на клауза за избор на съд да бъде установено съгласно член 17 от Конвенцията, изменена с Конвенцията за присъединяване от 9 октомври 1978 г., доколкото се позовава на понятието „обичай“ (usages), като същевременно използва термина „сключен“?
2. Какво се изисква конкретно, за да има „форма, която съответства“ по смисъла на член 17 от Конвенцията
По-специално, трябва ли клаузата за избор на съд да бъде включена в писмен документ, подписан от страната, която я е изготвила, и трябва ли подписът да бъде придружен от препратка към клаузата; трябва ли тази клауза да се откроява ясно сред останалите клаузи и трябва ли езикът, на който е съставена, да е свързан с националността на страните?
3. Съществуват ли ограничения относно избора на съд по член 17 от Конвенцията
Необходимо ли е избраният съд да има връзка с делото, може ли сезираният съд да преразгледа валидността на клаузата, както и намерението на страната, която я е включила, и може ли фактът, че приложимите материалноправни разпоредби пред избрания съд ограничават отговорността на тази страна, да повлияе на валидността на клаузата за избор на съд?
4. Какво се изисква за съществуването на обичай в международната търговия или стопанска дейност по смисъла на член 17 от Конвенцията
Необходимо ли е този обичай да съществува във всички държави-членки или е достатъчно да се практикува в държавите, които традиционно играят водеща роля в съответния сектор
Как се установява този обичай, каква публичност се изисква и какви са последиците, ако валидността на клаузата за избор на съд е оспорвана пред съдилищата?
5. Как се определя осведомеността на страните относно обичая
Коя страна трябва да е осведомена, има ли значение националността ѝ и каква степен на осведоменост се изисква?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-100/96: British Agrochemicals Association, Съдебно решение от 11 март 1999 г.
Позволява ли Директива 91/414/ЕИО от 15 юли 1991 г., изменена, на държава членка да разреши пускането на пазара на продукт за растителна защита, внесен от друга държава от ЕИП или от трета държава, тъй като държавата членка счита, че този продукт е идентичен с основен продукт за растителна защита, който вече е бил разрешен от тази държава членка съгласно член 4, параграф 1 или член 8, параграф 2 от Директивата, когато внесеният продукт се счита за идентичен с основния продукт, ако:
(а) активната съставка във внесения продукт е произведена от същото предприятие (или от свързано предприятие или по лиценз) като активната съставка на основния продукт и е същата в рамките на вариациите, приети от регистрационния орган; и
(б) формулировката на внесения продукт е произведена от същото предприятие (или от свързано предприятие или по лиценз) като тази на основния продукт и всички разлики в естеството, качеството и количеството на компонентите се считат от регистрационния орган за нямащи съществено въздействие върху безопасността на хората, домашните животни, добитъка, дивата природа или околната среда като цяло или върху ефикасността?
Позволява ли Директива 91/414/ЕИО от 15 юли 1991 г. на държава членка да разреши пускането на пазара на продукт за растителна защита, внесен от друга държава от ЕИП или извън ЕИП, като идентичен (както е определено в 1 по-горе) с основен продукт без какъвто и да е анализ на действителното съдържание на внесения продукт преди пускането му на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/97: Комисия/Италия, Съдебно решение от 25 февруари 1999 г.
Изпълнила ли е Италианската република задължението си да приеме и нотифицира в срок националните разпоредби, необходими за транспониране на Директива 91/676/ЕИО относно защитата на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, включително задължението по член 3, параграф 2, за определяне на уязвими зони?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/97: Carbonari и др., Съдебно решение от 25 февруари 1999 г.
Следва ли разпоредбата на Директива 82/76/ЕИО, предвиждаща, че обучението на специализиращи се лекари трябва да бъде „предмет на подходящо възнаграждение“, да се тълкува в смисъл, че при липса на специални разпоредби, приети от Италианската република в предвидените срокове, тя има директен ефект в полза на специализиращите се лекари спрямо административните органи на Италианската република и предоставя ли на специализиращите се лекари право на подходящо възнаграждение за всички задължения по обучението, изпълнявани в отделенията, натоварени с обучението от държавата, с кореспондиращо задължение на тези административни органи, включително Университета в Болоня, да изплатят такова възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/97: Швеция/Съвет, Заключение от 9 февруари 1999 г.
Нарушение на член 121, параграф 1 от Акта за присъединяване, доколкото на Кралство Швеция не е предоставен дял от така наречения „компенсационен треска“ при определянето на общия допустим улов за 1997 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/97: Wettwer, Заключение от 4 февруари 1999 г.
Прехвърля ли се правото на специална премия за производителите на говеждо и телешко месо за 1991 г. на производител, на когото по време на задължителния период на отглеждане заявителят е прехвърлил своето земеделско стопанство чрез дарение inter vivos и който е изпълнил предписаното отглеждане и угояване на съответните говеда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/96: Wilkens, Съдебно решение от 28 януари 1999 г.
Следва ли вторият параграф на член 3a, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 857/84, изменен с Регламент (ЕИО) № 1639/91, да се тълкува в смисъл, че не допуска предоставянето на временна специална референтна квота на производители, от които е поискано да върнат премия за непредлагане на пазара или за конверсия поради нарушение на поетото от тях задължение?
Ако е така, съвместимо ли е това правило с принципите на правото на Общността за защита на оправданите правни очаквания и пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.