Leger
Генерален адвокат – Léger
Дело C-429/99: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 16 октомври 2001 г.
Допустимо ли е държава членка да запази изключителни права върху предоставянето на услуги „call-back“ въз основа на дерогацията, предоставена по член 3 от Решение 97/310/ЕО, след като тези услуги не попадат в обхвата на определението за гласова телефония по член 1 от Директива 90/388/ЕИО?
Съвместимо ли е разширяването на изключителните права, предоставени на национален оператор, така че да обхващат и услуги „call-back“, с изискванията на член 2, параграф 2 от Директива 90/388/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/00: Bigi, Заключение от 10 октомври 2001 г.
1. Следва ли член 13, параграф 2 от Регламент № 2081/92 (както е изменен с член 1 от Регламент (ЕО) № 535/97) да се тълкува в смисъл, че не е необходимо държавата членка, за която се отнася, да приема официална мярка от законодателен или административен характер, за да разреши използването на нейна територия на наименования, които могат да бъдат объркани с тези, регистрирани по член 17 от Регламент № 2081/92?
2. Следователно, достатъчно ли е, за да се разреши използването на горепосочените наименования на територията на съответната държава членка, да няма възражение от тази държава членка срещу такова използване?
3. Правомерно ли е използването на такова наименование от предприятие, чието седалище е на територията на държавата членка, в която е регистрирано наименованието, ако това предприятие използва наименованието, което може да бъде объркано, само за продукти, предназначени за продажба извън държавата на регистрация и само на територията на държавата членка, която не възразява срещу използването на това наименование на своята територия?
4. Изтича ли петгодишният срок, посочен в член 13, параграф 2 от Регламент № 2081/92, за използване на наименование във връзка с продукт, чието наименование е регистрирано на 12 юни 1996 г. (вж. Регламент № 1107/96), на 12 юни 2001 г.?
5. Следователно, има ли право предприятие, чието седалище е в държава членка, по чиято молба е регистрирано защитено наименование за произход съгласно член 17 от Регламент № 2081/92 (24 юли 1993 г.), което е използвало наименование, което може да бъде объркано с регистрираното, непрекъснато през петте години преди влизането в сила на Регламент № 2081/92, да използва същото наименование за разграничаване на продукти, предназначени само за продажба извън държавата членка на регистрация и само на територията на държава членка, която не е възразила срещу използването на това наименование на своята територия?
6. Ако на пети въпрос се отговори утвърдително, може ли предприятието, чието седалище е в държавата членка на регистрация на защитеното наименование за произход (ЗНП), законно да обозначава своите продукти, използвайки наименованието, което може да бъде объркано с регистрираното, до изтичането на петата година след датата на регистрация на защитеното наименование (12 юни 1996 г.), тоест до 12 юни 2001 г.?
7. От деня, следващ датата, посочена в предходния въпрос (12 юни 2001 г.), трябва ли използването на всяко наименование, което може да бъде объркано с регистрираното, във всички държави членки от всеки оператор, който не е изрично упълномощен да използва регистрираното наименование по смисъла на Регламент № 2081/92, да се счита за забранено.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/00: Bigi, Заключение от 9 октомври 2001 г.
1) Следва ли член 13, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 да се тълкува в смисъл, че не е необходимо, за да се разреши използването на наименования в държава членка, които могат да бъдат объркани с тези, регистрирани по член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, тази държава членка официално да приеме разпоредба чрез закон или административна мярка
2) Достатъчно ли е следователно, за да се разреши използването на посочените наименования на територията на съответната държава членка, че държавата членка не възразява срещу това
3) Означава ли липсата на възражение от страна на държава членка, на чиято територия се използва наименование, което може да бъде объркано с това, регистрирано по член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, че предприятие, установено на територията на държавата членка, в която е извършена регистрацията, може законно да използва посоченото наименование, при условие че използва объркващото наименование само за продукти, предназначени за продажба извън държавата на регистрация и само на територията на държава членка, която не е възразила срещу използването на наименованието
4) Изтича ли петгодишният срок по член 13, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 за използване на съответното наименование за продукт, за който наименованието е регистрирано на 12 юни 1996 г. [вж. Регламент (ЕО) № 1107/96], на 12 юни 2001 г.
5) Има ли предприятие, установено в държава членка, по чиято молба е регистрирано защитено наименование за произход (ЗНП) по член 17 от Регламент № 2081/92 и което без прекъсване е използвало наименование, което може да бъде объркано с регистрираното наименование за произход, в продължение на пет години преди влизането в сила на Регламент № 2081/92 (което е станало на 24.7.1993 г.), поради това право да използва това наименование за означаване на продукти, предназначени изключително за продажба извън държавата на регистрация и само в държава членка, която не е възразила срещу използването на това наименование на своя територия
6) Ако на пети въпрос се отговори положително, може ли предприятие, установено в държавата членка, в която е регистрирано защитеното наименование за произход, законно да означава своите продукти, използвайки наименованието, което може да бъде объркано с регистрираното наименование, до изтичането на петата година след датата на регистрация на защитеното наименование (което е станало на 12.6.1996 г.), т.е. до 12 юни 2001 г.
7) Може ли да се приеме, че след датата, посочена в шести въпрос (12.6.2001 г.), съществува забрана за използване на всяко наименование, което може да бъде объркано с регистрираното, във всички държави членки, за всеки стопански субект, който не е изрично оправомощен да използва регистрираното наименование съгласно Регламент № 2081/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/00: Комисия/Италия, Заключение от 20 септември 2001 г.
Неизпълнение на задълженията по член 10, параграф 1 от Директива 98/51/ЕО поради неизвършване в установения срок на необходимите законодателни, подзаконови и административни мерки за транспониране на тази директива
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-401/99: Thomsen, Заключение от 20 септември 2001 г.
1) Следва ли член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета от 28 декември 1992 година относно въвеждането на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти да се тълкува в смисъл, че при изтичане на селскостопански наем, референтните количества, налични на съответните стопанства, могат да бъдат прехвърлени изцяло или частично съгласно разпоредби, приети или които предстои да бъдат приети от държавите членки, като се вземат предвид законните интереси на страните, само ако към момента на предаването наемодателите са производители по смисъла на член 9, буква в) от Регламент № 3950/92?
2) Ако понятието „производител“ по член 7, параграф 2 следва да се разбира в по-широк смисъл, възможно ли е прехвърляне в такива случаи и когато наемодателите не възнамеряват да започнат маркетинг на мляко, а желаят да прехвърлят референтните количества заедно със земята на трети лица?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен, трябва ли третите лица, на които ще бъдат прехвърлени референтните количества, да бъдат производители по смисъла на член 9, буква в) от Регламент № 3950/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/99: DaimlerChrysler, Заключение от 20 септември 2001 г.
1) Следва ли изразът „в съответствие с Договора“ по член 4, параграф 3, буква а), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 259/93 да се тълкува в смисъл, че при обща забрана за износ на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, обоснована с принципите на близост, приоритет на оползотворяването и самодостатъчност при обезвреждането на отпадъци, следва да се провери и дали забраната за износ е съвместима с първичното право на Европейския съюз, по-специално със забраната за количествени ограничения върху търговията между държавите членки по член 28 и сл. от Договора за ЕО?
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, при забрана за износ, наложена с нормативен акт и ограничена по количество, достатъчно ли е да се извърши контрол само върху самия нормативен акт или трябва да се извършва контрол и във всеки отделен случай, в който се забранява планиран износ въз основа на този нормативен акт
В този контекст допустимо ли е чрез въвеждане на задължение за предлагане на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, на национално съоръжение да се установи за срок от 15 години забрана за износ на тези отпадъци, ако към момента на въвеждане на това задължение сигурността, търсена при третирането на отпадъците, може да бъде постигната само чрез сключване на договор с такава продължителност с оператора на това съоръжение?
3) Позволява ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93 на държавите членки да приемат законодателство, което, в рамките на задълженията за предлагане на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, поставя като условие за изпращане на такива отпадъци в други държави членки, планираното обезвреждане да отговаря на изискванията на държавата на изпращане относно опазването на околната среда?
4) Противоречи ли член 3 и сл. от Регламент (ЕИО) № 259/93 на това държава членка да прилага преди процедурата по уведомяване собствена процедура по предлагане и разпределение на отпадъците, приложима за планираното трансгранично изпращане на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/00: Комисия/Гърция, Заключение от 20 септември 2001 г.
Неизпълнение на задълженията по член 5, параграф 1 от Директива 97/41, член 10, параграф 1 от Директива 98/51 и член 7, параграф 1 от Директива 98/67 поради неизвършване в установения срок на необходимите мерки за транспониране на тези директиви в националното право.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-417/99: Комисия/Испания, Съдебно решение от 13 септември 2001 г.
Може ли държава членка да отложи задължението за определяне на компетентните органи и структури по член 3, първа алинея от Директива 96/62/ЕО, докато не бъдат приети специфичните правила за пределните стойности и прагове на предупреждение?
Съответстват ли националните мерки, приети от Испания, на изискванията за яснота, прецизност и прозрачност при транспониране на член 3, първа алинея от Директива 96/62/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-467/00: Comité du personnel de la BCE и др./ЕЦБ, Определение от 13 септември 2001 г.
Приложим ли е двумесечният срок за обжалване по член 42 от Условията за работа и член 8.2 от Правилника за персонала и към Комитета на персонала при спорове за колективни права?
Допустимо ли е във въззивното производство да се повдигат правни основания, които не са били представени пред първоинстанционния съд?
Разполага ли Общият съд с компетентност да издава разпореждания на институции на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-67/99: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 11 септември 2001 г.
Допустимо ли е предявеният от Комисията иск за установяване на неизпълнение да бъде обявен за недопустим поради липса на достатъчно мотивирано изложение в мотивираното становище и поради разширяване на предмета на спора в исковата молба?
Изпълнила ли е Ирландия задължението си да представи на Комисията в срок пълния списък на местата по член 4, параграф 1, първа алинея от Директива 92/43/ЕИО?
Изпълнила ли е Ирландия задължението си да предостави на Комисията в срок необходимата информация за всяко място по член 4, параграф 1, втора алинея от Директива 92/43/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.