La Pergola
Генерален адвокат – La Pergola
Дело C-54/95: Германия/Комисия, Съдебно решение от 21 януари 1999 г.
Допустимо ли е Комисията да увеличи с 10% финансовата корекция за забавено уведомяване относно мерки за съответствие с правото на Съюза при отпускане на износни възстановявания за продукти на основата на нишесте и захар?
Законосъобразно ли е включването в процедурата по уравняване на сметките за финансовата 1991 година на суми, отнасящи се до 1992 година, във връзка с износа на едър рогат добитък за Полша?
Изпълнили ли са германските органи задълженията си по контрол и доказване на предназначението на изнесените животни като чистопородни разплодни животни, и следва ли Комисията да докаже с достатъчна сигурност нередностите при износа за Полша?
Съществувало ли е към релевантния период задължение за представяне на определени документи (родословие, оценка на генетична стойност и др.) за доказване на качеството на животните като чистопородни разплодни животни?
Следва ли ЕФГЗ да поеме разходите до нивото на възстановяванията за животни за клане, когато декларираните като разплодни животни всъщност са били животни за клане?
Изпълнили ли са германските органи задължението си за навременно и ефективно разследване и контрол по случая Imex (износ на животни за Близкия изток), включително по отношение на действията на помощник-митнически служители?
Може ли Комисията да направи корекции, надхвърлящи установеното от националните наказателни съдилища, при наличие на сериозни и основателни съмнения относно редовността на разходите?
Допустимо ли е ограничаване на намалението на корекцията до 90% поради късно предоставяне на информация от германските органи относно плащанията към Imex?
Законосъобразно ли е предоставянето на удължаване на срока за представяне на доказателства за пристигане на стоки в трета държава (случай Südfleisch), когато има съмнения относно добросъвестността на износителя?
Изпълнили ли са германските органи задължението си за надлежна грижа при възстановяване на неправомерно изплатени средства по случая Barfuß (износ на говеждо и телешко за Зимбабве), включително относно доказателствата за реалното достигане на стоките до страната на местоназначение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/96: Calfa, Съдебно решение от 19 януари 1999 г.
Противоречи ли разпоредба на националното право на разпоредбите на правото на Общността, посочени в мотивите на акта за преюдициално запитване, и по-специално на разпоредбите на членове 8, параграфи 1 и 2, 8а, параграф 1, 48, 52 и 59 от Договора за ЕИО, на разпоредбите на съответните директиви, също посочени в мотивите, или на други релевантни разпоредби на правото на Общността относно свободното движение на лица и услуги, както и на принципа на равно третиране по член 7 от Договора за ЕИО, когато такава разпоредба на националното право задължава националния съд, освен ако не са налице наложителни причини, по-специално семейни причини, да разпореди експулсиране за цял живот на гражданин на друга държава членка по съображения за обществен ред и обществена сигурност, единствено на основание, че този гражданин на друга държава членка, докато законно пребивава в приемащата държава с цел получаване на туристически услуги, е извършил престъпленията придобиване на наркотици за лична употреба и употреба на наркотици, и когато такова експулсиране води до правна пречка за завръщането му в страната — освен ако не бъде разрешено след изтичане на тригодишен срок от министъра на правосъдието по негова преценка — с цел да упражнява дейностите, предвидени в горепосочените разпоредби на правото на Общността, и когато в случай на извършване на такива престъпления от гражданин на приемащата държава се налага същото наказание лишаване от свобода, но не и друга аналогична санкция, като ограничение на пребиваването, което се налага на гражданин на приемащата държава само ако е наложено наказание лишаване от свобода за по-тежко престъпление, като например търговия с наркотици, и е изцяло по преценка на съда?
Следва ли експулсирането от приемащата държава по такава разпоредба на националното право (както е описано по-горе в т. 1) на гражданин на друга държава членка да се счита за съвместимо с горепосочените разпоредби на правото на Общността, когато при експулсирането съдът, който го разпорежда, не разполага с никаква преценка, освен тази относно наложителните причини, по-специално семейни причини, при определяне дали продължаването на пребиваването на нарушителя в приемащата държава може да бъде оправдано, и следва ли такава мярка да се счита за нарушаваща принципа на пропорционалност в правото на Общността, тоест за непропорционална спрямо тежестта на извършените от това лице престъпления (описани по-горе в т. 1), като се има предвид, че съгласно националното право те се разглеждат като леки престъпления и се наказват, както е посочено в мотивите на акта за преюдициално запитване, или като се има предвид, че разпореденото от националния съд експулсиране е за цял живот, като се допуска възможност за разрешение от министъра на правосъдието по негова преценка за завръщане след изтичане на тригодишен срок от експулсирането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/97: Комисия/Франция, Заключение от 19 януари 1999 г.
Неправилно транспониране на член 2 от Директива 92/13/ЕИО чрез въвеждане на система за парични санкции, която не осигурява достатъчно възпиращ ефект
Неизпълнение на задължението за транспониране на разпоредбите относно системата за атестиране (Глава II от Директива 92/13/ЕИО)
Неизпълнение на задължението за транспониране на разпоредбите относно процедурата по помирение (Глава IV от Директива 92/13/ЕИО)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/96: Комисия/Ирландия, Заключение от 17 декември 1998 г.
Неправилно транспониране на член 4, параграф 2 от Директива 85/337/ЕИО по отношение на проектите, изброени в точка 1(б) и (д), и точка 2(а) от Приложение II към Директивата, чрез определяне на прагове, които не отчитат чувствителността на местоположението и кумулативните и инкрементални ефекти на проектите
Непълно транспониране на членове 2, параграф 3, 5 и 7 от Директива 85/337/ЕИО в националното законодателство
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/96: Sürül, Заключение от 17 декември 1998 г.
1. Допуска ли се турски гражданин, пребиваващ в Германия, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80 от 19 септември 1980 г. на Съвета по асоцииране, създаден съгласно Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция („Решение № 3/80“), и който притежава само Aufenthaltsbewilligung, да има право, произтичащо пряко от член 3 във връзка с член 4, параграф 1, буква h) от Решение № 3/80, на германски детски надбавки, така че това право да е обусловено единствено от изпълнението на условията, приложими спрямо германските граждани, а не от изпълнението на допълнителните условия, приложими спрямо чужденци, предвидени в първото изречение на параграф 1, алинея 3 от Bundeskindergeldgesetz („BKGG“) в редакцията, публикувана в Официалното съобщение от 31 януари 1994 г. (BGBl. I, стр. 168)
Или, за да се формулира въпросът по-общо: Забранено ли е на държава членка да отказва на турски гражданин, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80, семейни помощи, предвидени в нейното законодателство, на основание, че този гражданин не притежава Aufenthaltsberechtigung или Aufenthaltserlaubnis
2. Явява ли се турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80 през периодите, когато съгласно законодателството на тази държава за него се считат за платени задължителни вноски за пенсионното осигуряване за времето, прекарано в отглеждане на дете
3. Следва ли турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, който освен че следва, работи там въз основа на съответно Aufenthaltserlaubnis до 16 часа седмично като случаен работник, да се счита само на това основание за работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80 или във всеки случай поради това, че е осигурен по закон срещу трудови злополуки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/97: Consorzio Caseifici Altopiano di Asiago, Заключение от 26 ноември 1998 г.
1) Следва ли членове 9 и 2 от Регламент (ЕИО) № 3950/92 от 28 декември 1992 г. да се тълкуват в смисъл, че всяко лице, което получава мляко, независимо от правната природа на правоотношението, въз основа на което е извършена доставката, може да се счита за „изкупвач“, отговорен за заплащането на допълнителната такса, и по-специално, че група кооперативи може да се счита за такъв по отношение на млякото, доставено, а не продадено, на нея от членове на кооператива?
2) Следва ли член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3950/92 от 28 декември 1992 г. да се тълкува в смисъл, че изкупвачите са действително и лично задължени да удържат от сумата, изплатена на производителите, дължимата сума като допълнителна такса, или това е само право, предоставено в интерес на изкупвача, неизпълнението на което не води до санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-102/96: Комисия/Германия, Съдебно решение от 12 ноември 1998 г.
Допустимо ли е държава членка да налага изисквания за специално маркиране и термична обработка на месо от некастрирани мъжки прасета, които надхвърлят хармонизираните на равнище Европейски съюз правила относно откриването и оценката на изразена сексуална миризма?
Може ли държава членка едностранно да отказва да признае методите за проверка, използвани от държавата на произход, и да не прилага предвидената в правото на Съюза процедура за разрешаване на спорове относно съответствието с ветеринарно-санитарните изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/96: Gemeente Arnhem и Gemeente Rheden/BFI Holding, Съдебно решение от 10 ноември 1998 г.
1. За целите на тълкуването на член 6 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени услуги (Директивата), първата алинея от втората подточка на член 1, буква б) от Директивата, която уточнява, че „орган, подчинен на публичното право“ означава всеки орган, ... създаден с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, трябва ли да се тълкува като правещ разлика
(i) между нужди от общ интерес и нужди с индустриален или търговски характер, или
(ii) между нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, и нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (i),
(а) трябва ли изразът „нужди от общ интерес“ да се разбира така, че не може да става въпрос за задоволяване на нужди от общ интерес, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
и
(б) ако е така, трябва ли изразът „нужди с индустриален или търговски характер“ да се разбира така, че нужди с индустриален или търговски характер се задоволяват винаги, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
3. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (ii), трябва ли разликата между „нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ и „нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер“ да се определя според това дали (конкуриращи се) частни предприятия задоволяват такива нужди или не?
4. Трябва ли изискването органът да е създаден „с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ да се тълкува така, че такава „конкретна цел“ може да съществува само когато органът е създаден изключително за задоволяване на такива нужди?
5. Ако не е така, трябва ли органът да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, почти изключително, съществено, преобладаващо или в някаква друга степен, за да може да отговаря или да продължи да отговаря на изискването да е създаден с конкретната цел да задоволява такива нужди?
6. Има ли значение за отговорите на въпроси 1 до 5 дали нуждите от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, за които органът е създаден да ги задоволява, произтичат от законодателство във формалния смисъл, от административни разпоредби, от актове на администрацията или по друг начин?
7. Има ли значение за отговора на въпрос 4, ако отговорността за търговските дейности е възложена на отделно юридическо лице, което е част от една и съща група или предприятие, в рамките на което се извършват и дейности за задоволяване на нужди от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.