Дело C-262/96: Sürül, Заключение от 17 декември 1998 г.

1. Допуска ли се турски гражданин, пребиваващ в Германия, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80 от 19 септември 1980 г. на Съвета по асоцииране, създаден съгласно Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция („Решение № 3/80“), и който притежава само Aufenthaltsbewilligung, да има право, произтичащо пряко от член 3 във връзка с член 4, параграф 1, буква h) от Решение № 3/80, на германски детски надбавки, така че това право да е обусловено единствено от изпълнението на условията, приложими спрямо германските граждани, а не от изпълнението на допълнителните условия, приложими спрямо чужденци, предвидени в първото изречение на параграф 1, алинея 3 от Bundeskindergeldgesetz („BKGG“) в редакцията, публикувана в Официалното съобщение от 31 януари 1994 г. (BGBl. I, стр. 168)

Или, за да се формулира въпросът по-общо: Забранено ли е на държава членка да отказва на турски гражданин, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80, семейни помощи, предвидени в нейното законодателство, на основание, че този гражданин не притежава Aufenthaltsberechtigung или Aufenthaltserlaubnis

2. Явява ли се турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80 през периодите, когато съгласно законодателството на тази държава за него се считат за платени задължителни вноски за пенсионното осигуряване за времето, прекарано в отглеждане на дете

3. Следва ли турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, който освен че следва, работи там въз основа на съответно Aufenthaltserlaubnis до 16 часа седмично като случаен работник, да се счита само на това основание за работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80 или във всеки случай поради това, че е осигурен по закон срещу трудови злополуки?