Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-162/21: Pesticide Action Network Europe и др., Съдебно решение от 19 януари 2023 г.
Трябва ли член 53 от Регламента за продуктите за растителна защита да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка при определени условия да предостави разрешение за третиране на семена с продукти за растителна защита, за продажба или за сеитба на семена, третирани с продукти за растителна защита?
При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли при определени условия член 53 от Регламента за продуктите за растителна защита да се прилага за продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, чието пускане на пазара или използване е ограничено или забранено на територията на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-632/20: Испания/Комисия, Съдебно решение от 17 януари 2023 г.
Допустимо ли е Косово да бъде третирано като „трета страна“ по смисъла на член 35, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1971, въпреки че не е признато от всички държави членки като независима държава?
Може ли член 111 от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Косово да служи като достатъчно правно основание за участието на националния регулаторен орган на Косово в ОЕРЕС по смисъла на член 35, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1971?
Включва ли сътрудничеството, предвидено в член 111 от ССА с Косово, правото на участие на националния регулаторен орган на Косово в органите на ОЕРЕС, дори при липса на изрично предвидено такова участие в споразумението?
Разполага ли Европейската комисия с правомощие едностранно да установява работните договорености за участието на националния регулаторен орган на Косово в ОЕРЕС по силата на член 17 ДЕС и член 35, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1971, или тези договорености следва да бъдат съгласувани и разрешени съвместно от ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-729/21: Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Łodzi, Определение от 16 януари 2023 г.
Какво следва да се разбира под „прехвърляне на универсалитет от вещи“ по смисъла на член 19, първа алинея от Директива 2006/112 и какви са критериите за квалифициране на дадена операция като такова прехвърляне?
Необходимо ли е получателят на прехвърления универсалитет да запази правната идентичност на прехвърлителя или да продължи същата дейност за приложимостта на член 19, първа алинея от Директива 2006/112?
Допустимо ли е националното право да предвиди освобождаване от ДДС при прехвърляне на универсалитет от вещи, без да поставя условие за правоприемство на получателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-729/21: Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Łodzi, Определение от 16 януари 2023 г.
Може ли националната правна уредба да предвиди, че прехвърлянето на съвкупност или част от активи не подлежи на облагане с ДДС, без да се изисква наличие на правоприемство между прехвърлителя и приобретателя?
Включва ли понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ и частичното прехвърляне на материални и нематериални активи, когато не всички активи на предприятието са прехвърлени, но съвкупността от тях позволява продължаване на самостоятелна икономическа дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/21: Fluvius Antwerpen, Заключение от 12 януари 2023 г.
1. Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия представлява доставка на стоки, а именно прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик?
2. При отрицателен отговор на този въпрос: трябва ли член 14, параграф 2, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия представлява доставка на стоки, а именно прехвърлянето, в съответствие с разпореждане от или от името на публичноправен орган или в съответствие със закона, на собствеността върху вещ срещу заплащането на компенсация?
3. Трябва ли член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че ако Fluvius Antwerpen има право да получи компенсация за незаконно получаваната енергия, то трябва да се приеме за данъчнозадължено лице, тъй като незаконното потребление е резултат от „икономическа дейност“ на Fluvius Antwerpen, а именно експлоатацията на материална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа?
4. Следва ли, ако член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/EО трябва да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия представлява икономическа дейност, член 13, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че Fluvius Antwerpen е публичноправен орган, и ако това е така, трябва ли член 13, параграф 1, трета алинея да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия е резултат от дейност на Fluvius Antwerpen, която не е незначителна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/21: Ministre de la Transition écologique и Premier ministre (Responsabilité de l’État pour la polluti…, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Трябва ли приложимите норми на правото на Европейския съюз, съдържащи се в член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50, както и в членове 7 и 8 от Директива 96/62, член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Директива 1999/30, членове 3 и 7 от Директива 80/779 и членове 3 и 7 от Директива 85/203, да се тълкуват в смисъл, че имат за цел да предоставят на частноправните субекти индивидуални права, които могат да породят право на обезщетение от държава членка на основание на принципа на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за които носи отговорност държавата?
Ако се приеме, че посочените по-горе разпоредби действително могат да породят такова право на обезщетение за вреди, засягащи здравето, при какви условия възниква това право, по-специално с оглед на датата, към която трябва да се прецени дали е налице неизпълнение на задължения от съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-250/22: Fallimento Villa di Campo, Определение от 21 декември 2022 г.
Изпълнени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда относно съдържанието на преюдициалното запитване, по-специално във връзка с връзката между разпоредбите на правото на Съюза и националното законодателство?
Позволява ли предоставената от националната юрисдикция информация на Съда да прецени приложимостта на разпоредбите на правото на Съюза към конкретния случай?
Необходим ли е отговорът на преюдициалното запитване за решаването на основния спор предвид липсата на достатъчни разяснения от страна на националната юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-250/22: Fallimento Villa di Campo, Определение от 21 декември 2022 г.
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно точни сведения относно фактическия и правния контекст на спора, както и причините за необходимостта от тълкуване на правото на Съюза, за да бъде допустимо съгласно член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Какви са последиците при липса на достатъчно сведения във връзка с допустимостта на преюдициалното запитване пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-317/22: Aziz/ЕСВД, Определение от 19 декември 2022 г.
Съответства ли исковата молба на изискванията за яснота, последователност и конкретност на правните основания и обстоятелства, посочени в член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 76, буква д) от Процедурния правилник на Общия съд?
Може ли липсата на достатъчно ясно и точно изложени правни основания в исковата молба да обоснове нейното обявяване за недопустима изцяло или частично?
Има ли значение за допустимостта на жалбата възможна грешка при преценката на отделни искания, когато цялостно липсват ясно и точно изложени правни основания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-357/22: Aziz/Европейски надзорен орган по защита на данните (CEPD), Определение от 19 декември 2022 г.
Съответства ли исковата молба на изискванията на член 76, буква д) от Процедурния правилник на Общия съд относно ясно, разбираемо и последователно изложение на основанията и аргументите?
Може ли недостатъчно ясното и прецизно формулиране на правните основания в исковата молба да обоснове нейната недопустимост в цялост?
Възможно ли е по-късно допълване или изменение на изложението на основанията и съществените фактически обстоятелства след подаването на исковата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.