Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-605/22: Hijos de Moisés Rodríguez González/EUIPO, Определение от 8 март 2023 г.
Какви са изискванията към жалбата за допускане на обжалване, за да може тя да бъде приета за повдигаща съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
При какви условия твърдяното противоречие с предходна съдебна практика може да се приеме като основание за допускане на обжалване?
В какви случаи твърденията за липса на мотиви в съдебния акт могат да представляват съществен въпрос за правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-605/22: Hijos de Moisés Rodríguez González/EUIPO, Определение от 8 март 2023 г.
Какви са изискванията към формата и съдържанието на молбата за допускане на обжалване при предварителния режим, за да се докаже значението на въпроса за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Възможно ли е успешно позоваване на противоречие с практиката на Съда или Общия съд, ако не е установено значението на въпроса за правото на Съюза?
Какви са последиците при непълни, противоречиви мотиви или недоказано отражение на твърдените грешки върху крайния извод в обжалвания акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/21: PrivatBank и др., Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Могат ли финансовите заеми и кредити, както и операциите с текущи и депозитни сметки във финансови институции, и по-специално кредитни институции, да се считат за движения на капитали по смисъла на член 63, параграф 1 ДФЕС?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически или юридически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава определен размер, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на първата от посочените разпоредби, както и ограничение на движението на капитали по смисъла на втората от тези разпоредби?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава 15000 евро, или с юридически лица, чиято икономическа дейност не е свързана с тази държава членка и чийто месечен кредитен оборот надвишава 50000 евро, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, стига тази административна мярка, първо, да е обоснована с целта за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма или като необходима мярка за предотвратяване на нарушенията на националните законови и подзаконови норми в областта на пруденциалния надзор върху финансовите институции или пък като мярка, обоснована със съображенията за обществен ред по член 65, параграф 1, буква б) ДФЕС, второ, е годна да гарантира осъществяването на тези цели, трето, не надхвърля необходимото за постигането им и четвърто, не засяга прекомерно защитените съгласно членове 56 и 63 ДФЕС права и интереси на съответната кредитна институция и нейните клиенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/21: Tráficos Manuel Ferrer, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Допускат ли член 101 ДФЕС и член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/104/ЕС национална гражданскопроцесуална норма, по силата на която при частично уважаване на претенцията съдебните разноски остават в тежест на всяка от страните, като всяка от тях понася половината от общите разходи, освен в случаите на злоупотреба с процесуални права?
Следва ли член 17, параграф 1 от Директива 2014/104 да се тълкува в смисъл, че нито обстоятелството, че ответникът по иск, попадащ в приложното поле на тази директива, е предоставил на разположение на ищеца данните, на които той се е позовал, за да обори експертизата на последния, нито фактът, че ищецът е отправил претенцията си само до един от извършителите на въпросното нарушение, сами по себе си са релевантни, за да се прецени дали е допустимо националните юрисдикции да направят оценка на вредата, като тази оценка предполага, от една страна, че наличието на вредата е установено, а от друга страна, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи тя точно в количествено отношение, което означава да се вземат предвид всички параметри, водещи до подобна констатация, и по-специално безрезултатността на действия като искането за представяне на доказателства, предвидено в член 5 от въпросната директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-668/21: Druvnieks, Съдебно решение от 9 февруари 2023 г.
Трябва ли член 60 от Регламент № 1306/2013 да се тълкува в смисъл, че ситуация, при която условията за отказ на заявление за помощ, подадено по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), предвидени в националното законодателство, са изпълнени не от заявителя на съответната помощ, а от друго предприятие, което принадлежи на същия собственик като заявителя и чиято земеделска дейност е поета от заявителя, може да попада в обхвата на понятието „изкуствено създадени условия“ по смисъла на този член, при положение че, от една страна, от съвкупността от обективни обстоятелства следва, че въпреки формалното спазване на условията, предвидени в посочената нормативна уредба, целта, преследвана от секторното законодателство в областта на земеделието, не е постигната, и от друга страна, е установено намерение да се получи предимство, произтичащо от правото на Съюза, чрез изкуствено създаване на необходимите за това условия?
Може ли член 60 от Регламент № 1306/2013 да се прилага, когато нито заявителят на съответната помощ, нито неговият собственик са били обект на решение за налагане на административна санкция, а именно изключване от кръга на бенефициерите на тази помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-668/21: Druvnieks, Съдебно решение от 9 февруари 2023 г.
Следва ли член 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 да се тълкува в смисъл, че хипотеза, при която предвидените в националната правна уредба условия за отхвърляне на заявление за помощ по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) са налице не за съответния заявител, а за друго предприятие, принадлежащо на същия собственик като заявителя, който е поел селскостопанската дейност на това предприятие, може да попада в обхвата на понятието „изкуствено създадени условия“ по смисъла на този член, и ако да, при какви условия?
Следва ли член 60 от Регламент № 1306/2013 да се тълкува в смисъл, че е приложим, макар на съответния заявител или на неговия собственик да не е наложена никаква административна санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-783/22: Bilkiewicz/The Bazooka Companies и EUIPO, Определение от 2 февруари 2023 г.
Явява ли се недопустима жалба срещу решение на Общия съд, когато към нея не е приложено отделно искане за допускане на жалбата съгласно член 170a, параграф 1 от Процедурния правилник?
Как се разпределят съдебните разноски, когато жалбата се отхвърля като недопустима преди да е връчена на другите страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-783/22: Bilkiewicz/The Bazooka Companies и EUIPO, Определение от 2 февруари 2023 г.
Изисква ли се задължително подаване на молба за допускане на обжалване при обжалване на решение на Общия съд в областта на марките на Европейския съюз?
Допустима ли е жалба срещу решение на Общия съд в областта на марките на Европейския съюз при липса на молба за допускане на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-738/22: Google и Alphabet/Комисия, Определение от 19 януари 2023 г.
Какви са процедурните изисквания за връчване на жалбата и процесуалните документи на страните по делото пред Общия съд съгласно Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
При какви условия се допуска запазване на поверителното третиране на материали спрямо встъпилите страни пред Общия съд и в производството пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-721/21: Eco Advocacy, Заключение от 19 януари 2023 г.
1) Следва ли от общия принцип на предимство на правото на Съюза и/или на лоялно сътрудничество, поначало или в конкретния контекст на правото в областта на околната среда, че когато лице оспори по съдебен ред действителността на административен акт, като се позовава изрично или мълчаливо на конкретен акт от правото на Съюза, но не посочва кои разпоредби на акта са нарушени или с оглед точно на кое тяхно тълкуване, националният съд, пред който е подадена жалбата, трябва или може да я разгледа въпреки нормите на националното процесуално право, които изискват конкретните нарушения да бъдат посочени в писмените изявления на лицето?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 4, параграфи 2, 3, 4 и/или 5, и/или от приложение III към Директивата за ОВОС, и/или от Директивата, разглеждани в светлината на принципите на правна сигурност и на добра администрация съгласно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че когато компетентен орган реши да не подлага предложение за издаване на разрешение за строеж на оценка на въздействието върху околната среда, трябва да има изрично, ясно и/или конкретно посочване на точните документи, в които са изложени мотивите на компетентния орган?
3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 4, параграфи 2, 3, 4 и/или 5, и/или от приложение III към Директивата за ОВОС, и/или от Директивата, разглеждани в светлината на принципите на правна сигурност и на добра администрация съгласно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че когато компетентен орган реши да не подлага предложение за издаване на разрешение за строеж на оценка на въздействието върху околната среда, той е длъжен да направи изрично изложение, в което се разглеждат всички конкретни раздели и подраздели от приложение III към Директивата за ОВОС, доколкото тези раздели и подраздели са потенциално релевантни за проекта?
4) Следва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че при прилагането на принципа, че за да се определи дали е необходимо впоследствие да се извърши проверка на последиците от даден план или проект за съответната територия, на етапа на предварителната проверка не следва да се вземат предвид мерките, предназначени за избягване или намаляване на вредните последици от плана или проекта за тази територия, компетентният орган на държава членка има право да вземе предвид характеристиките на плана или проекта, включващи отстраняване на замърсители, които могат да доведат до намаляване на вредните въздействия върху европейската зона, единствено поради това че тези характеристики не са предвидени като мерки за смекчаване на въздействието, дори да имат такъв ефект, и биха били включени в проекта като стандартни характеристики, независимо от въздействието върху съответната европейска зона?
5) Следва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че когато независимо от въпросите или опасенията, изразени от експертните органи, на етапа на предварителната проверка компетентният орган на държава членка е убеден, че не е необходима проверка, той трябва да изложи изрични и подробни мотиви, които могат да разсеят всяко разумно от научна гледна точка съмнение относно последиците от предвидените строителни работи за съответната европейска зона, и тези мотиви трябва изрично и индивидуално да отстраняват всяко от съмненията, изразени в това отношение в процеса на участие на обществеността?
6) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и/или Директивата, разглеждани в светлината на принципите на правна сигурност и на добра администрация съгласно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че когато компетентен орган реши да не подлага предложение за издаване на разрешение за строеж на процедура за проверка, трябва да има изрично, ясно и/или конкретно посочване на точните документи, в които са изложени мотивите на компетентния орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.