Jacobs
Генерален адвокат – Jacobs
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
Предполага ли изразът „един или повече части от тяхната дейност“ по член 7, параграф 1, буква б) от Директива 69/335/ЕИО съществуването на част от предприятие в смисъл на част от по-голямо предприятие, която има определена автономия, способна е да съществува независимо и чиито стопански активи, взети заедно, обслужват дейност, която по своята същност е ясно различима от останалата част на предприятието?
Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
а) Какви са съществените характеристики на „част от предприятие“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 69/335/ЕИО?
б) Представлява ли клон по смисъла на член 13 от Търговския кодекс „част от предприятие“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 69/335/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
1) Следва ли „таксите, платени под формата на такси или сборове“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 г. да се тълкуват като обхващащи единствено таксите, начислявани за услуги (по избор или задължителни), извършвани от публичната администрация специално за лицето, което ги изисква, или тези „такси, платени под формата на такси или сборове“, включват такси за услуги, извършвани в обществен интерес?
2) Трябва ли паричната такса, разрешена по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО от 17 юли 1969 г. — по отношение на „такси, платени под формата на такси или сборове“ — да бъде пропорционална на действителните разходи за предоставената услуга (както е постановявал Съдът на няколко пъти, макар и по други въпроси, а именно митнически, във връзка с разходите за услуга, която не е по избор, а задължителна: вж. например решение от 12 юли 1977 г. по дело 89/76 Комисия/Нидерландия, параграф 16; и последващи решения, най-скоро от 21 март 1991 г. по дело C-209/89 Комисия/Италия) или действителните разходи за услугата могат да бъдат напълно пренебрегнати?
3) Следва ли член 10 и член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането и/или поддържането на национално законодателство — от вида въведен от италианския законодател под формата на член 3, параграф 19 от Декрет-закон № 853 от 19 декември 1984 г. (преобразуван в Закон № 17 от 17 февруари 1985 г.) и изменен с член 36, параграф 8 от Декрет-закон № 69 от 2 март 1989 г., преобразуван в Закон № 154 от 27 април 1989 г. — което изисква годишно плащане на такса, която не е определена или определяема въз основа на разходите за предоставената услуга и, освен това, е в размер значително по-висок от този, начисляван на други капиталови дружества и други предприятия за същата услуга (например, за дружество с ограничена отговорност таксата е 3,5 милиона лири; за други видове дружества тя е 500 000 лири)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.1992 г.
Възможна ли е проверка в касационно производство на преценката на доказателствата, извършена от Първоинстанционния съд, при положение че исканията са обявени за недопустими или са отхвърлени поради липса на правно основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност – втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че дадена такса може да бъде определена като такса с еквивалентен на митническо мито ефект, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, преминаването на държавна граница трябва де факто или де юре да бъде едно от обстоятелствата, пораждащи задължението за плащане на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
– Може ли регионалният произход на продукт или категория продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятните разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така или само на естеството на съответния продукт?
– Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, вследствие на тяхното освобождаване от dock dues (octroi de mer), да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и на вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват като забраняващи на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че една такса може да бъде определена като такса с ефект, равностоен на митническо мито, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, изисква ли се преминаването на държавна граница да бъде, де факто или де юре, едно от събитията, пораждащи налагането на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
(i) Може ли регионалният произход на продукт или клас продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятни разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така, или само, на естеството на съответния продукт?
(ii) Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, в резултат на тяхното освобождаване от octroi de mer, да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува като забраняващо на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция, поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
Могат ли националните органи, отговорни за прилагането в държава членка на член 85, параграф 1 и член 86 от Договора за създаване на ЕИО, да използват информацията, получена от Комисията на ЕИО
а) съгласно член 11 от Регламент № 17/62 на Съвета
б) чрез доброволно уведомяване от предприятия, установени в тази държава членка, в съответствие с членове 2, 4 и 5 от Регламент № 17/62 на Съвета
в производства за налагане на санкция, провеждани единствено по член 85, параграф 1 и член 86 от Договора за създаване на ЕИО?
Могат ли посочените органи да използват информацията, посочена в първия въпрос, букви а) и б), в производства за налагане на санкция, провеждани по едновременно прилагане на правото на Общността в областта на конкуренцията и националното право в областта на конкуренцията?
Могат ли посочените органи да използват информацията, посочена в първия въпрос, букви а) и б), в производства за налагане на санкция, провеждани единствено по националното право в областта на конкуренцията?
Могат ли посочените органи да използват информацията, посочена в първия въпрос, букви а) и б), в производства за разрешаване на практики, ограничаващи конкуренцията, провеждани единствено по тяхното национално право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
Нарушение на Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците
Нарушение на Директива 84/631/ЕИО на Съвета относно надзора и контрола в рамките на Европейската общност върху трансграничния превоз на опасни отпадъци
Нарушение на член 30 и член 36 от Договора за ЕИО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
Съвместимо ли е абсолютното забрана за депониране на отпадъци, произхождащи от друга държава членка, с изискванията на Директива 75/442/ЕИО относно отпадъците?
Съвместимо ли е абсолютното забрана за депониране на опасни отпадъци, произхождащи от друга държава членка, с процедурата за уведомяване и контрол, предвидена в Директива 84/631/ЕИО относно трансграничното движение на опасни отпадъци?
Допустимо ли е въвеждането на абсолютна забрана за депониране на отпадъци от друга държава членка съгласно членове 30 и 36 от Договора за ЕИО, като се има предвид защитата на околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
Включва ли изразът „площи, използвани за производство на мляко“ по смисъла на член 5, параграф 2 от Регламент № 1371/84 двора, сградите и пътните площи на стопанството, както този термин се използва в тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.