Jacobs
Генерален адвокат – Jacobs
Дело C-24/95: Land Rheinland-Pfalz/Alcan Deutschland, Съдебно решение от 20 март 1997 г.
1. Длъжна ли е компетентната власт, поради изискването националното право да се прилага по такъв начин, че „възстановяването, изискуемо съгласно правото на Общността, да не бъде практически невъзможно и интересите на Общността да бъдат напълно взети предвид“, да отмени, в съответствие с окончателно и обвързващо решение на Комисията на ЕО, нареждащо възстановяване, разглежданото решение за предоставяне на помощ, дори ако властта е допуснала да изтече преклузивният срок, предвиден за тази цел в националното право в интерес на правната сигурност?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Длъжна ли е компетентната власт, поради горепосоченото изискване, да отмени, в съответствие с окончателно и обвързващо решение на Комисията на ЕО, нареждащо възстановяване, разглежданото решение за предоставяне на помощ, дори ако компетентната власт е отговорна за незаконността на решението за помощ до такава степен, че отмяната изглежда като нарушение на добросъвестността спрямо получателя?
3. Ако отговорите на първия и втория въпрос са положителни:
Длъжна ли е компетентната власт, поради горепосоченото изискване, да изиска, в съответствие с окончателно и обвързващо решение на Комисията на ЕО, нареждащо възстановяване, връщането на предоставената помощ, дори ако такова изискване е изключено от националното право, тъй като обогатяването вече не съществува и при липса на недобросъвестност от страна на получателя на помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/95: Generics/Smith Kline & French Laboratories, Заключение от 27 февруари 1997 г.
1) Являва ли се правило на националното право, което предоставя на притежателя на патент върху определени лекарствени продукти правото да се противопостави, по време на действието на този патент, на предоставянето от друго лице на проби от патентованите лекарствени продукти (или на лекарствени продукти, произведени по патентования процес) на органа, отговорен за регистрацията на лекарствени продукти, мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора за ЕО?
2) Ако да, попада ли тази мярка под изключението, предвидено в член 36 от Договора за ЕО, относно ограничения, които са обосновани с оглед защитата на индустриалната собственост?
3) Когато по време на действието на патент е извършено нарушение на този патент съгласно националното право и съществува опасност лицето, извършило нарушението, или трето лице да се възползва от нарушението след изтичането на патента, или притежателят на патента да понесе вреди в резултат на нарушението след изтичането на патента, представлява ли съдебна забрана, наложена с цел предотвратяване на тази потенциална вреда, която възпрепятства за определен период след изтичането на патента пускането на пазара на продукти, които са били защитени от патента по време на неговото действие, мярка, забранена от член 30 от Договора за ЕО и която не попада под изключението, съдържащо се в член 36 от Договора за ЕО?
4) Когато нарушението, посочено в (3) по-горе, се състои в предоставянето на проби с оглед регистрацията на лекарствен продукт, както е посочено в (1) по-горе, и вследствие на това е наложена съдебна забрана от вида, посочен в (3) по-горе, за период, който надвишава максималния срок, предвиден от Директиви 65/65/ЕИО и 75/319/ЕИО за регистрация на лекарствени продукти, води ли фактът, че продължителността на забраната надвишава този максимум, до несъвместимост на забраната в тази част с правото на Общността и, ако да, означава ли това, че лицето, на което е наложена забраната, може да се позове на тази несъвместимост, въз основа на правото на Общността, срещу бившия притежател на патента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/94: Haahr Petroleum/Åbenrå Havn и др., Заключение от 27 февруари 1997 г.
1. Следва ли специалната 40% надбавка върху обикновено събираната такса върху стоките да се разглежда като попадаща под правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или под член 95 от този договор?
2. Следва ли правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или член 95 от този договор да се тълкуват в смисъл, че е несъвместимо с тези разпоредби да се налага специална 40% надбавка върху обикновено събираната такса върху стоките, ако тази надбавка се налага изключително върху стоки, внесени от чужбина?
3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, при какви обстоятелства такава такса може да бъде оправдана на основание, че представлява възнаграждение за предоставена услуга или на основания, свързани с транспортната политика (член 84, параграф 2 от Договора за ЕИО)?
4. Ако се приеме, че специалната надбавка върху вноса е несъвместима с Договора за ЕИО, това установяване отнася ли се за цялата надбавка, събирана от присъединяването на Дания към Договора за ЕИО, или се отнася само за увеличението на надбавката, влязло в сила след определена дата?
5. Ако се приеме, че надбавката върху вноса е несъвместима с правото на Общността, ще има ли фактът, че искането за възстановяване може да е погасено по давност съгласно националните правила относно давностните срокове, пълния или частичен ефект, че надбавката върху вноса не може да бъде възстановена?
6. Следва ли съвместимостта с правото на Общността на 40% надбавка върху обща такса върху стоките, която се събира от държава членка при внос на стоки по море от друга държава членка, да се преценява с оглед на:
А: – членове 9—13 от Договора за ЕИО, ако е необходимо във връзка с членове 18—29 и Регламент № 2658/87 на Съвета, или – член 95 от Договора за ЕИО
или доколкото се приема, че случаят се отнася до услуги, за които се заплаща възнаграждение, под:
Б: – член 84 от Договора за ЕИО и Регламент № 4055/86 на Съвета относно свободата на предоставяне на услуги
или – членове 90 и 86 от Договора за ЕИО относно злоупотреба с господстващо положение, като в този контекст възниква въпросът дали Регламент № 4055/86 на Съвета е релевантен за определяне на съвместимостта на надбавката с правото на Общността?
7. Съвместимо ли е с разпоредбата/разпоредбите на правото на Общността, посочени в отговора на въпрос 1, да се събира 40% надбавка върху обща такса върху стоките при внос на стоки по море от друга държава членка?
8. Ще бъде ли отговорът на въпрос 7 същият, ако стоките се внасят по море в държава членка от трета държава, с която Европейската икономическа общност има споразумение, съдържащо разпоредби, съответстващи на членове 6 и 18 от споразумението между Кралство Швеция и Европейската икономическа общност, и определянето се прави с оглед на такова (споразумение за свободна търговия)?
9. Ще бъде ли отговорът на въпрос 7 същият, ако стоките се внасят в държава членка директно от трета държава, с която Европейската икономическа общност няма (споразумение за свободна търговия)?
10. Следва ли от правото на Общността, че държава членка, която е наложила или одобрила такса в противоречие с правото на Общността, е длъжна да възстанови таксата, дори ако приходите от таксата са били разпределени на независими оператори под контрола на местните власти?
11. Следва ли от установената съдебна практика на Съда на Европейските общности, че възстановяването на такси, събрани в нарушение на правото на Общността, трябва да отчита материалните и формалните изисквания, установени в националното законодателство, и че Съдът е постановил в точка 12 от решението си по дело 199/82 Amministrazione delle Finanze dello Stato v San Giorgio, че правото на възстановяване на такси, събрани от държава членка в противоречие с разпоредбите на правото на Общността, е последица и допълнение към правата, предоставени на физическите лица от разпоредбите на Общността, забраняващи такси с ефект, еквивалентен на митнически сборове, или, ако е приложимо, дискриминационното прилагане на вътрешни данъци, следва ли съдебната практика на Съда на Европейските общности да се тълкува в смисъл, че правото на Общността съдържа безусловно задължение за възстановяване на такси, които, според отговорите на въпроси 1—4, могат да са в противоречие с правото на Общността, но че това задължение е такова, че подробните условия за действителното обработване на искането за възстановяване подлежат, в определени граници, установени в съдебната практика на Съда на Европейските общности, на съответното национално законодателство?
12. Ако се приеме, че 40% надбавка върху общата такса върху стоките е в противоречие с правото на Общността, включително (споразумения за свободна търговия), съвместимо ли е с правото на Общността давностен срок, установен в националното законодателство за искове за възстановяване, да тече от по-ранен момент от този, в който съответната държава членка е прекратила таксата, която е в противоречие с правото на Общността?
13. Налага ли правото на Общността специални изисквания по отношение на националните правила относно тежестта на доказване, че са изпълнени условията за прилагане на член 86 от Договора за ЕИО?
14. Ако се приеме, че публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, може ли да представлява злоупотреба с това положение, в противоречие с член 86 от Договора, това, че търговското пристанище е събирало описаните по-горе такси, определени от министъра на транспорта за използването на публични и частни търговски пристанища?
15. Ако на въпрос 14 се отговори утвърдително: имат ли лицата или предприятията, на които е наложена таксата, право по правото на Общността да искат възстановяване или обезщетение?
16. Ако се приеме, че публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, може ли злоупотреба с това положение, в противоречие с член 86 от Договора, да се състои във факта, че търговското пристанище не налага описаните в настоящото преюдициално запитване пристанищни такси на собствената си фериботна линия или на тази на своя кооперационен партньор?
17. Ако отговорите на въпроси 1, 2, 4, 14 и/или 16 са утвърдителни: могат ли специфичните задължения и задачи, възложени на ответника, да доведат до заключението, че ситуацията все пак е допустима по член 90, параграф 2 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/95: Loendersloot/Ballantine & Son и др., Заключение от 27 февруари 1997 г.
a) Следва ли специфичният предмет на правата, свързани с търговска марка, да се счита за включващ правомощието, предоставено на притежателя на търговска марка съгласно националното право, да се противопостави, по отношение на алкохолни напитки, произведени от него, на отстраняването от трето лице на етикети, поставени от притежателя върху бутилки и върху опаковките, съдържащи ги, и носещи неговата марка, след като напитките са били пуснати от него на пазара на Общността в тази опаковка, и последващото повторно поставяне на тези етикети от това трето лице или тяхната замяна с подобни етикети, без по този начин по някакъв начин да се уврежда първоначалното състояние на продукта?
б) Доколкото етикетите се заменят с други подобни етикети, различава ли се положението, когато третото лице пропуска означението „pure“, което фигурира на оригиналните етикети и/или, в зависимост от случая, заменя името на вносителя с друго име?
в) Ако на въпрос (а) следва да се отговори утвърдително, но притежателят на търговската марка се възползва от правомощието, посочено в този въпрос, за да предотврати отстраняването от третото лице на идентификационни знаци, които притежателят на търговската марка е поставил върху или под етикетите, за да може да открива недостатъци в своята търговска организация и по този начин да се бори с паралелната търговия с неговите продукти, следва ли такова упражняване на правото върху търговската марка да се счита за „прикрито ограничение на търговията между държавите членки“, насочено към постигане на изкуствено разделяне на пазарите?
г) До каква степен отговорът на въпрос (в) се влияе от обстоятелството, че притежателят на търговската марка е поставил тези идентификационни знаци или по силата на законово задължение, или доброволно, но във всеки случай с оглед на възможността за „изтегляне на продукта“ и/или за ограничаване на своята продуктова отговорност и/или за борба с фалшифицирането, или, в зависимост от случая, единствено с цел борба с паралелната търговия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/95: Ebony Maritime и Loten Navigation, Съдебно решение от 27 февруари 1997 г.
Следва ли член 1, параграф 1, буква в) от Решение 93/235/ЕОВС на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета от 26 април 1993 година относно търговията между Европейската общност за въглища и стомана и Федерална република Югославия (Сърбия и Черна гора) и член 1, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 990/93 на Съвета от същата дата относно търговията между Европейската икономическа общност и Федерална република Югославия (Сърбия и Черна гора) да се тълкуват в смисъл, че само действителното влизане в териториалните води на Федерална република Югославия на кораб или друго превозно средство, превозващо стоки, предназначени за търговски трафик в посочените териториални води, представлява нарушение на забраната, предвидена в тях, или тези законодателни разпоредби обхващат и поведение, осъществено в международни води, което поради специфичния начин, по който е замислено и изпълнено, дава основателно основание да се счита, че корабът или другото превозно средство е на курс към посочените териториални води с цел търговски трафик?
Попадат ли в обхвата на член 1, буква г) от Решението и член 1, параграф 1, буква г) от посочения по-горе Регламент, доколкото те забраняват всяка дейност, чиято цел или последица е пряко или непряко да се насърчават операциите, посочени в член 1, параграф 1, буква в), и плаването в международни води на кораб или друго превозно средство, превозващо стоки, които по всяка вероятност са предназначени за търговски трафик в териториалните води на Федерална република Югославия?
Съвместима ли е с правото на Общността, по-специално с първата и втората алинея на член 10 от посоченото по-горе Решение и Регламент, национална разпоредба, която изрично предвижда, в случай на установено нарушение на някоя от забраните, съдържащи се в посочения член 1, конфискация — задължителна или по преценка — на товара, превозван с някое от превозните средства, посочени във втората алинея на член 10 от посочените актове на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-135/96: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 20 февруари 1997 г.
Изпълнила ли е Кралство Белгия задължението си да приеме в предвидения срок необходимите закони, подзаконови и административни мерки за привеждане в изпълнение на Директива 91/659/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.