Jacobs
Генерален адвокат – Jacobs
Дело C-90/94: Haahr Petroleum/Åbenrå Havn и др., Съдебно решение от 17 юли 1997 г.
1. Следва ли специалната 40% надбавка върху обичайно събираната такса за стоки да се разглежда като попадаща под правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или под член 95 от този договор?
2. Следва ли правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или член 95 от този договор да се тълкуват в смисъл, че е несъвместимо с тези разпоредби да се налага специална 40% надбавка върху обичайно събираната такса за стоки, ако тази надбавка се прилага изключително върху стоки, внесени извън Дания?
3. Ако отговорът на въпрос 2 е положителен, при какви обстоятелства такава такса може да бъде оправдана на основание, че представлява възнаграждение за предоставена услуга или по съображения на транспортна политика (член 84, параграф 2 от Договора за ЕИО)?
4. Ако специалната надбавка върху вноса се счита за несъвместима с Договора за ЕИО, това заключение отнася ли се до цялата надбавка, събирана след присъединяването на Дания към Договора за ЕИО, или само до увеличението на надбавката, което е влязло в сила след това?
5. Ако се приеме, че надбавката върху вноса е несъвместима с правото на Общността, ще има ли фактът, че искането за възстановяване може да бъде погасено по давност съгласно националните правила за давностни срокове, пълния или частичен ефект, че надбавката върху вноса не може да бъде възстановена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/96: Schöning-Kougebetopoulou/Freie und Hansestadt Hamburg, Заключение от 17 юли 1997 г.
1. Съществува ли нарушение на член 48 от Договора за ЕО и член 7, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работници в рамките на Общността, когато колективен договор за държавната служба предвижда повишение на основание трудов стаж след осем години служба само в определена заплатна категория, предвидена в действащия колективен трудов договор за всички служители в държавната служба на Федерална република Германия („BAT“), и поради това не отчита съпоставима дейност, извършвана в държавната служба на друга държава членка на ЕО?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Изискват ли член 48, заедно с Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работници в рамките на Общността, когато лекарите са работили като такива в държавната служба на друга държава членка на ЕО, времето, прекарано в такава служба, също да бъде взето предвид за целите на повишението на основание трудов стаж, както е предвидено в BAT, или съдът следва да не взема такова решение и да остави този въпрос на страните по колективния договор, като се има предвид тяхната свобода да договарят условията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/95: Giloy/Hauptzollamt Frankfurt am Main-Ost, Съдебно решение от 17 юли 1997 г.
1. Дали двете условия, посочени във втора алинея на член 244 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ 1992 L 302, стр. 1), а именно
- основателна причина да се счита, че оспорваното решение е незаконосъобразно, или
- непоправими вреди за заинтересованото лице,
са напълно независими едно от друго, така че спиране на изпълнението на решение следва да бъде предоставено и когато няма основателна причина да се счита, че разпореждането за плащане, чието изпълнение се иска да бъде спряно, е незаконосъобразно, но съществува опасност от непоправими вреди за заинтересованото лице?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Дали наличието на условието, посочено във втората тире, неизбежно изключва изискването за предоставяне на обезпечение или това е предмет на допълнителни условия и ако да, кои са те?
3. Дали опасността от загуба на работното място — която евентуално вече се е реализирала поради това, че вземането е станало изискуемо — представлява „сериозни икономически или социални затруднения“, дори когато необходимият минимум за съществуване е осигурен по силата на националното законодателство, например чрез социално подпомагане?
4. В случай че е предоставено спиране на изпълнението на решението, следва ли обезпечението да бъде предоставено в размер на дължимата сума или съществува възможност то да бъде ограничено до частична сума, като се вземе предвид цялостното икономическо положение на заявителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/95: Wiener/Hauptzollamt Emmerich, Заключение от 10 юли 1997 г.
Следва ли понятието „нощници“ по смисъла на тарифна подпозиция 60.04 B IV b 2 bb от Общата митническа тарифа от 1985 г. да се тълкува като обхващащо изключително „други“ долни облекла, които, с оглед на техните характеристики, са ясно предназначени само за носене като нощно облекло, или това понятие следва да се тълкува като обхващащо и продукти, които според външния си вид са предназначени главно, но не изключително, да се носят в леглото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/95: TV-Shop, Съдебно решение от 9 юли 1997 г.
Допустимо ли е държава членка да прилага национални разпоредби за защита на потребителите срещу подвеждаща реклама спрямо рекламодател във връзка с телевизионна реклама, излъчвана от друга държава членка?
Съвместимо ли е с правото на Съюза национално правило, което забранява телевизионна реклама, насочена към деца под 12 години, когато тази реклама се излъчва от друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/95: Generics/Smith Kline & French Laboratories, Съдебно решение от 9 юли 1997 г.
1) Представлява ли прилагането на национална правна норма, която предоставя на притежателя на патент за производствен процес на лекарствен продукт правото да се противопостави, по време на действието на този патент, на подаването от друго лице на проби от патентования лекарствен продукт (или от лекарствени продукти, произведени по патентования процес) до органа, отговорен за регистрацията на лекарствени продукти, мярка с равностоен ефект на количествено ограничение върху вноса по смисъла на член 30 от Договора за ЕО?
2) Ако да, попада ли тази мярка под изключението, предвидено в член 36 от Договора за ЕО, относно ограничения, които са обосновани с оглед защитата на индустриалната собственост?
3) Когато по време на действието на патента е извършено нарушение на този патент съгласно националното право и съществува опасност лицето, извършило нарушението, или трето лице да извлече полза от нарушението след изтичането на патента, или притежателят на патента да претърпи вреда вследствие на нарушението след изтичането на патента, представлява ли съдебна забрана, наложена с цел да се предотврати тази потенциална вреда, която възпрепятства за определен период след изтичането на патента пускането на пазара на продукти, които са били защитени от патента по време на неговото действие, мярка, забранена от член 30 от Договора за ЕО и която не попада под изключението по член 36 от Договора за ЕО?
4) Когато нарушението, посочено в (3) по-горе, се състои в подаване на проби с оглед регистрация на лекарствен продукт, както е посочено в (1) по-горе, и вследствие на това е наложена съдебна забрана от вида, посочен в (3) по-горе, за период, който надвишава максималния срок, предвиден в Директиви 65/65/ЕИО и 75/319/ЕИО за регистрация на лекарствени продукти, прави ли фактът, че продължителността на забраната надвишава този максимум, забраната в тази част несъвместима с правото на Общността и, ако да, означава ли това, че лицето, на което е наложена забраната, може да се позове на тази несъвместимост, въз основа на правото на Общността, срещу бившия притежател на патента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/95: TV-Shop, Съдебно решение от 9 юли 1997 г.
Допустимо ли е държава членка да прилага национални разпоредби за забрана на подвеждаща реклама спрямо рекламодател във връзка с телевизионна реклама, излъчвана от друга държава членка, съгласно Директива 89/552/ЕИО?
Съвместимо ли е с член 30 от Договора ЕО национално законодателство, което позволява на държава членка да предприема мерки срещу рекламодател поради телевизионна реклама, излъчвана от друга държава членка?
Съвместимо ли е с член 59 от Договора ЕО национално законодателство, което позволява на държава членка да предприема мерки срещу рекламодател поради телевизионна реклама, излъчвана от друга държава членка?
Допустимо ли е прилагането на национална разпоредба, която забранява телевизионна реклама, насочена към деца под 12 години, спрямо предавания, излъчвани от други държави членки, съгласно Директива 89/552/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/96: Belgische Staat/Banque Indosuez и др., Заключение от 3 юли 1997 г.
1. Дали наименованието „Югославия“ в Решение 2131/88/ЕИОС на Комисията се отнася и за държавата Македония-Скопие след отделянето ѝ от (остатъка на) Югославия?
2. Прилагат ли се митата върху вноса, които следва да се събират съгласно Решение 2131/88/ЕИОС на Комисията върху вноса в Белгийско-Люксембургския икономически съюз на стоманени продукти с произход от Югославия, и върху такъв внос с произход от държавата Македония-Скопие за периода от 1 май 1992 г. до 31 юли 1992 г. включително?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/96: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 26 юни 1997 г.
Нарушени ли са задълженията на държавите членки за транспониране на Директива 92/43/ЕИО относно опазването на природните местообитания, дивата флора и фауна в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-188/95: Fantask и др./Industriministeriet, Заключение от 26 юни 1997 г.
1. Налага ли правото на Общността изисквания към определянето от държавите членки на понятието „такси или сборове“ по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО или отделните държави членки са свободни да решат какво може да се счита за „такси или сборове“ за конкретна услуга?
2. Може ли основата за изчисляване на таксите, събирани от държава членка по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО за регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или частно дружество с ограничена отговорност, да включва следните видове разходи или някои от тях:
- разходите за заплати и пенсионни вноски за служители, които не участват в извършването на регистрацията, като административния персонал на регистрационния орган или служители на регистрационния орган или други органи, които се занимават с подготвителна правна работа в областта на дружественото право;
- разходите за извършване на регистрация на други въпроси, свързани с дружествата, за които държавата членка е определила, че не се заплаща конкретно възнаграждение;
- разходите за изпълнение на задължения, различни от регистрацията, възложени на регистрационния орган по силата на дружественото законодателство и свързаното с него законодателство, като проверка на счетоводните отчети на дружествата и надзор върху счетоводството им;
- плащане на лихви и амортизация на всички капиталови разходи, които регистрационният орган счита за отнасящи се до областта на дружественото право и свързаните с него области на правото;
- разходите за официални пътувания, които не са свързани с конкретната работа по регистрацията;
- разходите за външно разпространение на информация и насоки от страна на регистрационния орган, които не са свързани с конкретната работа по регистрацията, като изнасяне на лекции, изготвяне на статии и брошури и провеждане на срещи с търговски организации и други заинтересовани групи?
3. а) Следва ли член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че на държава членка е забранено да определя стандартизирани такси с правила, валидни без ограничение във времето?
б) Ако това не е възможно, изисква ли се от държава членка да актуализира скалата си на такси всяка година или на други определени интервали?
в) Има ли значение за отговора дали таксите се определят пропорционално на размера на капитала, който следва да бъде набран, както е заявено за регистрация?
4. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, буква в) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че сумата, събирана като възнаграждение за конкретна услуга – като например регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или частно дружество с ограничена отговорност – трябва да се изчислява на базата на действителната стойност на конкретната услуга – регистрацията – или таксата за отделната регистрация може да бъде определена, например, като основна такса заедно с 4 DKR на 1 000 DKR от номиналната стойност на записания капитал, така че размерът на таксата да е независим от времето, използвано от регистрационния орган, и други разходи, необходими за извършване на регистрацията?
5. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, буква в) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавата членка при изчисляване на всяка сума за възстановяване трябва да изхожда от това, че таксата трябва да отразява стойността на конкретната услуга към момента на извършването й, или държавата членка има право да направи цялостна оценка за по-дълъг период, например счетоводна година или в рамките на периода, в който е възможно по националното право да се предяви иск за възстановяване?
6. Ако националното право съдържа общ принцип, че при определяне на искове за възстановяване на такси, събрани без необходимото основание, следва да се вземе предвид обстоятелството, че таксата е била събрана въз основа на правила, които са били в сила дълго време, без нито органите, нито други страни да са били наясно, че таксата е неразрешена, изключва ли правото на Общността отхвърляне на иск за възстановяване на такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, на тези основания?
7. Изключва ли правото на Общността възможността по националното право органите на държава членка, в случаи на искове за възстановяване, свързани с такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, да твърдят и установят, че националните давностни срокове започват да текат от момента, в който е настъпило неправомерното транспониране на Директива 69/335/ЕИО?
8. Дава ли член 10, буква в) във връзка с член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО, както е тълкувана в предходните въпроси, права, на които гражданите на отделните държави членки могат да се позовават пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.