Darmon

Задължава ли правото на Общността да се предоставят обезщетения по Algemene Arbeidsongeschiktheidswet на омъжени жени, които са станали нетрудоспособни преди 1 октомври 1975 г., със задна дата от 23 декември 1984 г., датата на изтичане на срока за транспониране на директивата, ако тези жени са подали заявление за обезщетения, по причините, изложени в акта за преюдициално запитване, едва след 5 януари 1988 г. (датата на постановяване на определени решения на Centrale Raad van Beroep относно равното третиране на мъже и жени)?
Съвместима ли е с член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО национална разпоредба като тази, съдържаща се в член 32, параграф 1, буква б) от Algemene Arbeidsongeschiktheidswet, ако тя се прилага на практика (поне от 1 декември 1987 г.) както за вдовици, така и за вдовци, които са нетрудоспособни, но по своя текст се отнася изключително до вдовици, които са нетрудоспособни?

Противоречи ли на правото на Общността национален съд да тълкува член 26 от Международния пакт за граждански и политически права — който е задължителен за (най-малко) 11 от 12-те държави членки — в смисъл, че тази разпоредба изисква от 23 декември 1984 г. пълно равнопоставено третиране между мъжете и жените в областта на законовите пенсии за преживели лица, ако тази област е само временно изключена от компетентността на Общността?
Съвместима ли е с член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО национална разпоредба като тази, съдържаща се в член 32, параграф 1, буква б) от AAW — която според Centrale Raad van Beroep е престанала на 23 декември 1984 г. да има пряко дискриминационно действие по отношение на жените, доколкото „ефектът на по-ниски обезщетения в резултат на прехода от обезщетение по AAW към обезщетение по AWW може вече да се прояви и при мъжете“ — ако националната разпоредба продължава на практика да води до намаляване на доходите за всички вдовици, които са нетрудоспособни (независимо дали 100% или, както в този случай, само частично), и само в изключителни случаи (т.е. в случаи, когато „особено затруднение“ е довело до отпускане на вдовишка пенсия с дълъг ретроактивен ефект и има възможност за възстановяване на обезщетението по AAW) за вдовци в сравнима ситуация?
Ако отговорът на първия или втория въпрос е отрицателен: съгласно правото на Общността националният съд ли трябва да реши дали националното законодателство, описано във втория въпрос, е напълно неприложимо или трябва да се тълкува като изискващо извършване на приспадане
Ако не, кой подход е най-съвместим с правото на Общността?