Дело C-236/92: Comitato di coordinamento per la difesa della Cava и др./Regione Lombardia и др., Заключение от 17 ноември 1993 г.

1. Следва ли член 4 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. да се тълкува в смисъл, че предоставя на частноправни субекти право, което те могат да противопоставят пред националните съдилища с цел отмяна на решение на национален орган, прието в обхвата на тази разпоредба, на основание че вътрешноправните норми не предвиждат необходимите мерки за насърчаване на рециклирането като метод за обезвреждане на отпадъци?
2. Допуска ли правото на Общността национални разпоредби, които ограничават защитата на права, предоставени на частноправни субекти от разпоредба на правото на Общността, като изискват назначаването за вещо лице на служител на администрацията, когато последната е страна по спора?
3. Когато, за да осигури пълната ефективност на разпоредба на правото на Общността, която предоставя права на частноправни субекти, национален съд е подбуден по собствена инициатива да не приложи противоречаща национална разпоредба, може ли той да ограничи действието на своето решение, като такава ограничителна мярка, основаваща се на втора алинея на член 174 от Договора за ЕИО, попада в изключителната компетентност на Съда на Европейските общности?
4. Длъжен ли е националният съд, когато счита, че даден закон противоречи на правото на Общността, да гарантира правото на защита на националния или регионалния законодателен орган, така че последният да бъде изслушан в това производство?
5. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, какви са последиците от това задължение?