Cruz Villalon

1.a) Трябва ли член 1, параграфи 1 и 3, и член 2, параграфи 1 и 6 от Директива 89/665/EИО да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби не са спазени, ако правната защита, която националният съд трябва да предостави при спорове относно възлагането на обществени поръчки по общностното право, е усложнена от факта, че в система, в която както административните, така и гражданските съдилища, могат да са компетентни по отношение на едно и също решение и неговите последици, може да се стигне до паралелно постановени противоречиви решения?
б) Допустимо ли е във връзка с това административният съд да бъде ограничен до това да разглежда решението за възлагане на обществена поръчка и да се произнася по него, и при утвърдителен отговор, защо и/или при какви условия?
в) Допустимо ли е във връзка с това Algemene wet bestuursrecht [Общ закон в областта на административното право], който урежда по общ начин правото да се подаде жалба до административен съд, да изключи такава жалба, когато става въпрос за решение относно сключването на договор за възлагане на обществена поръчка от страна на възлагащия орган с един от оферентите, и при утвърдителен отговор, защо и/или при какви условия?
г) Има ли значение във връзка с това отговорът на въпрос 2?
2.a) Трябва ли член 1, параграфи 1 и 3, и член 2, параграфи 1 и 6 от Директива 89/665/EИО да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби не допускат система, при която за получаване на бързо решение е налице само едно производство, за което е характерно, че по принцип е насочено към постановяване на неотложна привременна мярка, че адвокатите нямат право да разменят писмени становища, че по принцип могат да се представят само писмени доказателства и че не се прилагат законовите правила относно доказването?
б) При отрицателен отговор на горния въпрос, важи ли това и когато съдебното решение не води до окончателно установяване на правните отношения и също така не е част от производство по постановяване на решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо?
в) Има ли значение, че съдебното решение обвързва само страните в производството, при положение че е възможно да има и други засегнати лица?
3. Съвместимо ли е с Директива 89/665/EИО съдията по временните мерки да задължава възлагащия орган да приеме решение за възлагане, което в последващо производство по иска е обявено за несъвместимо с разпоредбите на общностното право в областта на обществени поръчки?
4.a) При отрицателен отговор[…] трябва ли да се смята, че за това носи отговорност възлагащият орган, и ако да, в какъв смисъл?
б) Важи ли това и когато отговорът на въпроса е утвърдителен?
в) Ако възлагащият орган трябва да поправи вредите, предоставя ли общностното право критериите, въз основа на които вредите трябва да бъдат установени и оценени, и при утвърдителен отговор, кои са тези критерии?
г) Ако не може да приеме, че възлагащият орган носи отговорност, позволява ли общностното право да се определи друго лице, което носи отговорност, и на какво основание?
5. Ако съгласно националното право и/или въз основа на отговорите на предходните въпроси се окаже фактически невъзможно или прекомерно трудно да се реализира отговорността, как трябва да постъпи националният съд в този случай?