Cruz Villalon
Генерален адвокат – Cruz Villalón
Дело C-661/11: Martin Y Paz Diffusion, Съдебно решение от 19 септември 2013 г.
Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от [Директива 89/104] да се тълкуват в смисъл, че притежателят на изключителното право, което предоставя регистрираната марка, не може повече да го противопостави на трето лице по отношение на всички посочени при регистрацията стоки:
— когато дълго време притежателят на правото е поделял с това трето лице използването по отношение на част от разглежданите стоки на марката в рамките на определен вид съсобственост;
— когато във връзка с тази подялба той е предоставил на третото лице неотменимото си съгласие то да използва марката за тези стоки?
Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че прилагането на национална разпоредба като тази, съгласно която притежателят на определено право не може да го упражнява по незаконосъобразен начин или да злоупотребява с него, може да доведе до окончателно възпрепятстване на упражняването на това изключително право за част от разглежданите стоки, или те следва да се тълкуват в смисъл, че това прилагане трябва да се ограничи до санкционирането по друг начин на това упражняване на правото по незаконосъобразен начин или на злоупотребата с него?
Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от [Директива 89/104] да се тълкуват в смисъл, че когато притежателят на регистрирана марка прекратява ангажимента си спрямо трето лице да не използва марката за определени стоки, като по този начин иска да поеме сам това използване, националният съд въпреки това може да забрани окончателно това поемане отново на използването с мотива, че то представлява нелоялна конкуренция, тъй като вследствие от него притежателят ще получи полза от осъществената от третото лице преди това реклама във връзка с марката и е възможно да настъпи объркване на клиентите, или те следва да се тълкуват в смисъл, че националният съд трябва да наложи друга санкция, която не препятства окончателно това поемане отново на използването от страна на притежателя?
Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че окончателната забрана за използване от притежателя е обоснована когато третото лице е инвестирало дълги години за запознаването на обществеността със стоките, за които му е било предоставено от притежателя право на ползване на марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/12: Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials/Съвет, Съдебно решение от 19 септември 2013 г.
Допустимо ли е институциите на Европейския съюз да прилагат различна методология за сравняване на експортната цена и нормалната стойност при междинно преразглеждане, без да установят промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент?
Задължени ли са институциите да прилагат същата методология за сравняване на експортната цена и нормалната стойност, използвана при първоначалното разследване, ако тя съответства на член 2, параграф 10 от основния регламент, независимо от настъпили промени в обстоятелствата?
Обосновава ли промяната в режима на възстановяване на ДДС в Китай промяна в методологията за сравняване на експортната цена и нормалната стойност при междинно преразглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/12: Slancheva sila, Съдебно решение от 12 септември 2013 г.
Как следва да се тълкува понятието „изкуствено създаване на условия“ в светлината на разпоредбата на член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011?
Член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011, следва ли да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на член 7, алинея 2 от Наредба № 29 […], според която финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установено изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката?
Член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011 следва ли да се тълкува в смисъл[…], че се противопоставя на съдебната практика в Република България, според която изкуствено създаване на условия за получаване на облага в противоречие с целите на мярката, е налице в хипотезите на правна свързаност между заявителите?
Използването от различни кандидати-самостоятелни правни субекти на съседни самостоятелни поземлени имоти, които преди подаването на заявленията са представлявали един поземлен имот, и установена фактическа свързаност, като например едни и същи пълномощници, оференти, изпълнители, седалища и адреси за кореспонденция на кандидатите, представляват ли „изкуствено създаване на условия“?
Следва ли да бъде установена умишлена координация между субектите кандидати и/или третото лице спрямо тях, с цел осъществяване на предимство за един конкретен субект кандидат?
В какво се изразява облагата по смисъла на член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011, в частност следва ли да се изразява в създаването на няколко по-малки инвестиционни предложения, с цел един конкретен кандидат да получи по всички от тях, макар и тези предложения да са подадени от различни кандидати, финансиране в максималния размер от 200000 EUR?
Член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011 следва ли да се тълкува в смисъл[…], че се противопоставя на съдебната практика в Република България, според която фактическият състав на нормата включва кумулативно наличието на три условия: [първо] наличие на функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, [второ] горното да е с цел осъществяване на предимство и [трето] това да е в противоречие с целите на мярката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-388/11: Le Crédit Lyonnais, Съдебно решение от 12 септември 2013 г.
Следва ли член 17, параграфи 2 и 5, както и член 19, параграф 1 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че за определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка трябва да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в други държави членки?
Следва ли член 17, параграф 3, букви а) и в) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че при определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка може да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в трети страни?
Следва ли член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да предвиди правило за изчисляване на подлежащата на приспадане част за всяко направление на дейност на данъчнозадължено дружество, което разрешава на същото да взема предвид оборота, реализиран от клон, установен в друга държава членка или в трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-409/12: Backaldrin Österreich The Kornspitz Company, Заключение от 12 септември 2013 г.
1. Превръща ли се дадена марка „в обичайно търговско наименование на стока или услуга“ по смисъла на член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95/ЕО (наричана по-нататък: „Директивата за марките“), когато
a.
въпреки че търговците знаят, че тази марка представлява указание за произход, по правило не разгласяват това обстоятелство пред крайните потребители, и
б.
(също) поради тази причина крайните потребители повече не възприемат марката като указание за произход, а като обичайно търговско наименование за стоките или услугите, за които е регистрирана марката?
2. Налице ли е „бездействие“ по смисъла на член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95/ЕО, в случай че притежателят на марката остава пасивен, независимо че търговците не указват на клиентите си, че става въпрос за регистрирана марка?
3. Следва ли марка, която вследствие на действията или бездействията на нейния притежател се е превърнала в обичайно търговско наименование за крайните потребители, но не и за търговците, да бъде отменена тогава и само тогава, когато на крайните потребители се налага да използват това наименование, тъй като не съществуват равностойни негови алтернативи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-660/11: Biasci и др., Съдебно решение от 12 септември 2013 г.
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като италианската по член 88 от [Кралския указ], по силата на която „лиценз за осъществяването на дейност във връзка със залагания може да се предостави изключително на субекти, които са концесионери или са получили разрешение от страна на министерства или други образувания, за което законът запазва възможността да организират или управляват дейностите, свързани със залагания, както и на субекти, упълномощени от концесионер или титуляр на разрешение по силата на същата концесия или разрешение“, и член 2, параграф 2б от Законодателен декрет № 40 от 25 март 2010 г., преобразуван със Закон № 73/2010, на основание на който „член 88 от консолидирания текст на законите за обществена сигурност съгласно Кралски указ […] се тълкува в смисъл, че предвиденият в него лиценз, когато е предоставен на търговско предприятие, осъществяващо провеждането и събирането на залагания в публични хазартни игри с парична печалба, следва да поражда действие единствено след като на притежателите на посочените предприятия е била предоставена съответна концесия за провеждането на такива игри и за събирането на такива залагания от Министерство на икономиката и финансите [AAMS]“?
Трябва ли посочените членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат и национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 2 от [декрета „Bersani“], съгласно която „член 1, параграф 287 от Закон № 311 от 30 декември 2004 г. [финансов закон за 2005 г.] се заменя със следния текст: [...]“?
При утвърдителен отговор, ако посочените в предходните точки национални разпоредби се окажат в съответствие с общностната правна уредба, трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва предварително да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен по силата на разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?
При утвърдителен отговор съгласно съдържанието на предната точка трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че приложимите разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, предвиждат контрол с еднакъв или дори по-висок интензитет от този на контрола, прилаган в държавата, в която се осъществяват доставките на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/11: Konstantinides, Съдебно решение от 12 септември 2013 г.
Член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 трябва ли да се тълкува в смисъл, че в неговото приложно поле попадат национални правни норми, каквито са, от една страна, член 12, параграф 1 от Кодекса на професионалната етика на лекарите в провинция Хесен, съгласно който хонорарите трябва да са съразмерни и ако не е предвидено друго в правна норма — да се изчисляват въз основа на официалното тарифно класифициране на медицинските действия, както и, от друга страна, член 27, параграф 3 от този кодекс, който забранява на лекарите всяка реклама, несъвместима с професионалната етика?
Член 6, буква a) от Директива 2005/36 допуска ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която Кодексът на професионалната етика на лекарите в провинция Хесен и свързаните с него правила за оспорване са обявени за изцяло приложими спрямо доставчиците на услуги, които се преместват на територията на приемащата държава членка, за да упражняват на временен и случаен принцип своята професия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/12: Ellinika Nafpigeia и 2. Hoern/Комисия, Определение от 12 септември 2013 г.
Приложим ли е началният момент на срока за обжалване по член 263, шеста алинея ДФЕС, в случай на твърдяна неяснота или недостатъчна мотивация на обжалвания акт и необходимост от достъп до допълнителни документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/12: Ellinika Nafpigeia и 2. Hoern/Комисия, Определение от 12 септември 2013 г.
В какви случаи и при какви процесуални последици съдът може да прекрати производството поради отпадане на предмета на молбата за встъпване?
Как се разпределят съдебните разноски в случай на прекратяване на производството поради отпадане на предмета на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/12: Ellinika Nafpigeia и 2. Hoern/Комисия, Определение от 12 септември 2013 г.
Обхваща ли липсата или непълнотата на мотивите и липсата на достъп до преписката съществено процесуално нарушение по член 263, втора алинея ДФЕС?
Влияе ли непълнотата на мотивите върху началния момент на срока за обжалване и върху правото на ефективна съдебна защита по член 263, шеста алинея ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.